Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3367 от 12.08.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4488/2018
Вид
Решение № 3367
Подписан
12.08.2019
В сила
31.08.2019
Състав
МИХАЕЛА СВЕТЛОЗАР БОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.11, ал.7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 3367 12.08.2019 година град

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4488 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Т.М.Т., ЕГН ********** и Р.Т.Т., ЕГН **********, с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди се, че ответниците са потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода от 05.10.2010 г. – 27.02.2018 г. имали задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 1424,09 лева за съсобствен имот, находящ се в гр. П. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът следвало да плати и законна лихва, като мораторното обезщетение възлизало на 310,28 лева за периода 31.12.2010 г. – 28.02.2018 г.

Наследодателят на ответниците фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.

Партидата на имота не била сменена след смъртта му, въпреки задължението по чл.

62 ОУ на ВиК, като ответниците /придобили собствеността при равни права/, следвало да понесат отговорност за плащане на потребените услуги.

Били извършвани реални отчети до

01.10.2011 г., след което инкасатор не бил допускан, при което била приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 5 ОУ. На 26.10.2017 г. бил извършен отчет, макар че завареният в имота потребител отказал да подпише карнета.

Поради липса на плащане, се моли за осъждане на всеки от ответниците да плати главница от 712,04 лева и лихва от 155,14 лева за посочените периоди, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът

Р.Т. не е подал отговор, макар исковата молба, приложенията и уточненията да са получени лично. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника Т.Т., който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва – че водомерът в имота измерва консумираната вода, като не е отчитан по утвърден график, а показанията му не съвпадат с количествата, за които са издадени фактури; те не били реално доставени и потребени, за да се дължи плащане; ответникът не пребивавал в имота и не било ясно колко лица го обитава.

Релевира възражание за изтекла тригодишна погасителна давност за част от вземанията, предвид периодичността на платежите. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на исковете, дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответниците, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П.; че през процесния период ответниците са имали качеството потребители по смисъла на ЗРВКУ, при сочените права. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съответно, че са били налице предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на ВиК услугите за част от периода и дължимите суми възлизат на твърдените размери. Предвид възражението за изтекла погасителна давност – следва да установи настъпване на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответниците следва да проведат насрещно доказване, както и да установят положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а отв. Т.Т.

– и възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докажат, че са погасили задълженията си.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.

П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.

2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

В производството не е повдиган спор за собствеността на имота, като това обстоятелство се установява от представения нотариален акт за покупко - продажба на процесния НИ /л.17/, придобит от наследодателя на ответниците. Същият е починал на *********** г., като последните са единствени наследници по закон при равни права от по ½ /УН- л.48/.

В тази връзка не се споделят възраженията на особения представител, че Т.Т. не следвало да отговаря за задълженията. Той е наследник на титуляра на вещното право на собственост, при което се явява съсобственик на имота и като такъв „потребител” на услуги по см. на ОУ и ЗРВКУ. Без значение за възникване на задълженията е дали реално е ползвал имота и предоставените услуги, както и дали е адресно регистриран на друго място, т.к. качеството на клиент е възникнало при придобиване на собствеността за ½ ид.ч. Ирелевантно е, че вписаният постоянен адрес на страната е различен, т.к. принадлежността на правото на собственост за процесния водоснабден имот се доказва по категоричен начин, а същото е достатъчно, за да се приеме качеството „потребител”, според норм. уредба.

Отделно, следва да се има предвид, че имотът е бил водоснабден и са ползвани услугите на ВиК, което се установява от показанията на св. Й. – **********.

Горното свидетелства за потребление на предоставените от ищцовото дружество услуги за процесния период, като съсобствениците на имота – ответници, са материалноправно пасивно легитимирани да отговарят за натрупаните задължения.

Ето защо, двамата ответници имат качеството на потребители като титуляри при равни права на правото на собственост.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че от началото на исковия период до 01.10.2011 г. са вписвани само реални отчети. След този момент, поради необитаемост на имота, суми не са начислявани. През 2017 г., когато е установено, че един от ответниците живее там, ********** е отишъл на място и след като е бил допуснат, е отчел показанията на СТИ /така св. показания на Й./.

Следователно, извършен е последващ реален отчет, като въз основа на показанията на водомера, са начислени и натрупаните количества потребена вода. След 26.10.2017 г. до края на исковия период, са начислявани служебни количества – по 5 куб. на месец като за един живущ, поради отказ на потребителя да допусне инкасатора. Горното е допустимо и в съответствие с ОУ на ВиК, предвид съставените протоколи за отказан достъп. В този смисъл са и показанията на свидетелката, които съдът кредитира като ясни, последователни и житейски логични. Няма данни, които да ги опровергават.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода. Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява полагането на подписи в част от тях на потребителя, които не са оспорени. Не се споделя и възражението за неяснота относно записванията на инкасатора, тъй като в карнетите е посочено за коя година се отнасят данните при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките /в този смисъл са и показанията на инкасатора/. Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която също се кредитира като компетентна и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатите дължат плащане на консумираните услуги.

Отделно - в действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент /макар това да е станало неколкократно, при отказ на потребителя да получи известията/. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.

Той е длъжен и да допуска инкасатора да отчита показанията.

Относно сл. начисление за част от периода - според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода ОУ, месечното количество изразходвана питейна вода се начислява в размер на по

5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.

Видно от карнетите, сл. начислявания са правени по 5 куб. на месец, без завишаване. Следователно, въпреки неизпълнение на едни от основните му задължения да подмени водомера и да допуска инкасатора за отчет, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к. отговорността му не е била съответна. Установява се, че за исковия период в съотв. част, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 16-20 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.