Решение № 198 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20243100900173 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба, подадена от М. И. И. и Ц. И. И., като наследници на В. Ц. И., действала като ЕТ „ЕДИ – Валя И.“, ЕИК 103725065, със седалище гр.Варна, и представляващи ЕДИ ВИ ООД, ЕИК 204599663, действащи чрез адв.Е.С., срещу отказ на длъжностно лице по регистрация при

Агенция по вписванията

№

20240321132209/25.03.2024г., за вписване прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „ЕДИ-Валя И.“ на „ЕДИ ВИ“ ООД.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания отказ. Жалбоподателите излагат, че след смъртта на В.И., действала като ЕТ, било открито наследството на физ.лице, част от което било и предприятието на ЕТ. Считат, че нормата на чл.60, ал.2 ТЗ не ограничава правото на наследниците на ЕТ да се разпоредят с предприятието с валидна правна сделка, тъй като никой от тях не желаел да поеме и да продължи дейността на ЕТ. Считат, че съвкупността от права, задължения и фактически отношения, принадлежащи на ЕТ позволявали да се продължи търг.дейност чрез прехвърляне на предприятието по реда на чл.15 от ТЗ. Излагат, че е налице празнота досежно въпроса дали е възможно наследниците директно да прехвърлят търговското предприятие на ЕТ, останало им в наследство, без предхождащо задължително поемане на фирмата от наследник. Считат, че с поемането на ЕТ от единия наследник и последващата му продажба на трето лице това би лишило другия от евентуални приходи. Намира за неправилен извода на дл.лице, че продажбата на цяло предприятие е продължаване на дейността на търговеца и поради това следва ЕТ да бъде поет от някой от наследниците, тъй като продажбата на ЕТ съставлявала сделка с наследствено имущество. Оспорва извода за 1 нищожност на договора за продажба, като счита, че следвало да бъдат дадени указания за представяне на договор, съдържащ подпис на нотариус. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на АВ да извърши исканото вписване.

В съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията, чрез ю.к.М., е депозирала писмен отговор, с който моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден отказа.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице и е процесуално допустима.

С отказ №20240321132209/25.03.2024г. длъжностното лице при Агенция по Вписванията е отказало на заявителя – адв.Е.С. в качеството й на пълномощник, по заявление вх.№ 20240321132209/21.03.24г. вписване на следните обстоятелства – прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „ЕДИ-Валя И.“, ЕИК 103725065, на ЕДИ ВИ ООД, ЕИК 204599663. В мотивите към отказа е посочено, че заявеното прехвърляне на търговското предприятие на починал Е Т следва да се предхожда от поемане на предприятието наследниците. Изложено е, че ако наследниците не желаят да поемат предприятието, те могат да заявят заличаването му, като тези, които не са го поели, нямат търг.качество и не могат да бъдат страна по договора за прехвърляне на търг.предприятие.

Посочено е още, че приложеният договор е без подписи, което съставлявало нищожно нотар.действие.

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да извърши проверката за законосъобразност на искането за вписване/обявяване единствено въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

В практиката на ВКС е разяснено, че Търговският закон урежда две различни хипотези за прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец - чрез правна сделка съгласно чл.15, ал.1 ТЗ и чрез наследяване при смърт– чл.60, ал.2 ТЗ.

Едноличният търговец може да прехвърли на трето лице фирмата само заедно с предприятието си при условията и по реда на чл.15, ал.1 ТЗ / чл.60, ал.1 ТЗ/, но тази хипотеза е приложима само в случай, че както праводателят, така и правоприемникът съществуват като правни субекти. Именно в тази хипотеза намират приложение разпоредбите на чл.15, чл.16 и чл.16а ТЗ.

Със смъртта на лицето, регистрирано като ЕТ, за неговите наследници е предвидена в чл.60, ал.2 ТЗ възможността да поемат търг.предприятие или предприятието да бъде прекратено, като едноличният търговец бъде заличен съгласно чл.60а, т.2 ТЗ. В първата хипотеза правата и задълженията на търговското предприятие преминават към този 2 от наследниците, който го е поел, но се касае за универсално правоприемство по силата на наследяването, а не за правоприемство въз основа на правна сделка. Починалият вече не съществува като правен субект, а носител на правата и задълженията е неговият наследник.

Поемането на предприятието на ЕТ от наследника му, което обстоятелство подлежи на вписване в търговския регистър /чл.60, ал.4 от ТЗ/, има за последица продължаване на дейността на търговеца и същият вече ще може да го прехвърли по общия ред на чл.15 от ТЗ чрез сделка с трето лице. Поемането на предприятието на ЕТ от един от наследниците не ограничава възможността същите да уредят имуществените си отношения във връзка с прекратяване на съсобствеността помежду им.

В разглеждания случай никой от наследниците на В.И., действаща като ЕТ „ЕДИ-Валя И.“ не се е възползвал от предвидената в нормата на чл.60, ал.2 ТЗ възможност за поемане на неговото търговско предприятие. Ето защо търговското предприятие на починалия едноличен търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, не може да бъде обект на прехвърлителна сделка по чл.15, ал.1 ТЗ, доколкото последната разпоредба намира приложение само при придобито от отчуждителя качество на търговец, притежаващ търг.предприятие.

Изложеното по-горе обосновава извода за законосъобразност на постановения отказ, поради което същият следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ №20240321132209/25.03.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх.№ 20240321132209/21.03.24г. за вписване прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „ЕДИ-Валя И.“ на „ЕДИ ВИ“ ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3