Решение № 34 от 23.03.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Белоградчик, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20211310200155 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. “Л.“ № ..., с ЕГН **********, срещу НП № 600/10.09.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.12 „б“ ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ във вр. с чл.108 ал. 3 от ЗГ.

В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – неяснота на описаното нарушение по ЗГ, така както е посочено то, както и че фактическата обстановка , сочена в АУАН не е установена правилно. Търсят се и разноски по делото. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен представител - адвокат, който поддържа жалбата , със същите доводи и твърдения, като претендира и разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з., но в писмена защита по същество на казуса, изразява мнение, че НП е правилно, законосъобразно и следва да се потвърди, нарушението било доказано. Наказанието било в минимален размер, поради което – и правилно определено.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Т. С. Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика.

В това си качество – на лицензиран лесовъд, Т. Т., като представител на ЮЛ, на 01.07.2021 г., получил позволително за сеч № 0618266, с очакван добив на 148.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер и зимен дъб от отдел 300 ”ж1”, имот - ДГТ, в землището на с. Б., общ. Б., като собственикът / държавата/ бил предоставил на ЮЛ – да осъществи сечта.

Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 04.07.2021 г. до 30.09.2021 г ., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период.

На 29.10.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, е издаден Протокол № 0606237 – за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0618266/01.07.21 г., като в него е отразено действително отсечената дървесина /149 пл.куб.м./, липсата на не отсечени маркирани дървета, отразено е „задоволително“ провеждане на сечта. /този Протокол не е представен по делото, но е достъпен за трети лица, вкл. съда и той се запозна с него, от публичния регистър на ИАГ, намирайки го за относим към спора по делото/.

На 27.07.2021 г. свидетелят Д. М. В. – горски инспектор при РДГБерковица, инж. Г. К. – ст. горски инспектор при РДГ-Берковица и Ал. П. – ст. експерт при РДГ-Берковица, извършили проверка на място, на терен – в отдел 300 „ж1“, землището на с. Б., общ. Б., свързана с издаденото позволително за сеч № 0618266/01.07.21г. и констатирали, че по превозни билети от сечището вече са добити и извозени 144,15 куб.м. дървесина, но на терена има сеч и на не маркирани за отсичане дървета – общо 50 пл. куб.м.

Освен това имало и направени просеки, които били ползвани за извозване на отрязаните дървета, без тези просеки да са отразени в технол. план и без да са 2 маркирани с траен знак дърветата, оформящи просеките. След проверка в РДГ-Берковица / откъдето достъпили ел. система на ИАГ/, В. и колегите му установили, че позволителното за сеч било получено от Т. Т.. Поради допуснатото отсичане на немаркираните дървета и ненадлежно направените просеки, В. и другите проверяващи приели, че на Т. следва да се състави АУАН за „не упражнен контрол по извеждане на сечта и допускане сеч на немаркирани дървета и просеки не отразени на терен и в технол. план“ - по чл.12 „б“ т.2 от Наредба №1/2012 г. КОГТ във вр. чл.108 ал.3. Своите констатации Д.В. отразил в Констативен протокол - № 144694/27.07.2021 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Т..

Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на 06.08.2021 г., Д. В. съставил АУАН № 600 от същата дата на Т. Т., в неговото присъствие : за това, че “ в периода 04.07.- 27.07.2021 г. , в землището на с. Б., отдел 300 „ж1“, ДГФ, ТП ДГС Белоградчик, като лицензиран лесовъд, получил Позволително за сеч № 618266/01.07.2021 г., при извеждане на сечта е допуснал сеч на немаркирани с КГМ дървета в размер на 5 0 куб.м. и направа на просеки, не отразени на терена и в технологичния план“. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, В. посочил чл.12 б т.2 от Наредба № 1 вр.чл.108 ал.3 от ЗГ. Като свидетел, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е вписан Е. Д. - посочен и в констативния протокол от проверката и И. Бл. И. – горски инспектор при РДГ-Берковица. Нарушителят отказал да подпише акта и да получи копие от него, в уверение на което се е подписал като свидетел – посочен с три имена и длъжност – отново И. Бл. И..

На 10.09.2021 г. въз основа на акт № 600/06.08.2021 г. на св. Д. В., е издадено обжалваното НП № 600/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. За това обстоятелство не са представени изрични доказателства, но не се и оспорва от 3 страните. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по позволително за сеч № 0618266/01.07.21г. документът – позволително е получено именно от Т. Т., като имотът се намира в землището на с. Б., общ.

Б., собственост на държавата е, и е имало разрешен добив на общо 148.00 плътни куб. м. дървесина. Установи се /от констативния протокол за проверката/, и при провежданата сеч в имота към момента на проверката – 27.07.2021 г. са сечени и немаркирани дървета – а след сортиментиране, количеството им е определено на общо 50 пл. куб.м., имало е и направени просеки на терена, без дърветата, които са ги оформили да са били маркирани и без тези просеки да фигурират в технол. план. те да са Сечището е освидетелствано впоследствие и с Протокол за освидетелстването му № 0606237 от 29.10.2021 г. – без в него да са отразени налични нарушения при провеждане на сечта.

Съдът приема за истинни според него приобщените гласни доказателства – свидетелски показания на св. В. , а също така писмените доказателства - представени с админ. наказателната преписка и депозирани по-късно – в с.з. От тези доказателства за съда се изяснява, че Т., в качеството си на лицензиран лесовъд, като получател на позволително за сеч, и следвайки да упражнява контрол по провеждането й, съгл. чл.108 ал.3 от ЗГ, не е упражнил такъв, тъй като се е стигнало до отсичане на немаркирани дървета и направа на просеки в сечището, без те да отговарят на изискванията за това – да са маркирани и дърветата, оформящи просеката, както и същите – просеките – да са показани като разположение в технол. план. Всъщност съдът, запознавайки се с плана, представен му по делото, въобще на откри указани на него просеки със съответния знак, определен в легендата от знаци към плана.

При издаването на НП обаче, съдът счита за допуснато съществено процесуално нарушение на ЗАНН и ЗГ, което налага отмяната на постановлението - придадена е неправилна квалификация на вмененото деяние на Т..

От една страна съдът не намира за нередно коригирана в НП цифрова такава - актосъставителят сочи в АУАН за нарушена разпоредбата на “чл.12 Б т.2“ от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ, а в НП, след мотивировка, АНО я определена като „чл.12 Б ал.1 т.2“ от същата Наредба. Съдът приема тази 4 мотиви на АНО, тъй като самата разпоредба на чл.12 Б има само две алинеи, а само първата от тях – и буквени разделения. Пропускът от актосъставителя да посочи „ал.1“, не може да обърка нарушителя да разбере по коя алинея е подведен под отговорност, тъй като ал.2 няма никакви букви.

Но от друга страна, чл.12 Б ал.1 т.2 от Наредба № 1/12 г. за КОГТ предвижда задължение на лицата по чл.108 ал.2 от ЗГ, да не допускат започването на сеч при „неспазени изисквания за отбелязване на дърветата за сеч, обозначаването на технологичните просеки и извозните пътища“. Т.е. тук тяхната контролна дейност следва да е упражнена още преди да започне добива на дървесина, респ. получилия позволителното за сеч – да се е убедил, че има извършено маркиране, че то е правилното, според вида предвидена сеч, че са указани в технол. план възможните просеки и извозни пътища, както и че са маркирани на терен те. Никъде обаче в писмените доказателства – АУАН и НП, нито то гласните – свидетелски показания, не се установи това обвинение, напротив, става дума за бездействие , оказвано от Т. по време на сечта, тя дори е продължавала към момента на проверката. Т.е. в хода на започналия дърводобив, след издадени надлежни документи за това, направена маркировка на подлежащите на сеч дървета и изготвен иначе технол. план, са извършени действия от изпълнителя му / на добива / – сеч на немаркирани дървета и извеждане на отсечените такива не по предвидени пътища – извозни или просеки. Т.е. няма доказателства , че Т., като лице по чл.108 ал.2 от ЗГ, е допуснал да започне не регламентираната сеч, а има данни, че в хода на провеждането й, не е извършен контрол над тази дейност – задължение, вменено най-общо чрез чл.108 ал.3 от ЗГ - на лицата по чл.108 ал.2 ЗГ.

В чл.12 Б ал.1 т.5 и 7 от Наредба № 1/12 г. за КОГТ вече са предвидени и конкретните контролни задължения на лицата по чл.108 ал.2 от ЗГ, при започнала вече сеч – „ т.5 следят за правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета…“, и „7. следят за спазването на одобрения технологичен план“.

Освен това санкционната норма на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ разпорежда, че има наказание за лице , упражняващо лесовъдска практика, което „ не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по 5 прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“. Това е бланкетна правна норма, която изисква препращане към друга норма – в случая на чл.180 ал.3 вр. ал.2 от ЗГ и чл.12 Б ал.1 т. … от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ, според съда, тъй като там е предвидено кой упражнява контрол при провеждане на сечта и какъв точно. Съдът отбелязва същевременно, че именно нормата на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ е тази, която съдържа и изпълнителното деяние / с бланкет към друга, допълваща я правна норма /, и санкцията за това деяние. Т.е. при установено нарушение при провеждането на позволена иначе сеч по ЗГ и/или подзаконовите му нормативни актове, то деянието следва да се квалифицира именно като такова по „чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. с чл. …./ съответната друга норма/“.

Предвид сочените по-горе в цялост мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова - следва да бъде отменено.

С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.

Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.