Решение № 231 от 20.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000135 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве“АД, ЕИК 200299615, чрез адв.Д.С. от САК насочена против Решение № 260307/09.11.2020 г., постановено по т.д. № 1123/2019 г. по описа на СГС, ТО, с което предявените от Гаранционен фонд, гр.София против въззивника при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.520 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите, съответно от 289 548 лв., представляваща неизплатени вноски за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за м.февруари 2019 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5 388,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 11.04.2019 г. – 16.06.2019 г. вкл., са били уважени изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакувания съдебен акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна и едностранчива преценка на приобщените по делото доказателства, които довели до неправилно приложение на материалния закон и до необоснованост.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е ценил приобщените доказателства, установяващи релевантните за предмета на спора факти относно смъртта на управителя на застрахованото лице „Аутомобиле България“ЕООД, относно липсата на авторство на положения в застрахователната полица подпис от лицето Г. Р. Г., както и липсата на подпис на застрахованото лице в застрахователните полици, касаещи „Ауто Угур“ЕООД, „Емпен БГ“ЕООД, „Хаос 2014“ЕООД, „Перформънс Рейсинг“ЕООД и „Емопен БГ“ЕООД.

Тези факти сочели на липса на съгласие от страна на застрахованите лица за сключване на застрахователен договор, поради което и последните се явявани нищожни и за 1 застрахователя не възникнало задължение да предостави застрахователна закрила по отношение вредите, причинени на трети лица във връзка със собствеността и ползването на незастрахованите МПС, посочени в процесните полици.

Поради нищожността на договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти “, конкретизирани в отговора по исковата молба, именно въззиваемият Гаранционен фонд бил задължен на осн.чл.519, ал.1, пр2 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени от водачите на автомобилите, посочени в процесните договори, които били регистрирани в България и водачите им нямат застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /“ГОА“/.

Ето защо като не уважил своевременно въведеното от въззивника възражение за прихващане с вземанията на въззиваемия, предмет на предявените главен и акцесорен иск, първоинстанционният съд процедирал в разрез с процесуалния и материалния закон и решението му било неправилно.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искова, поради погасяване на вземанията чрез съдебно прихващане с вземанията на ответника, предмет на възражението за такова прихващане.

В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакуваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове по чл.520 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от Гаранционен фонд против „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве“АД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът се финансира по реда на чл. 520 от Кодекса за застраховане и част от приходите му представляват вноски на застрахователите, извършващи задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ и „Злополука“. Всеки застраховател, предлагащ тези застраховки прави вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин определени в закона – Кодекса за застраховането /КЗ/. Размерът на вноските за 2019 г. бил определен с Решение на Комисия за финансов надзор № 100/24.01.2019 г. на 10 лева за всяко отделно моторно превозно средство, за отговорността във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съответно - за 2019 г. размерът на вноската за задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз била определена в размер на 0,15 лева за всяко място, без място на водача, за което е сключена задължителна застраховка.

Съобразно КЗ срокът, в който се превеждат вноските по сметка на Гаранционен фонд е ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките.

Поддържано е, че ответното дружество притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност, включително и за горепосочените две застраховки, но не е превел дължимите по чл. 520 КЗ вноски за 2019 г. Вноската, която не е преведена на Гаранционен фонд за незастраховани МПС е общо в размер на 294 936,81 лева, в това число 289 548 лева неиздължена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за м. февруари 2019 г., дължима в срок до 10.04.2019 г. и 5 388,81 лева лихва за периода от 11.04.2019 г. до 16.06.2019 г.

Поради неплащането в законния срок ищецът поканил с нарочна покана от 10.05.2019 г., получена на 23.05.2019 г. от ответника да заплати дължимата сума, но последният не изпълнил задължението си по чл.520 КЗ.

2

Поискано е от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника застраховател да заплати на Гаранционен фонд сумата в общ размер на 294 936,81 лева, представляваща неиздължени вноски по чл. 520 КЗ в размер на 289 548 лева за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за м. февруари 2019 г. и 5 388,81 лева лихва за забава за горепосочения период, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

В отговора по исковата молба по реда на чл. 367 ГПК ответникът застраховател е оспорил предявените искове.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца, че притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност, вкл. за застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ и „Злополука“, както и че не е изпълнил задължението си към Гаранционен фонд, произтичащо от чл.520 КЗ към м.февруари 2019 г.

Въвел е правопогасяващо възражение за съдебно прихващане, в следния смисъл: В качеството си на застраховател, ответникът издал застрахователни полици за застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилисти“ /конкретизирани по номер и дата в нарочно приложение към отговора/, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „Зелена карта“/, със следните застраховани лица – Г. Р. Г. и дружествата – „Ауто Угур“ЕООД, „Аутомобиле България“ЕООД, „Емпен БГ“ООД, „Хаос 2014“ЕООД, „Перформънс Рейсинг“ЕООД и „Емопен БГ“ЕООД.

Застрахователните договори с горепосочените лица били прогласени от българския съд за нищожни, поради липса на съгласие. Поради нищожността на застрахователните договори за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с международната карта към тях /сертификат „Зелена карта“/ така, както били индивидуализирани в изпратеното до ищеца изявление за прихващане, за ответника не възникнало задължение да предостави застрахователна закрила по отношение на вредите, причинени на трети лица във връзка със собствеността и ползването на незастрахованите МПС, посочени в тези полици. Затова и Гаранционен фонд бил задължен на основание чл.

519, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ от 2016 г. да заплати застрахователното обезщетение за вредите, причинени от водачите на посочените в полиците моторни превозни средства, регистрирани в Република България, които водачи нямат валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“.

Ответникът твърди, че е извършил плащания на застрахователни обезщетения по полиците и ликвидационни разходи в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, на националното бюро на друга страна или на кореспонденти по щети. Твърди още, че по този начин е заплатил чуждо задължение – това на Гаранционен фонд, произтичащо от разпоредбите на чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ и за него възникнали вземания по чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ спрямо Гаранционен фонд, ведно със законната лихва, които възлизали на 282 094,08 лева за главница и 7 440 лева за законна лихва.

Поискано е, в случай че съдът приеме за основателни вземанията на ищеца, да се установи нищожността на застрахователните договори, посочени в Приложение № 1 към отговора спрямо Гаранционен фонд и да се извърши съдебно прихващане с вземанията на ищеца, предмет на процесните искове, като се погасят до размера на по-малкото от тях.

В допълнителна искова молба ищецът е възразил, че липсват основанията на чл. 103 ЗЗД, въз основа на които да бъде извършено прихващане, поради различния характер на двете задължения - липсвала еднородност и заместимост на престациите, както и изискуемост. Възразила е и че към момента на въвеждане на възражението за прихващане не е установена по надлежния ред отговорността да е на Гаранционен фонд, защото едностранното обявяване на посочените полици за нищожни не го обвързва. Твърди, че спор е възникнал едва след постановяване на решения по граждански дела и във връзка с това отправено искане от ответника до ищеца с писмо от 10.10.2018 г. - т.е. не се касае до спор, 3 възникнал в хода на уреждане на претенцията.

Възразил е още, че като абсолютна търговска сделка, към договора за застраховка е приложима и нормата на чл.293, ал.3 ТЗ, като в случая ответникът не можел да се позовава на недействителност на посочените от него в отговора по исковата молба договори за застраховка, т.к. от поведението му може да се заключи, че не е оспорил валидността на изявлението на насрещните страни по тях. Процесните полици били вписани от самия застраховател в изпратена до Гаранционен фонд справка, били налице и извършвани плащания по договора от застрахованите лица, вкл. към застрахователния брокер, с оглед отразеното в полиците.

Оспорил е изцяло акцесорната претенцията за лихва с аргумент, че Гаранционен фонд изплаща обезщетения по силата на закона при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, предвидена в чл. 588 КЗ.

В допълнителният отговор ответникът е поддържал направените от него твърдения и възражения в първоначалния такъв, вкл. искането за приемане за съвместно разглеждане в производството на възражението за прихващане, като е оспорил доводите и възраженията на ищеца в допълнителната искова молба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, като постановено по редовно предявени искове, при наличие на правен интерес у ищеца от предявяването им /определящ се от изложените от него твърдения/, от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят по установените и след анализа на приобщените по делото доказателства релевантни за предмета на спора факти, а именно: 1/ че с решение № 100ГФ/24.01.2019 г. на Комисията за финансов надзор /КФН/, обн. ДВ, бр.12, стр.69 е определен размер на вноската на застрахователите, предлагащи в РБългария задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането в размер на 10,50 лева за всяко отделно моторно превозно средство, във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Със същото е определен размер на вноската на застрахователите, предлагащи в РБългария задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от Кодекса за застраховането в размер на 0,15 лева за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка.

Разпечатката съдържа 40 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3c9ed37-4b90-4617-8dba-43aed66ebe93