Определение № 798 от 11.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 16891/2021
- Вид
- Определение № 798
- Подписан
- 11.03.2022
- В сила
- 11.03.2022
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.234, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 798 гр. София, 11.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С. П. Г. като разгледа докладваното от С. П. Г. Частно наказателно дело № 20211110216891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 и сл. от НПК.
Подадена е жалба от „ИМАХИЖУ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. ************, представлявано от Г.Л. Ш., чрез адв. Н. Ст. – САК срещу Постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 22.01.2021 г. (изведено на 26.01.2021 г.) за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № ЗМ 175/2017 г. по описа на ГДНП, прокурорска преписка №35388/2017 г. по описа на СРП.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното прокурорско постановление и връщане делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради повърхностите заключения на експертизите е достигнато до недостатъчно обоснования извод за недоказаност на обвинението срещу И. М. и И. П..
Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и след като се запозна с материалите по ДП № 3286 ЗМ-175/2017 г. по описа на ГДНП, пр. пр.
№35388/2017 г. по описа на СРП, установи следното:
ДП е било образувано на 05.11.2017 г. срещу И. Б. М. и И. М. П. за това, че през времето от месец септември 2016 г. до средата на януари 2017 г. в гр.
София, в качеството си на длъжностни лица – М. на длъжност „пласьор стоки“, а П. на длъжност „организатор дейности“ и двамата в „Имахижу“ ООД, гр. София, с ЕИК***********, в съучастие като извършители помежду си, при условията на продължавано престъпление, присвоили чужди пари, 1 връчени в това им качество или поверени им да ги пазят или управляват престъпление по чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Двете лица са били привлечени като обвиняеми за посочените престъпления, а впоследствие са били привлечени по квалифициращия признак „големи размери“, а именно за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
С Постановление от 28.02.2020 г. на СРП са били отменени взетите спрямо двамата обвиняеми мерки за процесуална принуда „Парична гаранция“ в размер от по 2000 (две хиляди лева) лв. за всеки един поотделно предвид изтичане на максимално допустимия срок, съгласно разпоредбата на чл.234, ал.8 от НПК.
С Постановлението от 22.01.2021 г. прокурор при СРП е прекратил частично ДП срещу И. Б. М. и И. М. П. и е спряно досъдебното производство, поради неразкриването на извършителя на престъплението по чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, с мотива, че не се съдържат достатъчно доказателства за внасяне на обвинителен акт в съда спрямо конкретните обвиняеми лица, но доколкото има събрани доказателства за установени липси и невъзможността за установяване на конкретния извършител то производството следва да бъде спряно поради неразкриването му.
Съгласно компетенциите си Софийски районен съд е съответният компетентен съд и следва да разгледа подадената жалба. Като е отчел дадените указания на въззивния съд, че следва да се произнесе по депозираната от ощетеното юридическо лице жалба срещу постановлението на СРП за частично прекратяване на наказателното производство срещу И. Б.
М. и И. М. П. след събиране на доказателства за връчване на атакуваното постановление на СРП на всеки един от двамата обвиняеми и техния защитник, с оглед изпълнение в цялост на процедурата по чл.243, ал.4 от НПК, то след като е сторил това се произнася по същество.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице ощетено юридическо лице по частично прекратеното с процесното постановление ДП.
Постановлението на СРП е връчено на „ИМАХИЖУ“ ООД на 11.02.2021 г. и на адв. Н. С. – повереник на ощетеното ЮЛ на 04.02.2021 г., а жалбата е подадена на 18.02.2021 г., видно от датата на пощенското клеймо върху плика, с който е депозирана в СРП, ето защо се явява допустима, считано от 2 датата на получаване на постановлението в дружеството, като на практика срокът е бил удължен по отношение правото на частна жалба, доколкото адв.
Н. Стойнов, чрез когото е подадена настоящата е с преклудирано такова към датата на подаването ѝ.
След като обсъди всички въпроси по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК намери следното:
Постановлението на СРП е обосновано и законосъобразно.
Въз основа на правилно обсъдените доказателства по делото, като са изследвани само тези, които имат отношение към предмета на доказване, съгласно разпоредбата на чл.102, т.1 от НПК, е направен единствения в случая законосъобразен извод, а именно, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се приеме, че И. Б. М. и И. М. П., срещу, които е било първоначално водено ДП и които са били привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. ДП не е било прекратено с обжалваното прокурорско постановление, а е спряно по отношение на воденото разследване за престъпление по чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Частичното прекратяване касае лицата, спрямо които се е водило разследването и които са били привлечени като обвиняеми. Нещо повече в атакуваното прокурорско постановление изрично се сочи, че са установени липси в дружеството, но не може да се установи конкретен извършител, осъществил деянието, за което продължава да се води ДП, а именно по чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Действията по установяване на конкретен извършител продължават на фаза ДП, което е спряно. Правилно са обсъдени доказателства, събрани на ДП. В случая прокурорът е спазил изискванията на чл.14 и чл.18 от НПК и упражнил правото си дадено му по чл.243, ал.1, т.2 от НПК да прекрати наказателното производство водено спрямо конкретни лица, а именно: приел е, че деянието не е осъществено от тях, предвид събраните доказателства и след тяхното обсъждане по надлежен ред. Като изрично е посочено защо се приема, че липсват доказателства за извършени действия от конкретните лица И. Б. М. и И. М. П. да са осъществили престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Тази правна обосновка е въз основа на правилно интерпретирани факти, 3 които са изводими след всестрано, обективно и пълно изследване на доказателствата, събрани по случая, които са в пълен обем. Като прокурорът в атакуваното Постановление, в частта, в която е прекратено ДП срещу М. и П. е посочил правнорелевантните обосновки въз основа анализ на доказателствата.
Поради изложеното съдът приема, че направеният правен извод на прокурора за прекратяване на ДП водено срещу М. и П. е законосъобразен.
Същият е обоснован, доколкото е изводим от събраните по делото доказателства и тяхната преценка по надлежен ред и в рамките на компетентността. Като от анализа на доказателствата не може да бъде изведе друг правен извод, различен от този обективиран в атакуваното постановление на СРП. Настоящият състав няма какво да добави към така изложеното от СРП в атакуваното Постановление, освен, че правилно от правна страна са направените изводи с оглед доказателствата по делото. Като законосъобразен е извода на СРП, че не се съдържат достатъчно доказателства за внасяне на обвинителен акт в съда спрямо конкретните обвиняеми лица, но доколкото има събрани доказателства за установени липси и невъзможността за установяване на конкретния извършител то производството следва да бъде спряно поради неразкриването му.
Предвид горното постановлението за частично прекратяване на наказателното производство (прекратено само относно лицата М. и П., спрямо, които е водено) по ДП № 3286 ЗМ-175/2017 г. по описа на ГДНП, пр. пр. №35388/2017 г. по описа на СРП водено срещу И. Б. М. и И. М. П. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът не се произнася по втората част на прокурорското постановление, а именно спирането му, тъй като изрично жалбата касае частичното прекратяване на ДП.
По тези мотиви и на основание чл.243, ал.5 и ал.6, т.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СРП от 22.01.2021 г. (изведено на 4
26.01.2021 г.) за частично прекратяване (прекратено само относно лицата М. и П., спрямо, които е водено) на наказателното производство по ДП № ЗМ 175/2017 г. по описа на ГДНП, прокурорска преписка №35388/2017 г. по описа на СРП срещу И. Б. М. и И. М. П., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от обвиняемите И. Б.
Матев и И. М. П., защитника на двамата обвиняеми адв. Юл. К. или от ощетеното юридическо лице „ИМАХИЖУ“ ООД, представлявано от Г.Л. Ш. както и протестирано от СРП пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5