Определение № 11776 от 25.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11776 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110118301 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства под опис.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 44290/2024 г. по описа на СРС, 166и състав.

Д О П У С К А изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице след запознаване с доказателствата по делото и извършване на необходимите справки даде отговор на поставените в доказателствената част на отговора на исковата молба задачи.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ, в размер на 180 евро, платим от бюджета на съдебната власт, доколкото искането е направено от особен представител /т. 7 от тълкувателно решение № 6/2012 от 13.11.2013 г. на ОСГТК/.

НАЗНАЧАВА за вещо лице *********, КАТО УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства по внесения депозит И да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.04.2026 г. от 09:15 часа, за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

1

Предявени са от ищеца от ищеца „*********, ЕИК *******, срещу ответника Р. Й. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 409,03 евро/ 800 лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******** от 13.05.2019 г., сключен между „*********“ ООД и Р. Й. И., ведно със законна лихва за период от 22.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 121,24 лв., представляваща договорна лихва за период от 13.05.2019 г. до 13.11.2019 г., и сумата от 92,87 евро/ 181,64 лв./, представляваща мораторна лихва за период от 13.11.2019 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.10.2024 г. по ч. гр. д. № 44290/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът „*********, ЕИК *******, твърди, че на 13.05.2019 г. между „*********“ ООД, в качеството си на кредитор, и Р. Й. И., в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ******** от 13.05.2019 г., като на ответника била предоставена в заем сумата от 800 лв. при ГЛП от 40,05 % и ГПР от 48,63 % с краен срок за връщане – 13.11.2019 г. на 6 бр. вноски. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. „*********“ ООД е прехвърлило процесните вземания по договора за кредит на „*********, за което ответникът бил уведомен на посочения от него настоящ адрес и чрез смс.

Сочи се, че за времето, през което е обявено извънредно положение на територията на Република България, не е начислявана лихва за забава. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Й. И., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. А. Ч., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа нищожност на процесния договор. Счита, че процесният договор не съответства на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не може да се установи по какъв начин и от какви компоненти е формиран ГПР по договора. Сочи, че не може да се установи дали същият отговаря на предвидения нормативен предел по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че същият не отразява действително прилагания, доколкото при изчисляването му не е взета предвид уговорената в договора неустойка.

Твърди, че клаузата, уреждаща неустойката, е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Със същата се уговаряло едно допълнително възнаграждение по кредита под формата на „скрита възнаградителна лихва“, като с нея се заобикаляло закона. С оглед изложеното, поради недействителност на целия договор ищецът поддържа, че следва да се приложат последиците на чл. 23 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.

Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: няма такива.

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

2

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „*********“ ООД, в качеството на кредитодател, и Р. Й.

И., в качеството на кредитополучател, е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава; настъпване на изискуемост на вземането за заплащане на главница и възнаградителна лихва; валиден договор за цесия относно процесното вземане между „*********“ ООД и ищеца и надлежно уведомяване на ответника за цесията.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си задължения, както и правоизключващите се възражения.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител, а с оглед задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г.

ОСГТК, ВКС по предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор, съдът следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което 3 е обективиран докладът по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4