Решение № 120 от 07.04.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120 град Добрич, 07.04.2022 год.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и втора година, касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

НЕЛИ КАМЕНСКА при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при Окръжна прокуратура – Добрич, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, разгледа докладваното от председателя КАНД № 119 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 63, ал. 1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на „ТИ БИ АЙ

Банк“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София 1421, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54, ЕИК *********, представлявано от изп. директори В.А.Г. и Александър Чавдаров Димитров, чрез юрисконсулт Вл. Ц., срещу Решение №185/14.12.2021 г. постановено по НАХД №950/2021 г. по описа на Добричкият районен съд.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че самото събиране на такси и комисионни от Банката, в качеството й на платежна институция не е нарушение на разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Релевират се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените с жалбата аргументи за извършената платежна операция от страна на потребителя при извършване на погасяването на каса в офис на Банката. Сочи се, че грешно съдът е заключил, че таксата изискана от клиента е свързана с управлението на кредита. По тези съображения касаторът отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него Наказателно постановление на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра при КЗП. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна КЗП - РД гр. Варна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Добрич, изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение и за неоснователност на депозираната касационна жалба, поради което предлага Решението на РС град Добрич да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №В-0047218/28.07.2021 г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра със седалище - гр. Варна към Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева на основание чл. 45 от ЗПК, за извършено нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК.

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

"ТИ БИ АЙ

БАНК“ ЕАД извършва търговска-банкова дейност в обект – офис, находящ се в гр.

Добрич, ул. „Отец Пайсий“ №23, като предоставя потребителски кредити. По повод постъпила потребителска жалба с вх. №В-03-492/06.04.2021 г. на 16.04.2021 г. била извършена проверка от служители при КЗП - РД - Варна, гр. Шумен в офиса на дружеството. По време на проверката длъжностни лица от КЗП - РД - Варна, гр. Добрич установили, че на потребителя Живко Желев при внасяне на вноска по кредит в офиса на банката му е начислена комисионна в размер на 1,20 лева.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2704850/16.04.2021 г., На дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0047218/16.06.2021 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Актът е бил връчен на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН дружеството депозирало писмени възражения, но същите били приети за неоснователни и въз основа на съставения АУАН и на материалните по преписката било издадено и процесното Наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. За да достигне до този извод, мотивирал го да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е подложил на съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, както и относимата правна уредба, заключавайки, че посочената заплатена такса е във връзка с усвояването и управлението на кредита. Посочил е, че законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане и сключване на договора, риск и други, поради което безспорно посочената такса е във връзка с усвояването и управлението на кредита. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално санкционната процедура и налагащи отмяната на процесното постановление. Изложил е и аргументи, че процесният случай на може да бъде квалифициран като маловажен и е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Не са налице сочените от страна на касатора отменителни основания. Административнонаказателното производство е протекло при стриктното спазване на процедурните правила, регламентирани в ЗАНН, в хода на което по категоричен начин е установена вменената на дружеството деятелност. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Безспорно е установено, че по отношение на договор за потребителски кредит е изискана на каса и заплатена от потребителя такса „вноска за погасяване на кредит“ в размер на 1,20 лв. за действие, свързано с управление на кредита.

При тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК се споделя напълно и от касационната инстанция. След като дружеството е изискало от потребителите такса, свързана с управлението и усвояването на кредита, е очевидно, че е осъществен състава на нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана отговорността на дружеството по чл. 45 от ЗПК. Съдът в настоящия касационен състав споделя напълно подробно изложените от районния съд доводи и съображения, като за процесуална икономия и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК се позовава на изложените от първоинстанционния съд мотиви.

С оглед гореизложеното касационната инстанция намира, че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с материалния закон и производствените правила, поради което не са налице сочените в депозираната жалба отменителни основания и същият следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното, Административен съд Добрич, троен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №185/14.12.2021 г. постановено по НАХД №20213230200950/2021 г. по описа на Добричкият районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: