Решение № 194 от 23.12.2020, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Ловеч , 23.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА

ВАЛЯ И. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20204310200817 по описа за 2020 година

С наказателно постановление № 35-0000457/24.07.2020 година на Пенчо Василев Камарашев – Директор на РД „АА” гр. Плевен, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, е наложена на Х. М. М., ЕГН ********** от с. Горско Сливово, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба в размер на 2000,00 лева, за това, че на 02.07.2020 г., около 11.35 часа по път гр. Летница – с. Горско Сливово до разклона за местност Пустията като водач на товарен автомобил **** с рег. № **** собственост на фирма Рента Кар София Брадърс ООД гр. София, извършва превоз на товар – жито за собствена сметка, с поставена табела „Превоз за собствена сметка“, като допуска следното нарушение: Водача извършва превоза без карта за квалификация на водача – направена е справка в ел. регистър на ИА „АА“ гр. София и се констатира, че водача не притежава такава, с което виновно е нарушил чл.18, т.5 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Х. М. М., който го обжалва в законоустановения седем дневен срок, чрез адв. Нинов от ЛАК, и излага, че НП е незаконосъобразно. Сочи, че в АУАН и НП не е посочено точното място на извършване на нарушението, като направеното посочване не е достатъчно за да се индивидуализира мястото. Сочи че АУАН е издаден в нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН, а НП в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е направено пълно описание на нарушението, а направеното такова не кореспондира с посочените правни норми. Излага, че е посочено, че е нарушил състава на чл.18, т.5 от Наредба Н – 8/27.06.2018 г. на МТ, която норма изисква при поискване да се представи на контролните органи карта на водача, а в същото време от словесното описание на нарушението се установявало, че няма такава 1 карта. Сочи, че това са две различни изпълнителни деяния. Сочи, че ако актосъставителят е искал да посочи, че няма карта на водача е следвало да посочи, че е нарушен чл.76, ал.6 във вр. с ал.9 от ЗАвПр във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари. Сочи, че посочената за нарушена норма сочи, че е налице издадена карта за водач, но че същата не е представена при поискване от контролните органи, като в случая е неприложима разпоредбата на чл.91, ал.1, т.1 от ЗАвП, на основание на която е санкциониран в случая. На следващо място сочи, че нормите на Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ се прилагат при превод на товари с МПС или състав от ППС с товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 6 тона. Излага, че посочената за нарушена разпоредба на чл.18, т.5 от ЗАвП регламентира задължение за представяне на документи и неспазването и следва да се санкционира по чл.93, ал.2 от ЗАвПр, където глобата е двадесет пъти по – ниска. Сочи, че друга възможност за налагане на глоба е разпоредбата на чл.105 от ЗАвП, която АНО отново не е използвал като целта му била да му наложи по – висока наказание. Сочи, че цитираните по – горе нарушения са съществени и са довели до издаване на незаконосъобразни АУАН и НП. Излага аргументи и за маловажност на деянието. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Последния се представлява от адв. Нинов от ЛАК, която моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно на подробно посочените в жалбата основания, които излага, че се били доказали в хода на съдебното следствие. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Ответникът – РД „АА” гр. Плевен, редовно призовани не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.

П. И., И. Ц. М., С.А.М. и А.М.М. от становището на процесуалния представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.07.2020 г. бил съставен акт серия А-2019 с бл. №273993 за установяване на нарушение от св. Д. П. И. в присъствието на св. И. Ц. М. против Х. М. М., ЕГН ********** от с. Горско Сливово, за това, че на 02.07.2020 г., около 11.35 часа по път гр. Летница – с.

Горско Сливово до разклона за местност Пустията като водач на товарен автомобил **** с рег. № **** собственост на фирма Рента Кар София Брадърс ООД гр. София, извършва превоз на товар – жито за собствена сметка, с поставена табела „Превоз за собствена сметка“, като допуска следното нарушение: Водача извършва превоза без карта за квалификация на водача – направена е справка в ел. регистър на ИА „АА“ гр. София и се констатира, че водача не притежава такава, с което виновно е нарушил чл.18, т.5 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. В акта е вписано, че к.т. към СУМПС №5219164 е иззет с акт №273992. В акта в графа „Възражение” не е вписано възражение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

2

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д. П. И. за когото не се спори, че е служител на РД „АА” гр. Плевен. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Пенчо Василев Камарашев – Директор на РД „АА” гр. Плевен. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 год. на Министъра на МТИТС, се установява, че Директорите на РД „АА” са определени от Министъра за длъжностни лица, които могат да издават НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета, ЗАвП, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена след преценката на свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели, които кореспондират с приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН серия А-2019 №273993, заповед № РД – 08-30/24.01.2020 год. на Министъра на МТИТС, удостоверение за психологическа годност №639633 издадено на 09.07.2020 г. на името на жалбоподателят Х.М. карта за квалификация на водач на МПС издадена на 11.09.2020 г. на името на жалбоподателят Х.М. с №5b Р269520, удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 164-000182/28.06.2020 год., издадено на жалбоподателят Х.М. от учебен център “Алгора“ ЕООД, гр. София.

От правна страна:

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и водят до отмяна на наказателното постановление, тъй като не са спазени част от императивните изисквания, визирани в чл.42 и чл. 57 от ЗАНН – липсва съответствие между текстовото описание на нарушението и посочения като нарушен закон, като деянието не е квалифицирано съгласно действително нарушената законова разпоредба, което съществено нарушава процесуалните правила, тъй като ограничава възможността на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря и въз основа на какви факти, така че адекватно да организира защитата си. Това е така по следните съображения:

Едно от възраженията на жалбоподателят, касае приложимостта на Наредба № Н-8 от 3

27.06.2008 г. на МТ. Изложени са аргументи, че, както в акта така и в обжалваното НП не са посочени всички относими обстоятелства, като товароносимостта и обща маса на превозното средство, управлявано от жалбоподателят, като е посочено, че липсата на тези обстоятелства предвид разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.2 от ЗАвтП поставя под съмнение приложимостта на Наредбата.

В тази връзка съдът намира за основателно направеното от жалбоподателят възражение, че съгласно чл.12б, ал.1, т.2 от ЗАвтП „ наредбата не се прилага за превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително.“ Т.е Наредбата не намира приложение за тези моторни превозни средства, спрямо които е налице една от двете алтернативни предпоставки товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона. Ограничението от 3,5 тона касае тежестта на товара, който може да поеме превозното средство, а ограничението от 6 тона касае общата тежест на товара и превозното средство.

Легално определение на понятието "максимално допустима маса" съдържа както ЗДвП, така и ЗАвтП. Според §1, т.29 от ЗАвтП това е "съвкупността от собственото тегло на превозното средство и максимално допустимото му натоварване", а според §6, т.35 от ДР на ЗДвП "допустима максимална маса" е "разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи".

Съобразно правилата на ППЗДвП - чл. 19, ал.4, т,8, максимално допустимата маса се отбелязва в свидетелството за регистрация на МПС и се означава с латинската буква F. В случая не е посочено, каква е максимално допустима маса на управлявано от жалбоподателят МПС. Видно от съдържанието на чл.12б, ал.1 от ЗАвтП, разпоредбата в пет точки визира хипотези, при които нормите на Наредба № Н-8/2008 г. на МТ, издадена на основание чл.12б, ал.1 от ЗАвтП са неприложими, като в това число, в т.2 в действителност законодателят е предвидил, че нормите на Наредбата не се прилагат за превоз на товари с МПС или състав от ППС с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса 6 тона. В този смисъл следва да се отбележи, че в НП не е посочена нито товароносимостта на автомобила, нито неговата максимално допустима маса - факти, касаещи алтернативно предвидените изключения относно приложението на наредбата - всяко на собствено основание. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП не е посочена и категорията на управляваното от жалбоподателят МПС. С оглед на гореизложеното съдът споделя възражението на жалбоподателят, че посочените в акта и НП обстоятелства са недостатъчни за да се определи приложимостта на Наредбата, чиято разпоредба на чл.18, т.5 е посочена от органа като нарушена. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл съдът споделя становището изложеното в жалбата, че в настоящия казус в акта и НП не са 4 посочени всички относими обстоятелства, които касаят ограниченията на чл.12б, ал.1 от ЗАвтП относно приложението на наредбата, чиято норма се приема, че е била нарушена.

ЗАНН императивно е предвидил, че в НП следва нарушението да бъде пълно, точно и ясно описано, като се посочат всички обстоятелства, при които е извършено и доказателствата, които го подкрепят, за да се гарантира адекватната защита на лицето, което е обвинено в извършването на нарушението. Липсата на факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и обуславящи приложимостта на Наредба № Н - 8 от 27.06.2008 г. на МТ лишава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е приложен материалния закон, като е недопустимо да се събират доказателства в подкрепа на нарушението и да се установяват факти, касаещи съставомерните му признаци едва в съдебно производство.