Решение № 197 от 16.11.2023, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Перник, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ

ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 311 / 2023 по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, образувано по жалба, подадена

ОТ: Б.Р.П.,

ЕГН: ********** с адрес ***,

ПРОТИВ: Направление за включване в механизма за лична помощ № ********* / 28.10.2022г., с която на основание чл.

25 ал. 2 от Закона за хората с увреждания, въз основа на подадено заявление-декларация с входящ № ЗХУ-ИО/Д-РК/3657/О / 15.08.2023г. и заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на 29.08.2023г. на Б.Р.П. настоящ адрес: *** са определени 120(СТО И ДВАДЕСЕТ ) брой часове месечно за лична помощ, потвърдено с

С ИСКАНЕ: Да бъде отменена оспорваното направление и му бъдат определени 168 часа, както било посочено в решение по дело № 467/2022г., което бил завел при обжалването на предходната заповед, когато му били определени 117 часа.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с назначеният му процесуален представител адвокат Т., който моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи така депозираната жалба и в съответствие с това да отмени оспорения административен акт и да върне делото на административния орган със съответни указания.

В съдебно заседание ответникът по жалбата –

Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Г.**, която моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди оспорения индивидуален административен акт.

Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Съдът, след като провери предпоставките за допустимост и след като констатира, че жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.25, ал.5 от ЗХУ, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, именно Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 23021646 от 31.08.2023 година, издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник счита същата за процесуално допустима, поради което дължи разглеждането й по същество.

Съдът като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр. от чл.144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

От фактическа страна:

Административното производство е инициирано от страна на Б.Р.П., който е депозирал пред Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник Заявление- декларация № ЗХУ-ИО/Д-РК/О от 15.08.2023 година за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ, ведно с формуляр за самооценка на лице с увреждане.

На 29.08.2023 година е изготвена индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания, в която е посочено, че оспорващият има потребност от получаване на лична помощ, като е определена лична помощ в размер на 120 часа месечно за периода на изготвената индивидуална оценка на потребностите (от 29.08.2023 година до 29.08.2028 година) по реда и условията, определени със закон.

С Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 23021646 от 31.08.2023 година, издадено на основание чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания, въз основа на подадено заявление - декларация с вх. № ЗХУ- ИО/Д-РК/3657/О от 15.08.2023 година и заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на 29.08.2023 година за Б.Р.П. с адрес: *** са определени 120 /сто и двадесет/ броя часове месечно за лична помощ, като направлението е валидно за срок до 29.08.2028 година. Направлението е връчено на 04.09.2023 година.

Срещу така издаденото Направление за включване в механизма „Лична помощ“ настоящият жалбоподател е депозирал жалба в Регионална дирекция социално подпомагане /РДСП/ с вх. № 14-95б-00-0857 от 04.09.2023 година.

С Решение № 14-РД06-0023 от 12.09.2023 година

Директорът на РДСП- Перник е отхвърлил жалбата с мотив, че правилно са определени 120 часа месечно за лична помощ доколкото при направения цялостен преглед на преписката на формуляра за самооценка, формуляра на работника водещ случая, протокола от заседание на специализирания отдел на 29.08.2023 година и изготвената между личната му самооценка и констатираните реални затруднения и потребности при функционирането от социалния работник водещ случая, като направените констатации за функционални затруднения при изпълнение на ежедневни и други дейности в изготвената индивидуална оценка са обективни.

В хода на развилото се съдебно производство от страна на административния орган е представена, като писмено доказателство във връзка с компетентността на издателя на оспорения административен акт Заповед № ЧР-7-83-413 от 14.08.2023 година, с която е определено за времето от 25.08.2023 година до 31.08.2023 година, включително Анита Кирилова Здравкова- Костадинова на длъжност Директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Перник да бъде замествана от Евелина Раденкова Г.** на длъжност старши юрисконсулт в отдел „Закрила на детето“, Дирекция „Социално подпомагане“ - Перник /лист а така също и Заповед № РД01-1884 от 01.09.2021 година, в която в т.1 се посочва, че в при законоустановено отсъствие на титуляря на длъжност „директор на ДСП- Перник“ за срок от 30 /тридесет/* работни дни, функциите на директора на ДСП- Перник за се изпълняват в пълен обем от служителя, заемащ длъжност „юрисконсулт“.

При така установената фактическа обстановка обсъдена по отделно и в своята съвкупност и съобразно изискванията на чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав пристъпи към проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

От правна страна:

Съгласно чл. 25, ал.5 от ЗХУ заповедта по ал.1 и направленията по ал.2 може да се обжалват по реда на АПК.

Разпоредбата на чл.148 от АПК е установила правилото за изборност на реда за оспорване: административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или специален закон е предвидено друго.

В случая липсват специални изисквания на АПК или друг закон, който да установява задължително провеждане на административно оспорване. Освен това в настоящият случай съдът констатира, че срещу подлежащия на обжалване административен акт, жалбоподателят е депозирал едновременно две, както следва жалба с вх. №2404 от 04.09.2023 година в Административен съд- Перник и жалба с вх. № 14-94Б-00-0857 от 04.09.2023 година в РДСП-Перник, по повод на която е постановено Решение № 14-РД06-0023 от 12.09.2023 година, издадено от Директор на РДСП- Перник, с което последната е отхвърлена, но това не се отразява на допустимостта на жалбата предвид правилото на чл.129, ал.1 от АПК.

Жалбоподателя оспорва административен акт, с който са му определени 120 часа месечно за лична помощ, като заявява несъгласие с определените му часове месечно за лична помощ.

Оспореното направление е издадено от компетентен орган респективно решението с което е потвърдено Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 23021646 от 31.08.2023 година, издадено на основание чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания, въз основа на подадено заявление - декларация с вх. № ЗХУ- ИО/Д-РК/3657/О от 15.08.2023 година на директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, на когото с чл.25, ал.2 от ЗХУ е възложено да издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определен със закон. В случая същото е подписано от лице, заемащо длъжност посочена в Заповед № РД01-1884 от 01.09.2021 година но изпълнителния директор на Агенция социално подпомагане, по силата на която чрез института на заместването функциите на директора на ДСП се изпълняват в пълен обем от лицето подписало заповедта, във връзка с което е и представена Заповед № ЧЛ-7-83-413 от 14.08.2023 година, издадена от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган и не е налице основание за неговата отмяна по чл.146, т.1 от АПК.

Налице е изложение на фактическите обстоятелства и мотиви, за да може да се изведе волята на административния орган във връзка със сезирането му от настоящия жалбоподател с искане за отпускане на финансова подкрепа по чл. 25 от ЗХУ. Посочени са и съответните правни разпоредби. Спазени са административнопроизводствените правила при обжалването й пред по – горестоящия административен орган.

По делото от фактическа страна не е спорно, че жалбоподателят попада сред кръга на лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ.

В мотивите на издадения акт админситатвиния орган препраща към заключенията в индивидуалната оценката на потребностите на правоимащия. Съдебната практика по въпроса относно излагането на мотиви в друг документ, извън оспорения, е постоянна и започва с ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно и не противоречи на закона. Изискването, което се поставя към органа-издател на акта, е да извърши позоваване на този предхождащ акта документ. С последното той го приобщава към административната преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. В оспореното направление е посочено за мотиви: на основание заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Ето защо всички изложени в същото писмени доказателства, факти и обстоятелства по случая, следва да се считат и като мотив на обжалваната заповед. Видното индивидуалната оценка на потребностите а хората с увреждания по заявление-декларация с вх.№ЗХУ-ИО/Д-РК/З657/О / 15.08.2023г. на Б.Р.П., Индивидуалната оценка на потребностите на г-н П. е изготвена на база лични наблюдения и срещи, медицинска документация - ЕР на ТЕЛК (друга медицинска документация не беше предоставена на Дирекция "Социално подпомагане” под мотив, че се намира в Административен съд - Перник). Съгласно чл.17 ал.1 т.2 от ППЗХУ на 23.08.2023г. г-н П. беше писмено уведомен за датата и часа (29.08.2023г. от 15.00ч.) на провеждане на заседанието на специализирания отдел за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите. Степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, както и здравословно състояние към момента на оценката (медицински документ, издаден от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, други): ЕР на ТЕЛК № 90739/03.10.2022г. със срок "пожизнен" и определени 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Диагноза: УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.

Вид на затруднения във функционирането е Интелектуална недостатъчност: за степен на затруднения във функционирането е определен общ брой точки: 97 превърнати в часове за лична помощ умножен по коифицент 1.235 или 120(СТО И ДВАДЕСЕТ ) Степен на зависимост: четвърта степен - тотална зависимост/затруднения; Степен на включване в социалната среда: Констатирана е висока степен на зависимост.

Лицето не проявява интерес да участва в дейности с други хора или да комуникира с тях. Трудно адаптиращ се в непозната среда извън дома. Не може да се справя сам при посещение на публични услуги и здравни заведения. Мобилност в социалната среда и затруднения извън дома: Г-н П. няма двигателни затруднения, които да налагат използването на помощни средства улесняващи придвижването.