Определение № 12552 от 23.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12552 гр. София, 20.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506708 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Застрахователно дружество Е.“ АД срещу отказ на ЧСИ Б. да прекрати изпълнително дело № 20238380401358 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, поради пълно погасяване на изпълняемото вземане, който отказ твърди да е получил на 24.04.2023 г.

Жалбоподателят поддържа, че е изплатил сумите по изпълнителния лист на взискателя още преди образуване на изпълнителното дело, поради което счита, че ЧСИ Б. е следвало да прекрати изпълнителното дело, за което е подадена молба до него, понеже изпълняемото вземане е погасено. Моли съда да отмени отказа на ЧСИ Б. да прекрати делото и да му присъди разноските в настоящото производство.

Взискателят по изпълнителното дело Й.Н.Б., чрез представителя си, изразява становище за недопустимост, а по същество и за неоснователност на жалбата. Посочва, че редът за защита в аналогични случаи е посредством иск по чл. 439 ГПК, а не посредством молба за прекратяване пред ЧСИ. Евентуално твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като издаденият в нейна полза изпълнителен лист обективира две вземания за причинени вреди, съответно в размер на 100 000 лева и в размер на 1 208 лева, върху които суми е присъдена законната лихва, считано от 16.07.2016 г. до окончателното изплащане на всяко от вземанията. При това счита, че с плащанията си в общ размер на 141 260 лева, разделени на 5 броя плащания, на дати, съответно:

16.04.2020 г.; 21.04.2020 г.; 22.04.2020 г.; 23.10.2020 г.; 26.10.2020 г. длъжникът да не е погасил изцяло дължимите главници и вземания за лихва. Сочи, че непогасени към момента на образуване на изпълнителното дело длъжникът не бил погасил главница, в размер на 1 251, 25 лв. и законна лихва върху тази сума, считано от 27.10.2020 г. до 1 окончателното изплащане на задължението, които не са погасени от длъжника в изпълнителното производство. Поради това счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение и моли да бъдат присъдени сторените в производството съдебноделоводни разноски.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, поддържа, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна.

Излага фактологията по движение на изпълнителното производство, в която липсва отбелязване ЧСИ да е постановил изричен акт, с който да е взел становище по молбата на длъжника за прекратяване на производството. Същевременно е посочил, че ЧСИ не е компетентен да се произнесе относно погасяването, като следва да поиска изричното становище за това на взискателя, което е направил.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20238380401358 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, е образувано по молба на взискателя Й.Б., чрез адв. В. Н., въз основа на изпълнителен лист № 260000 от 09.02.2023 г., по т. д. № 91/2019 г., по описа на ОС Сливен, издаден срещу длъжника „Застрахователно дружество Е.“ АД, за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, както и cyматa 1 208 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – причинена смърт на Н.Х.Б., в резултат на претърпяно пътно- транспортно произшествие на 21.02.2016 г. , ведно със законна лихва за забава върху сумите, считано от 16.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В молбата за образуване на делото взискателят е посочил, чее налице доброволно частично погасяване на вземанията по изпълнителен лист, като непогасени са останали суми от 1 251, 25 лв. – остатъчна главница и законната лихва, начислена върху нея, считано от 27.10.2020 г. (първият ден след последното доброволно погасяване), до окончателното изплащане на сумата. Взискателят е посочил на ЧСИ способ за изпълнение върху имуществото на длъжника, и му е възложил действията, съгласно чл. 18 ЗЧСИ.

На длъжника „Застрахователно дружество Е.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, изх. № 21806/03.04.2023 г. на 04.04.2023 г., с посочени дължими суми по изпълнението.

На 19.04.2023 г. длъжникът „ЗД Е.“ АД е депозирал пред ЧСИ молба за прекратяването на изпълнителното дело, като е твърдял, че липсва изпълняемо вземане, тъй като е изцяло предварително и доброволно погасено в цялост.

ЧСИ Б. е изпратил молбата до взискателя, който е взел становище за нейната неоснователност, с молба вх. № 2048/20.04.2023 г., по описа на ЧСИ.

На 05.05.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила настоящата жалба, в която 2 длъжникът твърди, че оспорва отказ на ЧСИ Б. да прекрати делото, който отказ сочи да му е връчен на 24.04.2023 г.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, доколкото „ЗД Е.“ АД е длъжник в производството и като такъв, им интерес да иска неговото прекратяване. За длъжника съществува възможност, на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, да оспорва само постановен изричен отказ на ЧСИ за прекратяване на делото.

В случая съдът намира жалбата за преждевременно подадена, поради което е недопустима.

От съдържанието на преписа от изпълнително дело № 20238380401358 на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, се установява, че ЧСИ Б. не се е произнесъл в с никакъв нарочен акт по молбата на длъжника за прекратяване на делото, въпреки че е бил надлежно сезиран с такова искане.

Такова произнасяне с постановление или друг акт на ЧСИ липсва в корите на делото, като самият ЧСИ, в депозирането по делото мотиви, на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, също не твърди да се е произнесъл с нарочен акт по молбата на длъжника, нито сочи такъв акт да е постановяван.

Съдът приема, че ЧСИ Б. е бил надлежно сезиран с искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело, по което той не се е произнесъл. В същото време, на контрол пред съда подлежат само изричните откази на ЧСИ, но не и мълчаливите такива. Предвид визирания пропуск, настоящият състав намира, че към настоящия момент не са налице предпоставките за упражняване на съдебен контрол по законосъобразност на отказ за прекратяване на делото. Едва след постановяване от страна на ЧСИ на нарочен акт по молбата на „ЗД Е.“ АД за прекратяване на изпълнителното производство, при връщане на делото, за дружеството - длъжник е налице възможност да сезира съда с жалба по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

По разноските:

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно отменително производство, като изпълнителния процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 22793/05.05.2023 г., по описа на ЧСИ Б., на длъжника „Застрахователно дружество Е.“ АД срещу (мълчалив) отказ на ЧСИ Б. да прекрати изпълнително дело № 20238380401358 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, поради пълно погасяване на вземането.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, пред АС - София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4