Решение № 1107 от 22.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ****ОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ****А ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ****ОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110148396 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Р. К. Ч. срещу „******“ АД, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от публикуване на 04.08.2023 г. в издавана от ответника електронна медия – на интернет страница с домейн https://capital.bg/, на статия, озаглавена „На север и юг България вече граничи ****“, ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 04.08.2023 г. в електронна медия, която е издание на ответното дружество, е публикувана процесната статия и в нея са изнесени следните твърдения:

1. „Фирма, близка до Р. Ч., изгражда поредния паркинг за тирове – този път на Дунав мост 2 при Видин.“.

2. „Тази схема за овладяване на границите в последните години не просто беше осъзната и използвана, а и докарана до съвършенство, от Р. Ч. **** Той стана публично известен найвече покрай скандала с приватизираните държавни дейности по граничния пункт Капитан Андреево – фирмата, осигуряваща дезинфекция (т. нар. златна локва) на преминаващите превозни средства „*****.“ и тази, която извършваше фитосанитарния контрол – „**********“.“.

3.

„Успешният модел беше пренесен и на север, като от миналата година близки до ***** фирми с помощта на общината получиха паркинг монопол и в Русе. А сега новината е, че схемата се мултиплицира още веднъж и при другия мост над Дунав – във Видин.“.

4.

„За разлика от Русе обаче, където близката до Ч. фирма ползва общински терен, спечелен при съмнителен конкурс с още по-съмнителна полза за общината, за паркинга на пункта Видин – Калафат терените са изкупени.“.

5. „Още на този етап се виждат доста праволинейни връзки с „Капитан Андреево и Ч..

1

При първоначалното изкупуване на поземлените имоти като пълномощник на „*****“ в нотариалните актове е посочен ******. От 2019 г. той е управител, а по-късно и номинален собственик на „*****.“ – фирмата зад „златения гьол“. Преди това „*****.“ имаше различни собственици, като един от тях беше *****, за която се твърдеше, че е роднина на разстреляния в края на май тази година в ЮАР *****. Иначе **** има дружества за внос на оборудване за игрални зали.“.

6.

„Монополист по границата. Така по всичко личи, че след доста неприкритото овладяване на тир-паркингите на юг към Турция Ч., макар през подставени лица, се превръща в монополист и на север към Румъния. Това са входно-изходните точки на една от артериите, откъдето преминава основният транзитен поток на тежкотоварните автомобили.“.

Посочва, че чрез публикуването на процесната статия, в която му се приписват връзки с дружества и лица и участие в приватизиране на държавни дейности, е изнесена клеветническа информация, която опетнява името му в обществото и създава невярна, подвеждаща и изключително негативна обществена представа за личността му, като с всичко това се засяга и неприкосновеността на личния му живот. Оспорва да има връзки с посочените в статията дружества. Изтъква, че не е спазен Етичният кодекс на българските медии и не е извършена надлежна проверка за достоверност на разгласените твърдения, нито е посочен източникът, поради което е налице излизане извън пределите на журналистическата свобода на словото. Твърди, че статията е оказала върху него изключително силно негативно емоционално въздействие, което се е отразило на ежедневието му и на отношенията на близките му и на обществеността към него. Посочва, че е изпитал раздразнение, гняв, неудобство, дълбоко притеснение, силна душевна болка и безсилие пред засягането на близките му заради публикацията, затруднения и неудобства при общуването с околните поради необходимостта да дава обяснения пред широк кръг лица, включително бизнес партньори, душевен дискомфорт, засягане на самочувствието и самооценката му. Акцентира, че статията е предоставена за прочитане на неопределен и широк кръг от лица. Претенцията си насочва срещу ответника в качеството му на издател и възложител на журналистическата работа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „******“ АД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че на 04.08.2023 г. в негова електронна медия – вестник „Капитал“, е публикувана процесната статия с твърдяното в исковата молба заглавие и съдържание. Оспорва публикуването на статията да е противоправно, като твърди, че тя съдържа факти, установени в резултат от надлежно извършено и добросъвестно журналистическо проучване, за което са използвани данни от публични регистри /Търговския регистър/, правно-информационна програма, документи, публикации в различни медии, публични изказвания на политици, като е извършена и допълнителна проверка чрез разговори със защитени журналистически източници, а данните са подложени на анализ и интерпретация от авторите. Посочва, че статията доразвива вече достъпна преди публикуването й информация, публикувана в други медии /публикации в „БТВ“, „Нова“, „Бърд“, „Бивол“, „Господари“, „Труд“, „БГДнес“, „Дарик.БГ“, „Офнюз“, австрийския вестник „Der Standart“ и др./ и коментирана от политици на високо ниво, поради което не представлява нов източник по отношение на фактите, които представя.

Твърди, че темата, свързана с участието на ищеца и „**********“ в дейностите по границата на „Капитан Андреево“, за т. нар. „приватизиран контрол“ по границата с Турция, за „златния гьол“, за връзките на ищеца с бившия премиер ***** и с криминално известни лица /***** и *****/, е в обхвата на общественото внимание и обществения дебат от 2022 г. и още оттогава се отразява от „Капитал“. Счита, че се касае за тема от обществен интерес, за която журналистът и медията имат право да разпространяват информация, а аудиторията има право да я получи, като акцентира, че свободата на разпространение на информация се отнася не само до благоприятната такава, но и до тази, която шокира, смущава и разстройва обществото или отделни части от него. Сочи, че процесната статия не е изолирана и нарочно 2 подготвена с цел атакуване на ищеца. Изтъква, че ищецът е публична фигура и като такъв може да бъде подложен на критика в по-голяма степен, отколкото обикновените граждани, а личните му данни са защитени в по-занижена степен. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от публикуване на 04.08.2023 г. в издавана от ответника електронна медия – на интернет страница с домейн https://capital.bg/, на статия, озаглавена „На север и юг България вече граничи ****“.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на две групи юридически факти: тези, включени във фактическия състав на генералния деликт по чл. 45, ал. 1 ЗЗД /осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото – противоправно поведение; настъпила вреда – неблагоприятно изменение в обективната действителност, засягащо в случая нематериални блага; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; вина/; възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Противоправността сама по себе си не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответника за оборване на законовата презумпция.

Предвид изложеното ищецът следва да установи при условията на главно и пълно доказване следните обстоятелства: извършване на процесното деяние от лице, на което ответникът е възложител на работа, при или по повод извършването на възложената му работа – изготвяне и публикуване на 04.08.2023 г. в уебсайта на ответника с домейн https://capital.bg/ на процесната статия; съдържанието на публикацията; настъпването в резултат от това на неимуществени вреди за ищеца, техния вид и интензитет. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже, че процесните фактически твърдения отговарят на истината и че е извършено необходимото журналистическо проучване.

В случая с Определение № 4680/30.01.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно поместването на 04.08.2023 г. във вестник „Капитал“, публикуван в уебсайта на ответника с домейн https://capital.bg/, на статия, озаглавена „На север и юг България вече граничи ****“, включваща в съдържанието си процесните откъси.

Процесната статия е публикувана в електронния вестник „Капитал“, който е издание на ответника. Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на електронни материали. Ето защо ответното дружество има качеството на възложител по отношение на автора на статията независимо от това кой е той и независимо дали между тях съществува трудово или облигационно правоотношение, в изпълнение на задълженията си по което авторът на статията я е изготвил и предал за публикуване. Следователно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Цялостното съдържание на статията е видно от Констативен протокол по чл. 593 ГПК от 28.08.2023 г. на нотариус с рег. № 646 в Регистъра на НК, който е приет като писмено 3 доказателство по делото. Като автори на статията са посочени лицата ******** и Н. *****.

Като увреждащи го ищецът е очертал в исковата молба следните цитати от статията:

1. „Фирма, близка до Р. Ч., изгражда поредния паркинг за тирове – този път на Дунав мост 2 при Видин.“.

2. „Тази схема за овладяване на границите в последните години не просто беше осъзната и използвана, а и докарана до съвършенство, от Р. Ч. **** Той стана публично известен найвече покрай скандала с приватизираните държавни дейности по граничния пункт Капитан Андреево – фирмата, осигуряваща дезинфекция (т. нар. златна локва) на преминаващите превозни средства „*****.“ и тази, която извършваше фитосанитарния контрол – „**********“.“.

3. „Успешният модел беше пренесен и на север, като от миналата година близки **** фирми с помощта на общината получиха паркинг монопол и в Русе. А сега новината е, че схемата се мултиплицира още веднъж и при другия мост над Дунав – във Видин.“.

4.

„За разлика от Русе обаче, където близката до Ч. фирма ползва общински терен, спечелен при съмнителен конкурс с още по-съмнителна полза за общината, за паркинга на пункта Видин – Калафат терените са изкупени.“.

5. „Още на този етап се виждат доста праволинейни връзки с „Капитан Андреево и Ч..

При първоначалното изкупуване на поземлените имоти като пълномощник на „*****“ в нотариалните актове е посочен ******. От 2019 г. той е управител, а по-късно и номинален собственик на „*****.“ – фирмата зад „златения гьол“. Преди това „*****.“ имаше различни собственици, като един от тях беше *****, за която се твърдеше, че е роднина на разстреляния в края на май тази година в ЮАР *****. Иначе **** има дружества за внос на оборудване за игрални зали.“.