Решение № 82 от 25.05.2021, Административен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ град Ловеч, 25.05.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

МИРОСЛАВ

ВЪЛКОВ при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора

Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №71/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

С Решение № 9/15.03.2021г., постановено по а.н.д. №12/2021г., Троянски районен съд, пети състав е отменил като незаконосъобразно и неправилно Наказателно постановление (НП) № 35-0000865/28.10.2020г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РДАА) гр. Плевен, с което на О.М.О., с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.12б, ал.10 от с.з.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – РДАА гр. Плевен, страна по а.н.д. №12/2021г. по описа на Троянски районен съд.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд Троян е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се излага, че съдът е постановил решението си, без да е изяснил цялостно фактическата обстановка, без да е обсъдил представените доказателства и направените възражения, което е довело и до незаконосъобразни изводи във връзка с деянието. Излагат се съображения, че неправилно районният съд е преценил, че в процедурата по издаване на НП субект трябва да е дружеството превозвач. Твърди се от касатора, че отговорността на водача е лична и той в изпълнение на чл.12б, ал.10 от ЗАвП следва да представи копие на лиценза на Общността или съответното удостоверение, като непредставянето им (както е в настоящия случай) е нарушение по чл.93, ал.1 или чл.93, ал.2 от ЗАвП. Излага се, че в случая е безспорно, че за товарния автомобил не е издаван лиценз на Общността или на Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на РБългария по чл.12б, ал.10 от ЗАвП. Обосновава се законосъобразност на НП от материална и процесуална гледни точки. Иска се отмяна на решението на РС Троян и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба и излага съображения по същество на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 06.10.2020г. около 13:10 часа служители на РДАА гр. Плевен в гр. Троян, на изхода на града, посока гр. Ловеч спрели за проверка товарен автомобил „Волво” с рег. № ******. В хода на проверката установили, че водач на автомобила е О.М.О. ***, както и че с автомобила се извършва превоз на товари – дървен материал с Превозен билет №7037 по маршрута от с. Чифлик до с. Борима. На същата дата служителите му съставили Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 278528 за това, че на 06.10.2020г. около 13:10 часа в гр. Троян, на изхода за гр. Ловеч, като водач на товарен автомобил „Волво” с рег.№ ******, извършва превоз на товари за собствена сметка – дървен материал (трепетлика) с Превозен билет №7037 по маршрут от с. Чифлик до с. Борима със следното установено нарушение: Водачът извършва превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България с МПС от категория №3 с допустима максимална маса над 12 тона, без да притежава лиценз за обществен превоз на товари, с което е нарушил разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП. АУАН бил съставен в присъствието на О.М.О., който го подписал без да отрази възражения и получил екземпляр от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било подадено писмено възражение против АУАН. Въз основа на цитирания акт било издадено атакуваното пред съда НП, с което на О. било наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за нарушение по чл.12б, ал.10 от същия закон.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица, в законоустановените срокове и съдържат разписаните от съответните правни норми реквизити. За да отмени НП, въззивният съд приел, че в случая неправилно е приложен материалния закон, тъй като МПС е собственост на „О.

Трейд” ЕООД с ЕИК *********, а съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвП, лиценз за обществен превоз на товари се издава на превозвач, който извършва обществен превоз на пътници и товари, който е регистриран като търговец. Направен бил решаващ извод, че О. в качеството му на физическо лице водач на МПС не е превозвач по смисъла на закона и като такъв не може да притежава лиценз за обществен превоз на товари. Визираната от АНО нарушена разпоредба на чл.12б, ал.10 от ЗАвП не може да бъде приложена спрямо физическо лице, каквото е наказаният водач на МПС, а спрямо търговец по смисъла на закона.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд Ловеч в настоящия състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

Съгласно чл.12б, ал.10 от ЗАвП (в редакцията, в сила от 07.07.2020г.), превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители. Съответно, според разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗАвП (в редакцията, в сила от 07.07.2020г.), в състав на административно нарушение са въздигнати случаите, в които водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. Съотнасянето на цитираните разпоредби налага извода, че административно нарушение е не всяко извършване на обществен превоз на товари, без лицето за чиято сметка се извършва да притежава лиценз, разрешение или друг изискващ се документ. За да е съставомерно деянието, превозът на товари за собствена сметка следва да се извършва с МПС или състав от такива, с допустима маса над 12 тона, като наред с това лицето, за чиято сметка се извършва общественият превоз, не притежава лиценз за обществен превоз на товари. Т.е. за съставомерността на деянието следва да се установят две предпоставки – една положителна и една отрицателна. Положителната предпоставка е извършването на обществен превоз на товари с МПС или състав от такива с максимална допустима маса над 12 тона, а отрицателната – лицето, за чиято сметка се извършва превоза, да не притежава лиценз за обществен превоз на товари. При наличието на положителната и на отрицателната предпоставки по арг. от чл.93, ал.1 от ЗАвП водачът, извършващ превоза, би осъществил състав на административното нарушение по чл.93, ал.1 вр. с чл.12б, ал.10 от ЗАвП.

Изрично и в съставения АУАН, и в издаденото НП е посочено, че О. е извършвал превоз за собствена сметка, управлявайки товарен автомобил от категория N3, а съгласно чл.149, ал.1, т.3, б.„в” от Закона за движение по пътищата категория N са МПС, проектирани и конструирани основно за превоз на товари, като категория N3 са превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 тона. Безспорно същото се установява и от представеното по делото свидетелство за регистрация на автомобила, част І. Налице е първата предпоставка, извършването на обществен превоз на товари с МПС с максимална допустима маса над 12 тона.

Ангажираната спрямо О.О. административнонаказателна отговорност обаче е за нарушение на чл.12б от ЗАвП или съгласно даденото в АУАН и НП описание: като водач на товарен автомобил извършва превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на РБългария с МПС от категория N3 с допустима максимална маса над 12 тона, без да притежава лиценз за обществен превоз на товари. Безспорно за превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България с МПС с допустима максимална маса над 12 тона, се изисква наличие на лиценз за извършване на обществен превоз на товари, издаден за лицето, за чиято сметка се извършва превозът. В конкретния случай е определено, че собствения превоз се осъществява от водача О.М.О., и че същият не притежава лиценз (справка описанието на деянието). Наложената с обжалваното НП на О. глоба, е за това, че не притежава лиценз за обществен превоз на товари и въпреки това извършва такъв за собствена сметка – това е посоченото от АНО нарушение, респективно изпълнително деяние. Задължението да притежава лиценз за извършване на превоз за собствена сметка при извършването на превоз с МПС с допустима максимална маса над 12 тона обаче е на едноличния търговец или юридическото лице, което извършва превоза за собствена сметка. Лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, съгласно чл.7, ал.2 от ЗАвП. Поради горното процесното НП, с което е наказано с глоба физическото лице О.М.О. като водач за непритежаване от него в това му качество лиценз при осъществявания от него превоз на товари с МПС над 12 тона между две точки на населени места в България, е незаконосъобразно, както правилно е приел и РС Троян.

Физическото лице О. може да бъде санкциониран с глоба за нарушение на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП (която норма съдържа състав на нарушение и едновременно с това е и санкционна) във връзка с чл.12б, ал.10 от ЗАвП и то за следното нарушение: като водач на моторно превозно средство, извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Самият касатор в жалбата си е изложил, че непредставянето от водача на копие на лиценза на Общността или съответното удостоверение е нарушение по чл.93, ал.1 или чл.93, ал.2 от ЗАвП, но нито една от тези две норми не е посочена като нарушена в АУАН и в НП.