Решение № 124 от 29.09.2020, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Административно наказателно дело 227/2020
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 29.09.2020
- Състав
- Сунай Юсеин Осман
Цитирани разпоредби
- чл.42 т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61 ал.1 · Закон за здравето
- чл.63 ал. 1 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
Номер 124
29.09.2020 г.
Град Момчилград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Момчилград
II Състав
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Сунай Ю. Осман като разгледа докладваното от Сунай Ю. Осман Административно наказателно дело № 20205150200227 по описа за 2020 година при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 227/2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба срещу АУАН № 31/18.04.2020г.„ с което на Ю. К. Ю. с ЕГН- ********** е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лева на основание чл.209 „а" ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр/, за нарушение на чл.63 ал. 1 от ЗЗдр.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като развива подробни съображения. Съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв.М.Стоянова от АК- Кърджали, и поддържа жалбата, по изложените в нея и в заседанието доводи. Претендира сторени разноски- заплатен адв.хонорар.
АНО- ОДМВР- Кърджали, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Във връзка с разпространението на вируса COVID-19 на територията на Р.България, и на основание чл.63 ал.1 от ЗЗдр и чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. / обн. ДВ бр. 28/2020г./, в сила от 13.03.2020г. Министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор издал поредица от заповеди, с които въвел временни противоепидемични мерки за територията на страната- в т.ч. и процесната Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г. /на Министъра на здравеопазването/.
На 18.04.2020г., около 13,30 часа, св.Б.Станчев-мл.ПИ в РУ- Кирково при ОДМВР-Кърджали, в присъствието на св.Ал.М. /също пол.служител/при извършена проверка в землището на с.Чорбаджийско, мах.Трепетлика, общ.Кирково, е установил, че жалбоподателя Ю., е посетил и престоял на обществено място, на обществено съоръжение на открито- беседка на крайпътна чешма, в компанията на други лица, при наличие на 1 обявено в Р.България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на основание чл.63 ал.1 от ЗЗдр и с т.1.1. от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка- забрана за посещение на обществени места и съоръжения от посоченият тип, и с което виновно е нарушил чл.209 „а" от ЗЗдр. Бил издаден АУАН № 31/18.04.2020г., който е връчен на посоченото лице, което го е подписало без възражение.
По делото не се установи в 3-дневния срок по чл.44 ал. 1 от ЗАНН да са били депозирани допълнителни писмени възражения по констатациите на акта.
След проверка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН АНО е приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 2020- 318-23-31 на неустановена дата, в което приел направената квалификация на нарушението по чл.63 ал.1 от ЗЗдр и на т.1.1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, за което на основание чл.209 „а" ал.1 от същия закон е наложил на жалбоподателят административно наказание „глоба" в размер на 300 лева. Процесното НП е било връчена на 05.08.2020г.
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН № 31/18.04.2020г., НП № 2020-318-23-31, както и свидетелските показания на описаните по-горе полицейски служители, които са разпитани в хода на съдебното следствие, и които потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН и НП фактически обстоятелства.
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
Съдът приема, че липсват доказателства по делото /въпреки дадените указания за представяне на цялата преписка по издаване на процесното НП/, за материална и териториална компетентност на лицето, съставило АУАН по смисъла на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗдр. /не е представена нарочна издадено заповед на директора на ОДМВР- Кърджали в тази насока/. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това по силата на чл.209 „а" ал.4 от ЗЗдр.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, свързани с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и посочване на релевантните норми, които са нарушени, което е довело до опорочаване на административно-наказателното производство и до ограничаване правото на защита на жалбоподателят, предвид следното:
В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят Ю. е привлечен към административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.63 ал. 1 от ЗЗдр. Тази разпоредба гласи следното: "При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61 ал.1 от ЗЗдр с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка", т.е., тази разпоредба не поставя изискване за определено поведение, с което 2 деецът е следвало да се съобрази. Това неправилно квалифициране на деянието/ обвинение е по текст, който не може да бъде нарушен от който и да е гражданин, защото няма предписано поведение, и това води до нарушаване на материалния закон. Действително, в АУАН и НП при описание на деянието е посочено, че с поведението си жалбоподателят е нарушил Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, но същата не е изведена като част от правната квалификацията на деянието, като не е конкретизирана и съответната релевантна точка от заповедта, чието предписано правило за поведение е било нарушено от лицето- посочена е само т.1.1. от Заповедта /която посочва, че се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места/, а в същото време словесно е изписано, че лицето посещава и престоява на обществено място, на обществено съоръжение на открито- беседка на крайпътна чешма, в компанията на други лица. Т.е., не е установено беседката на крайпътна чешма да попада в приложното поле на заповедта.
На следващо място, при квалификацията на нарушението нито актосъставителят, нито пък АНО, са посочили като част от нея и разпоредбата на чл.209 „а" ал.1 от ЗЗдр.
Предвид нейното бланкетно съдържание, а именно: "Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 или 7 и чл.63 „а" ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лева" и препращането й към други нормативни актове, в случая заповедите на министъра на здравеопазването, то последните също задължително е следвало да се посочат при правното квалифициране на нарушението, както и какви са съответните предприети противоепидемични мерки, които са нарушени.
Посочване на правната квалификация на нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Освен това следва между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и съответствие.
На следващо място, видно от съдържанието на АУАН и НП, при описание на нарушението актосъставителят и АНО са предявили на жалбоподателят Ю. обвинение за това, че на 18.04.2020г. е нарушил въведената противоепидемична мярка "да не посещава обществени места и съоръжения от посоченият тип", кумулирайки по този начин различни обекти, конкретизирани в т.1.1 на Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, където изчерпателно е посочено, че се преустановяват посещенията на индивидуализирани такива, а именно: "паркове, градски градини.... и съоръжения на открити и закрити места", т. е. за предявеното на жалбоподателят обвинението "открити места" е следвало да се опише съответното съоръжение, което не е идентично с обособените като отделени обекти паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места ", което е довело до неяснота на обвинението на жалбоподателя, който е бил в невъзможност да организира пълноценно защитата си с оглед реално съдържание на противоепидемична мярка, която му е вменена, че е нарушил.
Друго нарушение на процесуалните правила и липсата на дата на издаване на процесното нак.постановление, което също нарушава правото на защита на наказаното лице, а и прави невъзможен съдебният контрол, т.к. не е установено дали обжалваното НП е издадено след изтичане на законоустановеният срок за възражения по чл. чл.44 ал. 1 от 3
ЗАНН срещу констатациите по АУАН. Задължителен реквизит на всяко нак.постановление е датата на издаване.
Съдът приема, че посочените нарушения, допуснати от АНО, са съществени, тъй като са свързани с неспазване на горепосочените императивни разпоредби на ЗАНН, което обуславя отмяна на атакуваното постановление, без да се обсъжда спора по същество.
При този изход на делото и с оглед нормата на чл.63 ал.2 от ЗАНН, на жалбоподателят следва да се присъдят направените от последният разноски, чийто размер възлиза на 300 лева- заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020- 318- 23-31 на Директора на ОДМВР-Кърджали, с което на Ю. К. Ю. с ЕГН- ********** е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лева на основание чл.209 „а" ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр/, за нарушение на чл.63 ал. 1 от ЗЗдр.
ОСЪЖДА ОДМВР-Кърджали да заплати на Ю. К. Ю. с ЕГН- **********, сумата от 300 лева- сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийския административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
4