Решение № 43 от 19.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Кюстендил, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500465 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част Трета, глава "XXV", чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК вр. с чл. 317 от ГПК и чл. 258 и сл. от ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 8699/30.08.2023 г. от Л. П. А., в качеството му на баща и законен представител на Д. Л. П. и А. Л. П., действаща лично и със съгласието на баща си Л. П. А., и тримата с адрес в с. Лозно, ул. „14-ти май“ № 48, чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. А. ***, и насрещна въззивна жалба вх.

№ 9573/27.09.2023 г., допълнена с уточнителна молба вх. № 9588/28.09.2023 г., от Р. Й. Ш. с ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, кв. „***“ № 98, вх. А, ет. 2, ап. 5, чрез пълномощника адв. *** З. от АК – Кюстендил, с адрес за призоваване: гр. Кюстендил, ул.

„***“ № 35, насочени против Решение № 797 от 18.08.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1074/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е изменил размера на издръжките, определени за децата А. Л. П. и Д. Л. П. с Решение № 230 от 11.04.2022 г., постановено по гр. д. № 101/2022 г. по описа на КРС, като е осъдил Р. Й. Ш., да заплаща на непълнолетната Д. Л. П., действаща лично и със съгласието на нейния законен представител и баща Л. П. А. месечна издръжка в размер на 250, 00 лева, платима до 5-о число на съответния месец, считано от датата на завеждане на иска – 23.05.2023 г., до настъпване на основания за нейната промяна или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил иска над 1 присъдената сума до пълната претенция от 300 лева.; осъдил е Р. Й. Ш. да заплаща на непълнолетната А. Л. П., действаща лично и със съгласието на своя баща Л. П. А. месечна издръжка в размер на 280, 00 лева, платима до 5-о число на съответния месец, считано от датата на завеждане на иска – 23.05.2023 г., до настъпване на основания за нейната промяна или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил иска над присъдената сума до пълната претенция от 310 лева. Осъдил е Д. Л. П. и А. Л. П., действащи лично и със съгласието на своя баща Л. П.

А. да заплатят на Р. Й. Ш. сума в размер на 53, 84 лева - разноски в производството по компенсация, както и е осъдил Р. Й. Ш. да заплати по сметка на Районен съд - Кюстендил сумата в общ размер 178, 40 лева., представляваща държавна такса по исковете за издръжки, както и 5, 00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Постановил е на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за издръжката.

Въззивните жалбоподатели Д. П. и А. П. обжалват решението с аргументи за неговата неправилност. Считат, че по делото е доказано наличието на обстоятелства, обуславящи изменението на размера на месечната издръжка в пълния претендиран размер и се мотивират с високия процент на инфлация в страната, увеличения размер на получаваното от ответницата трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че към момента на депозиране на въззивната жалба ответницата няма задължения към кредитни институции, доколкото ползваният от нея банков кредит бил погасен. Подчертават, че размерът на минималната работна заплата също е увеличен, респективно увеличила се е минималната издръжка за малолетен/непълнолетен член на семейството. Наблягат върху възрастта на децата, обуславяща по-високи разходи свързани с нужди от дрехи, изхранване, необходимостта от обучение и за лични нужди. Като допълнителен аргумент се сочи, че ответницата живее с майка си в едно жилище.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Р. Й. Ш. чрез пълномощника й адв. *** З. , с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания. Подчертава се, че решаващият състав е възприел правилно фактическата обстановка по спора, като се акцентира върху установеното от разпита на свидетелите, доведени от ищците, че част от извършените от бащата разходи са извършени от страна с оглед производството /след началото на съдебното дирене/ и от друга страна, не задоволяват базови нужди на децата, а са по-скоро луксозни такива.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Претендират се разноските за въззивното производство.

С депозираната насрещна въззивна жалба и уточнение към нея първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която районният съд е увеличил размера на присъдените с Решение № 230 от 11.04.2022 г., постановено по гр. д. №101/2022 г. по описа на КнРС 2 месечни издръжки за децата от 260 лева на 280 лева за ищцата А. П., респективно от 220 лева на 250 лева за ищцата Д. П.. Въззивницата релевира доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част като постановен при несъобразяване на материалния закон. Счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 150 СК, доколкото от момента на присъждане на месечните издръжки за децата с решението по гр.д. № 101/2022 г. до момента на завеждане на исковата молба не са настъпили трайни съществени изменения на обстоятелствата, при които същите са определени, както по отношение на нуждите на издържаните, така и във възможностите на задълженото лице, които да водят до увеличаване размера на издръжката. Аргументира се, че възможността й да заплаща издръжката дори се е намалила предвид здравословното й състояние и дължимата издръжка за майка й. Допълва, че с оглед напускане на семейното жилище и установяване в ново жилище е изтеглила потребителски кредит, който все още изплаща.

Иска се отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноските във въззивното производство.

В законоустановения срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от Л. П.

А., в качеството му на баща и законен представител на Д. Л. П., и А. Л. П., действаща лично и със съгласието на баща си Л. П. А., чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. А. ***, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се възразява срещу твърденията за липса на съществени изменения в обстоятелствата, водещи до увеличаване размера на издръжката. Акцентира се върху увеличения размер на МРЗ и висок процент на инфлацията, възрастта на децата и необходимосттта от ученически пособия, дрехи и извънкласни занимания, отдих и почивка. Навежда се твърдение, че с получаване на потребителския кредит Ш. е увеличила доходите си, тъй като го е ползвала за лични нужди, както и, че същият е погасен през м. август 2023 г., респективно от трудовото й възнаграждение не се удържат вноски. Допълва, че основното трудово възнаграждение на ответницата е увеличено и тя получава допълнително стимулиране от работодателя под форма на купони за храна всеки месец.

Иска се оставяне без уважение на насрещната въззивна жалба.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивните жалби за допустими като изхождащи от надлежни страни в първоинстанционното производство, подадени в срок и насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, 3 функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от А. Л. П., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своя баща Л.

П. А., ЕГН: ********** и от Л. П. А., ЕГН: **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетната Д. Л. П., ЕГН: **********, тримата с адрес с. Лозно, ул. „***“ № 48, съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 35, адв. А. *** против Р. Й. Ш., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 98, вх. „А“, ет. 2, ап. 5, с която са предявени искове с правно основание чл. 150 от СК, както следва: за увеличаване размера на дължимата от ответницата издръжка спрямо ненавършилите й пълнолетие деца, като бъде осъдена да заплаща на А. Л. П.,, действаща лично и със съгласието на своя баща Л. П.

А. месечна издръжка в размер на 310, 00 лева /увеличена от 260, 00 лева/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и за увеличаване и да заплаща на Д. Л. П., действаща чрез своя баща и законен представител Л. П. Арабск месечна издръжка в размер на 300, 00 лева /увеличена от 220, 00 лева/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените съдебни разноски.

Ищците сочат, че са деца на ответницата и с решение по гр. д. № 230/11.04.2022 г. по гр. д. № 101/2022 г. по описа на РС-Кюстендил ответницата е осъдена да им заплаща месечна издръжка, съответно в размер на 260 лева за непълнолетната А. П. и 220 за малолетната Д. ***. Поддържат се твърдения,че от постановяване на решението до предявяване на исковата молба условията, при които е определена издръжката са съществено изменени, тъй като инфлацията е увеличена, както и размерът на минималната работна заплата, а от друга страна имат необходимост от закупуване на храна, дрехи, материали за училище, респективно ответницата получава по-високо възнаграждение.

Искането е за осъждане на ответницата да заплаща увеличен размер издръжка, от 310 лев за първата ищца 300 лева за втората ищца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла 4 и просрочена вноска.

Ответницата е подала по реда и в срока по 131 от ГПК отговор, в който оспорва исковете като неоснователни, поддържайки, че не са настъпили трайни и съществени изменения на обстоятелствата, имащи значение за определяне по съдебен ред на издръжката на децата, респективно от предходното определяне на издръжките е изминал незначителен период от време.Твърди, че нейните доходи не са увеличени, а тези на бащата били увеличени. Поддържа и твърдения, че участва активно в издръжката на децата не само чрез заплащането на паричната такава, но и натурална. Същата имала и увеличени разходи, необходими за осигуряване нормални условия на живот. Оспорва основанието за увеличение на издръжките, сочени от ищцата -увеличена инфлация, като застъпвайки обратното становище. Поддържа искане за отхвърляне на исковете.