Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 23.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 343/2024
Вид
Решение № 209
Подписан
23.10.2024
В сила
09.12.2025
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.27 · Закон за наследството
  • чл.27, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл.68 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Ловеч, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500343 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4/12.01.2024 г., постановено по гр.д. № 365/2023 г., Районен съд – Т. е признал на основание чл. 108 от ЗС за установено по отношение на Т. К. Н., ЕГН **********, М. М. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Т., *** и „П.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес: гр.

Т., ж. к. „Л.“, бл. ***, вх. Г, ап. 4, представител Д.С., че П. К. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Т., ***, /съдебен адрес: гр. Т., ул. „А.К.“ № 4, адв. В. А./ е собственик на следния недвижим имот - 1/2 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. Т., одобрени със Заповед № РД-18- 11/20.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 09.02.2021 год.; Адрес на поземления имот: гр. Т., област Ловеч, м. „Дачевското“; Площ: 600 кв.м.;

1

Трайно предназначение на територията: Земеделска; Начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ);

Предишен идентификатор: № *** и № ***; Номер по предходен план: № 146004; Съседи: имот с идентификатор № ***; имот с идентификатор № ***, заедно с построената в имота: СГРАДА с идентификатор № ***; Застроена площ: 74 кв.м.; Брой етажи - 1;

Предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна и осъдил „П.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес: гр. Т., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. Г, ап. 4, представител Д.С. да предаде на ищцата

П. Н. владението върху така описания имот, като е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан до претендираните ¾ ид. части.

Със същото решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 12, т. I, рег. № 323, нот. дело № 11/2021 г. на Нотариус Д.К., рег. № *** НК до размера на ½ ид.ч от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. Т., одобрени със Заповед № РД-1811/20.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 09.02.2021 год.; Адрес на поземления имот: гр. Т., област Ловеч, м.

„Дачевското“; Площ: 600 кв.м.; Трайно предназначение на територията:

Земеделска; Начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ); Предишен идентификатор: № *** и № ***; Номер по предходен план: № 146004; Съседи: имот с идентификатор № ***; имот с идентификатор № ***, заедно с построената в имота: СГРАДА с идентификатор № ***; Застроена площ: 74 кв.м.; Брой етажи - 1; Предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.

С решението Т. К. Н., ЕГН **********, М. М. Н., ЕГН ********** и „П.“ ЕООД, ЕИК ****, са осъдени да заплатят на П. К. Н., ЕГН **********, сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1 570.00 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 511/29.01.2024 г. от Т. К. Н. и М. М. Н., чрез адв. Р.С. от САК. Твърдят, че съдът е постановил решението си без да обсъди твърденията на страните и всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост. Посочват, че липсват мотиви по иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК, доколкото събраните в 2 производството доказателства опровергават доказателствата, събрани в нотариалното производство и изводите на нотариуса.

Определят като необоснован и незаконосъобразен извода на съда, че въззивниците „не били доказали с кои конкретни действия по отношение на ищцата са я отстранили от нейната идеална част от имота и не я допускат в него, както и началната дата на завладяването, която е важна с оглед преценката за изтеклия давностен срок“, като излагат подробни събражения в тази насока. Оспорват извода на съда, че въззивникът не е придобил 4/6 идеални части от процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Т., ведно с построената в него едноетажна еднофамилна сграда с идентификатор *** по силата на саморъчно завещание, оставено в негова полза от баща му К. И. Н., защото „нямал анимус за владение на целия имот“, поради което през периода 17.04.2003 г. до 18.01.2021 г. давност в полза на ответника Т. Н. не била текла“.

На следващо място изтъкват, че съдът не е обсъдил възраженията на ответника „П.“ ЕООД, че владее имота на годно правно основание нотариален акт за покупка на недвижим имот, който не е отменен и го осъдил да предаде владението. Оспорват и определението на съда, с което заедно с ответното дружество са осъдени да заплатят разноските на ищцовата страна като постановено в нарушение на чл.78, ал.1 от ГПК.

Молят съда да отмени изцяло постановеното решение и да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, ведно със законните последици от това. Претендират сторените съдебни и деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. К. Н., чрез пълномощника адв. В. А. от АК - Ловеч, в който излага, че решението на ТРС е законосъобразно, обосновано и правилно. Счита, че е налице противоречие в твърденията на ответниците в отговора на исковата молба относно основанието за придобиването на имота - от една страна се сочат деривативни основания като наследство и завещание в полза на ищеца К. Н., от друга страна оригинерно основание – давностно владение в полза на К. и М. Н.и. РС е изследвал фактите и стигнал до правилния извод, че ответникът Т. Н. не е отблъснал владението на своята сестра, не е манифестирал спрямо нея свое владение върху нейната наследствена част, 3 отричайки нейното владение, поради което давност за частта на ищцата в полза на ответника Т. Н. не тече.

На следващо място изтъква, че е налице писмено доказателство, изходящо от ответника, че той е владелец на 1/2 ид.ч. и не оспорва правото на собственост на другата 1/2 ид.ч., която е на сестра му и на тази част той към момента на подаването на декларацията е само държател.

Относно възражението, че съдът бил игнорирал направеното завещание в полза на ответника Т. Н. посочва, че съдът е обсъдил завещанието, както и правно значимите действия на заветника, като е приел, че заветникът не е изразил воля за приемане на наследството по завещание. Позовава се на приложеното нотариалното дело № 11/2021 г. на Нотариус Д.К., по което е извършена обстоятелствената проверка. Молбата - декларация, изходяща от Т.

Н., заверена в Община Т., се отнася до признаване право на собственост по давност, а не по завещание или наследство. Счита, че в протокола на нотариуса от 27.01.2021 г. също има изявление на нотариуса за признаване на права само по давност - владение на имота повече от 10 години. Твърди, че ищцата П. Н. не е оспорила своевременно завещанието, тъй като нейният брат Т. Н. никога не се е позовавал на него.

Моли съда да остави в сила атакуваното решение на ТРС и присъди на П. Н. разноските по делото за въззивната инстанция.

Срещу решение № 4/12.01.2024 г. е постъпила въззивна жалба вх. № 563/31.01.2024 г. и от „П.“ ЕООД, ЕИК ****. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че в процеса не се е доказано ответниците да са установили владение върху частта на ищцата, нито периода на такова владение, което да е било явно, несъмнено и непрекъснато. Посочва, че независимо от кой момент започва да тече придобивната давност - от смъртта на бащата на страните или от обявяване на завещанието му, то тя при всички случаи е изтекла отдавна. Изтъква, че бащата на страните е завещал на Т. Н.

4/6 ид.части от имота на 01.07.2001 г., а завещанието е обявено на 13.09.2006 г. и до момента не е било оспорено. Дори да се приеме, че не е изтекла придобивна давност, то ищцата би имала само 1/6 ид.ч. от имота, но не и ½ ид.ч. Сочи, че са оспорили декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, представена от ищцовата страна, тъй като при прегледа й се констатира, че същата е подадена от трето лице, различно от страните по делото, при това като пълномощник 4 без представителна власт.

Моли съда да отмени атакуваното решение в частта му, с която съдът признава П. К. Н. за собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Т. и построената в него сграда с идентификатор ***, осъдил ги е да предадат владението върху имота и отменил нотариален акт № 12, т.1 по нот.дело №11/2021 г. на Нотариус Д.К. с рег.№ *** на НК до размера на 1/2 ид.ч. от имота, както и в частта за разноските.

Претендира сторените по делото разноски в настоящето производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на „П.“ ЕООД от П. К. Н., чрез адв. В. А. от АК Ловеч, в който моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че решението на ТРС е законосъобразно, обосновано и правилно, като споделя изводите на ТРС, че собствеността върху имота принадлежи на двамата наследника на К. Н. при равни права. Развива подробни съображения във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания.

Моли съда да остави в сила атакуваното решение на ТРС. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на въззивна жалба „П.“ ЕООД от Т. К. Н. и М. М. Н., чрез адв. Р.С. от САК. В него заявяват, че не оспорват подадената въззивна жалба и поддържат изложеното в нея.

С Определение № 181/15.03.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 130/2024 г. по описа на ЛОС, съдът е прекратил производството по в.гр.д.№ 130/2024 г. и е върнал делото на районен съд – гр.Т. за произнасяне по направеното във въззивна жалба вх. № 511/29.01.2024 г. искане за изменение на решение № 4/12.01.2024 г. по гр.д.№ 365/2023г. по описа на ТРС в частта за разноските.

С Решение № 68/11.04.2024, постановено по гр.д.№ 365/2023 г. по описа на ТРС, е изменено Решение № 4 от 12.01.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като са осъдени Т. К. Н., М. М. Н. и „П.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплатят на П. К. Н., ЕГН **********, сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1 177.50 лв. съразмерно с уважената част от иска. Със същото решение П. К. Н., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т. К. Н., ЕГН ********** и М. М. Н., ЕГН **********, сторените 5 от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 642.50 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска, както и да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК ****, сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 375.00 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

Срещу решение № 68/11.04.2024, постановено по гр.д.№ 365/2023 г. по описа на ТРС е подадена въззивна жалба вх. № 2036/17.04.2024 г. от П. К. Н., чрез адв. В. А. от АК Ловеч. В нея излага доводи, че „П.“ ЕООД не е подал искане за изменение на решението в частта за разноските, не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК и при това положение ТРС се е произнесъл плус петитум - изменил е решението в частта за разноските и по отношение на страна, която не е поискала такова изменение. Изтъква, че съдът не може по своя инициатива да изменява решението в частта за разноските, тъй като такава възможност не е предвидена в хипотезата на чл. 248 от ГПК.

Моли съда да отмени решението на ТРС в частта, с която е осъдена П. К.

Н. да плати на „П.“ ЕООД разноски по делото в размер 375.00 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. К. Н. и М. М. Н., чрез адв. Р.С. от САК, в който определят като неоснователно твърдението, че ТРС се е произнесъл плюс петитум, като е изменил решение № 4/12.01.2024 г. и е присъдил разноски на страна, която не е поискала такова изменение. Считат, че обжалваното решение е съобразено с нормите на ГПК, макар и да е неправилно поради грешното изчисление на следващите се разноски на ответниците. Молят съда да остави жалбата на П.

К. Н. без уважение със законите последици от това. Претендират сторените съдебни и деловодни разноски по делото във връзка с жалбите по решението за изменение на разноските.

Срещу решение № 68/11.04.2024 г. по гр.д.№ 365/2023 г. по описа на ТРС е подадена и въззивна жалба вх. № 2266/26.04.2024 г. от Т. К. Н. и М. М.