Определение № 1740 от 23.06.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1434/2020
- Вид
- Определение № 1740
- Подписан
- 23.06.2020
- Състав
- ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА, МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187,ал.3,изр.последно · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.143,ал.1 · Кодекс на труда
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1740 23.06.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1434 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 654/20.02.2020г., постановено по гр.д.№ 7098/2019г. по описа на Бургаски районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на да заплати на Г.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1433,84 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 210,50 часа за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., на изпълняваната длъжност „пожарникар ” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Царево при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР и сумата от 207,22 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна лихва/, за периода от 30.10.2016 г. до 23.08.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-23.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;присъдени са разноски в полза на въззиваемия ищец в размер на 400 лева;
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 337,75 лева.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. Твърди се на първо място,че бил неправилен извода на съда, че за исковия период действало правилото на чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407 и че тя запазила действието си след постановеното решение по адм. Д.№ 5450/2016г. на ВАС до приемане на новата Наредба №
8121з-776, за което се излагат подробни съображения. Проследява се действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143,както и текстовете и действието на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.;
Наредба № 8121 з-776/29.06.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. Излагат се подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно приложил в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение. В допълнение се прави преглед на правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в
МВР.Проследена е и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд.
Според въззивника ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч/7ч /т.е. дневен към нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143 , при което за 7 часа нощен труд работникът получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ. Сочи, че в този смисъл били мотивите на РС-Велико Търново по Решение, постановено по гр.д.№ 2283/2019г..Посочени са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков.Изтъкват се конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отвърлен. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случай, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото.;моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат З.Б. предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски .
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по в.г.д.№ 1434/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд,за което на страните по делото да се изпрати препис от настоящето определение, а на въззивника да се изпрати и препис от отговора по въззивната жалба на въззиваемия .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.