Разпореждане № 67314 от 25.04.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 67314 гр. София, 25.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Частно гражданско дело № 20251110118199 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление в гр. София, ..., представлявано от управителите Св.Н. Н., Я. К. Ч. и Цв. Г. С., чрез пълномощника им юрисконсулт Г. А. Заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против В. В. Й., ЕГН:**********, с адрес в гр. София, ..... - за сумата от 6866.05лв. , от която а) 1829.21лв. –неплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 28.03.2025г., до окончателното изплащане на вземането, б) 767.23 лв. - договорно възнаграждение за периода от 08.03.2015г. до 08.11.2016г., в) 1713.91лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги дължимо до 08.11.2016г. , г) 2555.7лв. - лихва за забава за периода от 08.11.2016 г. до 27.03.2025г.г. и е) както и за сумата от 137.32 лв., представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане, такси за допълнителни услуги и такса по Тарифата.

Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница 2000 лева.

За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.

Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото претенцията противоречи на закона.

Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Видно е от съдържанието на 1 приложените договори, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т.

1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка дали в договора за потребителски кредит, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК).

Съдът, счита, че уговорките в споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги (част от договора за потребителски кредит) съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. С посоченото споразумение се предоставя ползването една или повече от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възнаграждението за тези допълнителни услуги е в размер на 1713.91 лв., който е близък до размера на отпуснатия кредит. Съдът счита, че тези клаузи на договора за потребителски кредит водят до значително неравновесие между правата и задължения на търговеца, от една страна, и потребителя, от друга страна, тъй като цените на допълнителните услуги, за които няма данни да са предоставени, значително надвишават тяхната стойност. Според съда в случая е налице съществена нееквивалентност на престациите, което води до нарушаване на правилата за добросъвестност и до противоречие на договора с добрите нрави.

Претендираната такса за допълнителни услуга, видно от описанието й в заявлението, е сума, която се начислява за поискани от длъжника допълнителни услуги. Видно от заявлението за предоставяне на допълнителна услуга и съдържанието на самия договор за допълнителна услуга, кредиторът е обвързал предоставянето й с договора за заем - тоест, допълнителната услуга не може да се предостави на лице, което не е сключило договор за заем. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия първо - да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в договора.

По тези съображения, съдът счита, че клаузите в договора за кредит, касаещи закупуването на допълнителни услуги, съдържат неравноправни клаузи, поради което заявлението, в частта му за вземането за възнаграждението по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, е неоснователно.

С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде частично уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД против В. Й. за претендираните главница, договорно възнаграждение, мораторна и законна лихви. Частичната основателност на заявлението обуславя и уважаването на искането за присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението. Според съда, дължимите на заявителя разноски при цялостно 2 уважаване на претенцията, са за заплащане на държавна такса в размер на 103.04 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 37.51 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ - от 50 лв. до 150 лв.

Предвид размера на материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения от 50 лв.

Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от заявлението.

На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление в гр.

София, ...., представлявано от управителите Св. Н. Н., Я. К. Ч. и Цв.Г. С., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против В. В. Й., ЕГН:**********, с адрес в гр. София, ..... - за сумата от 6866.05лв. , от която а) 1829.21лв. –неплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 28.03.2025г., до окончателното изплащане на вземането, б) 767.23 лв. - договорно възнаграждение за периода от 08.03.2015г. до 08.11.2016г., в) 2555.7лв. - лихва за забава за периода от 08.11.2016 г. до 27.03.2025г.г. и г) както и за сумата от 103.04 лв., представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 37.51 лева , съразмерно на уважената част от заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление в гр.

София, ....., представлявано от управителите Св. Н. Н., Я.К. Ч. и Цв. Г. С., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против В. В. Й., ЕГН:**********, с адрес в гр. София, .... , дължима по договор за потребителски кредит № 5008948445, сключен на 3

10.10.2014г. – сумата от 1713.91лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги дължимо до 08.11.2016г.

ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за уважената част от заявлението.

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

УКАЗВА на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление в гр. София, ....., представлявано от управителите Св. Н. Н., Я. К. Ч.и Ц. Г. С., че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на В. В. Й., ЕГН:**********, с адрес в гр. София, ..., дължима по договор за потребителски кредит № 5008948445, сключен на 10.10.2014г. – сумата от 1713.91лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги дължимо до 08.11.2016г, като довнесе държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си част - подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4