Решение № 135 от 05.07.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Ловеч, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200089 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5116807 на ОД на МВР Ловеч е наложено на БР. ВЛ. СП. от гр.С., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят С., който чрез адвокат С.Г. от САК го е обжалвал. В жалбата твърди, че електронният фиш е бил издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Подробно са изложени доводи обосноваващи тезата, че е недопустимо издаването на електронен фиш за нарушение установено с мобилно АТСС, като сочи, че нормативната уредба навежда на извод за необходимост от присъствие на контролен орган и че административнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана със съставянето на АУАН, съответно издаването на наказателно постановление. Като процесуални нарушения сочи и липсата на протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР и снимка удостоверяваща разположението на АТСС. Подробни аргументи са изложени и за това, че към фиша не е била приложена снимка от разпечатката от видеоклипа, че липсва съществен реквизит, като не е посочен конкретен издател на ЕФ, както и че липсват доказателства относно годността на системата заснела нарушението.

Моли електронният фиш да бъде отменен изцяло.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят С. не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адвокат С.Г.. С писмена молба е заявила, че поддържа 1 жалбата с наведените в нея възражения и доводи и пледира за отмяна на обжалвания ЕФ.

Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо, с което са представили административнонаказателната преписка /л.11 от нахд № 299/2022 г. на РС С./ са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН), относно претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON M2, № MD1195. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 02.08.2021 г., в 15:44:26 часа, на първокласен път І-4, при км 34+900, в с.Микре, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.С. със скорост от 75 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория ППС била 50 км/час.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от заснетия от системата видеоклип /снимка на л.15 от нахд № 299/2022 г. на РС С./ установили, че засечената в 15:44:26 часа на 02.08.2021 г. скорост от 75 км/час била от лек автомобил *************** с рег.№ ***************. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 72 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.29 от нахд № 299/2022 г. на РС С./ било установено, че собственик на автомобила е *************** ЕООД, а ползвател БР.

ВЛ. СП. от гр.С..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 09.08.2021 г. /справка на л.17 от нахд № 299/2022 г. на РС С./ бил издаден електронен фиш серия К, № 5116807 /л.14 от нахд № 299/2022 г. на РС С./ срещу БР. ВЛ. СП. от гр.С., в качеството му на ползвател на автомобила. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на С. санкция „глоба” по чл.182, ал.1, 2 т.3 от ЗДвП, в размер на 100 лева.

Според приложеното по делото известие за доставяне /л.18 от нахд № 299/2022 г. на РС С./, същият е бил връчен лично на Б.С. на 03.12.2021 г., което обстоятелство кореспондира и със справката от АИС АНД на сектор „Пътна полиция“ /л.17 от нахд № 299/2022 г. на РС С./.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят С. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на Б.С. и когато жалбата е била подадена директно до РС С. – 13.12.2021 г., то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно БР. ВЛ. СП. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Във връзка с това, съдът приема за неоснователно наведеното в жалбата възражение относно непосочването на конкретен издател на фиша.

На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като задължителен такъв реквизит на ЕФ. Ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка, макар и да не е наведено подобно възражение, не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.

От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и 3 обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на трите имена и длъжността на лицето издало фиша са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес.

Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Не е процесуално нарушение обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил връчен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил.

Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.

Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно 4

АТС. В този смисъл, такова разрешение е дадено с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид обаче, че това тълкувателно решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш, нарушителят следва да бъде проверен веднага на място и съответно му се състави АУАН.