Решение № 70 от 30.09.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Д., 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20245410200032 по описа за 2024 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло

Наказателно постановление № 23-0252-000470/28.12.2023г. на Началник група в РУ – Девин. Счита същото за незаконосъобразно като излага съображения и оспорва изцяло описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление административно нарушение, като твърди, че същото не е извършено виновно, а наказанието е наложено в нарушение на изискванията на административно-наказателния процес. Твърди, че при издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган не е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, задължение да прецени възраженията и събраните доказателства, в това число да извърши и разследване на спорните обстоятелства.

Оспорва изцяло законосъобразността на съставения му акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в това число обстоятелствата относно констатираното нарушение, като в тази връзка, в депозирано възражение в деловодството на РУ – Девин е направил искане за разпит на свидетеля очевидец В. Х. и конституирането му в административно-наказателно производство като свидетел, предвид обстоятелството, че АУАН е съставен в 1 присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на нарушението.

Твърди, че вместо да се произнесе по направеното искане, административно наказващият орган напълно е пренебрегнал нормата на чл. 40, ал. З от ЗАНН и го е оставил без разглеждане, като лаконично е отбелязал в обжалваното наказателно постановление, че възражението е разгледано, но не е уважено.

Твърди, че е неясно от кой орган е разгледано депозираното от него възражение - от административно - наказващия орган, от актосъставителя или от други длъжностни лица в РУ-Девин. Твърди, че нарушаването на нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, е опорочило преценката на началник Група в ОД МВР — Смолян, РУ — Девин до степен на необоснованост на административно наказателното обвинение и съответното незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Твърди, че като не е извършил допълнително разпит на свидетеля очевидец В. Х., административно – наказващият орган не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, за разследване на релевираните като спорни обстоятелства с подаденото от жалбоподателя възражение по чл. 44 от ЗАНН против съставения АУАН. Счита, че в случая, това нарушение следва да бъде квалифицирано като съществено такова, доколкото има за последица фактическа необоснованост на адмнистративнонаказателното обвинение и недоказаност на извършването на вмененото му нарушение при описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди, че в полученото от него писмо от РУ — Девин, представляващо отговор на подаденото възражение, е отразено, че възражението е разгледано, същото е неоснователно, и акта е с мнение за издаване на наказателно постановление, като счита, че с това писмо не може да се приеме, че е извършено разследване на спорните обстоятелства по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Твърди, че с оглед направеното оспорване на ПТП, на описаната в АУАН фактическа обстановка относно механизма и причините за настъпилото ПТП, очевидно е, че разглеждането на възражението и негативната оценка на неговата основателност, не изпълнява изискването за разследване на спорните обстоятелства по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Счита, че тежестта да докаже извършването на нарушението е на административнонаказващия орган, като твърди, че в случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин релевантните факти, обуславящи ангажирането отговорността му за нарушение по чл. 185 във връзка с чл. 20, 2 ал. 1 от ЗДвП. Счита, че неизпълнението от страна на санкциониращия орган на изискванията по чл. 52, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение, имащо за последица фактическа, правна и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 185 във вр. с чл.

20, ал. 1 от ЗДвП при описаната в съставения АУАН и в издаденото НП фактическа обстановка, което не позволява формиране на еднозначни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона.

Счита, че административнонаказващият орган действа като правораздавателен орган при издаване на наказателното постановление и като такъв е длъжен да разреши въпроса за административно наказателната отговорност на всяко лице при спазване на правилата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, в противен случай, лицето се лишава от една инстанция по същество. (В този смисъл е Решение от 08.04.2014 г. по н. д. № 158 / 2014 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора). Твърди, че като не е извършил разпит на свидетеля очевидец В. Х., съотв. допълнително разследване на спорните обстоятелства, административно-наказващият орган е нарушил правото му на защита в административно-наказателното производство, с оглед изясняване на обективната истина по случая. Твърди, че възприемайки констатациите на актосъставителя, административно-наказващият орган неправилно е квалифицирал заслепяването като нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че нарушение на задължението по чл. 20, ал. 1 от ЗДП би било налице, когато изгубването на контрола възниква поради заспиване на водача, отклонение на вниманието, разсейване и др., а не в резултат на заслепяване и внезапна поява на селскостопански животни на пътното платно (обстоятелства, които са извън контрола на водача и които не могат да бъдат предвидени).

Разпоредбата на чл. 7 от ЗАНН регламентира, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Твърди, че при създалата се обстановка, не е действал виновно - нито умишлено, нито по непредпазливост, за което релевирал подробни доводи във възражението против АУАН. Счита, че при създалата се ситуация, не може да се иска от него да направи невъзможното, а именно да спре веднага и да предотврати сблъсъка с внезапно излязлото на пътя животно, още повече, че до настъпването на произшествието поведението му е било правомерно и се е движил със скорост, съобразена с пътната обстановка (В 3 този смисъл е Решение № 218 от 22.03.2007 г. по н.д. № 965/2006 г., III н.о. на ВКС, докладчик съдия Огнян Ризов). Счита, че се касае и за съпричиняване, което обстоятелство е релевантно за административно - наказателната отговорност, и което не е отчетено от административно-наказващия орган.

Съгласно чл. 106 от ЗДП, водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. Твърди, че в настоящия случай, е налице нарушение от страна на собственика и лицето, водещо блъснатото животно, а именно от А. А.. Като не е съобразил поведението си с повелителната норма на чл. 106 от ЗДП, същият е застрашил безопасността на всички участници в движението. Трайно установената съдебна практика е категорична, че при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. (Решение № 50 от 27.07.2015 г. по т. д. № 271 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тьр. отделение). Твърди, че за възникване на административно- наказателната отговорност, е необходимо да се даде обоснован отговор дали той като водач на МПС, е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективна и субективна страна да възприема пострадалия като опасност и дали имам виновно нарушение на конкретни правила за движение, още повече, че на мястото липсва пътен знак, предупреждаващ водачите на МПС за внезапна поява на домашни животни. Моли съда да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0252-000470 от 28.12.2023 г. на Началник Група в ОД МВР — Смолян, РУ — Девин, с което на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 53 от ЗАНН, му е наложено адмнистративно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лева за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В о. с. з. жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адв. К. – Ч., която, поддържа депозираната жалба и моли да се отмени НП като излага подробни съображения.

4

В о. с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

В о. с. з РП - Смолян, ТО - Девин не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения:

На 24.11.2023 г. жалбоподателя М. управлявал товарен автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с регистрационен номер ****, собственост на ЮЦДП ТГ „ДГС – Т.“. Около 18:15 часа, в с. Б. на ул. Р. до бензиностанция О. DM, с посока на движение от с. З. към гр. Д. на права отсечка ударил с предната дясна част на автомобила движещата се по пътното платно домашно животно – крава. Преди удара, насрещно движещо се МПС било с включени дълги светлини.

На местопроизшествието бил изпратен дежурен полицейски екип, между които свид. М. и свид. Е.. Жалбоподателят М. обяснил на полицаите, че бил заслепен от светлините на насрещно движещия се автомобил.

След като бил извършен оглед на местопроизшествието свид. Е. съставил на жалбоподателя М. АУАН серия GA, № 1065714/24.11.2023 г., с което му е вменено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Настъпилите материални щети по МПС са описани в съставения на място протокол.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Началник група в ОДМВР - Смолян, РУ-Девин – Р. Х., упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на АУАН серия GA, № 1065714/24.11.2023 г. е издал Наказателно постановление № 23-0252-000470/28.12.2023г. против жалбоподателя, за това, 5 че на 24.11.2023 г. в 18:15 часа, в с. Б. на ул. Р. като водач на товарен автомобил – Тойота Хайлукс, ****, България при обстоятелства: в с. Б. на ул.

Р. № 3 до бензиностанция О. DM, с посока на движение от с. З. към гр. Д., управлява товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с регистрационен номер ****, собственост на ЮЦДП ТГ „ДГС – Т.“ с БУЛСТАТ *************, като извършва следното нарушение: 1. При управлението на горепосоченото МПС, не го контролира непрекъснато (заслепяване от насрещно движещо се МПС) в следствие на което на права отсечка удря с предната дясна част на автомобила движещата се по пътното платно домашно животно крава с ушна марка номер BG-36 103*, с което реализира ПТП с материални щети. Издаден е протокол за ПТП с материални щети номер 1761427/24.11.2023 г. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабр. номер ARPM 0756, като уреда отчита 0 промила алкохол. Животното е собственост и водено от А. А..