Решение № 66 от 14.05.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Сандански, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200753 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. В. Я., ЕГН - **********, с постоянен адрес - село *******, общ. *******, ул. “*******“ №******* против Наказателно постановление /НП/ №2310200017 от 05.04.2023г., издадено от Директор на РДГ Благоевград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, на основание чл.275, ал.1 ЗГ е наложено следното административно наказание: „Глоба“ по чл.266, ал.1 от ЗГ във вр. с чл.213, ал.1, т.1 ЗГ, вр. чл.3 ЗАНН - в размер на 100.00 /сто/ лева – и „Глоба“ по чл.266, ал.1 от ЗГ вр. чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ - в размер на 100.00 /сто/ лева, като на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 0.30 пр.куб.м. дърва за огрев от дъб – и вещите, послужили за извършване на нарушението – лек автомобил марка и модел „Опел Корса“ с рег. № Е 2130 ВС и бензинов моторен трион „Щил - 023“ - на осн. чл.273, ал.1 ЗГ.

В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на НП.

Оспорва се извършването на описаното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и 1 с упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на съдебните пледира за отмяна на НП, представя писмено становище. В становището са изложени подробни мотиви за маловажност на санкционираното нарушение и се претендира отмяна на НП при приложението на чл.28 от ЗАНН.

Ответната страна, редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощен представител – юрисконсулт. Представителя оспорва жалбата като неоснователна и иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. В хода на съдебните прения представя писмено становище, в което излага доводи за липса на допуснати процесуални нарушение, доказаност на санкционираното нарушение и правилно приложение на закона, поради което и иска потвърждаване на НП. Претендира юрисконкулстко възнаграждение.

РП - Благоевград, редовно призовани чрез ТО Сандански не изпращат представител, не вземат становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2022г. срещу жалбоподателя Я. от свидетеля С. – горски стражар при ТП „ДГС“ Струмяни, в присъствието на свидетеля М. е съставен АУАН серия ЮЗДП, бл.№002976, затова, че на 08.12.2022г. в землището на село Палат, община Струмяни, Я. транспортира 0.30 пр.м. пространствени дъбови дърва за огрев без да притежава превозен билет и без дървата да са маркирани с КГМ. Квалифицирал нарушенията като такива по чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. АУАН бил съставен в присъствието на Я., който го подписал без възражения. Срещу подпис на Я. бил връчен и препис от АУАН.

Видно от административно наказателната преписка до Районна прокуратура- Благоевград, ТО Сандански е изпратен Сигнал с изходящ № РДГ 02-347/15.01.2023г., ведно с АУАН серия ЮЗДП №002976/08.12.2022г., констативен протокол серия ЮЗДП №005901 от 08.12.2022г., разписка за отговорно пазене на вещи, серия ЮЗДП №0000426 от 08.12.2022г., по компетентност.

Впоследствие, с Постановление от 17.03.2023 година на прокурор при ТО Сандански към РП Благоевград е отказано да се образува ДП и е 2 прекратена преписка с вх. № 599/2023 година по описа на РП Благоевград, образувана по повод на сигнал от Директора на РДГ Благоевград.

Издадено е НП под №2310200017 от 05.04.2023г. от Директора на Регионална дирекция по горите Благоевград, с което за констатираните нарушения, описани в обстоятелствената част са наложени наказания за нарушенията на чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението и послужили за извършване на нарушението.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.58д, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

След като се запознал с процесния АУАН, административно наказващият орган преценил, че са налице предпоставките на чл.33, ал.2 от ЗАНН, с оглед данните за наличие на престъпление по НК, поради което без да прекратява административно наказателното производство изпратил материалите на ТО Сандански при РП Благоевград.

От доказателствата по делото се установи, че с Постановление от 17.03.2023 година наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателното производство, тъй като липсвало категорични данни за извършено от Я. престъпление от общ характер - предвид стойността на вещите, предмет на деянието и с оглед приложението на чл9, ал.2 от НК и е изпратил материалите по преписката на АНО - Директор на РДГ Благоевград за преценка наличието на административно нарушение. След получаване на постановлението и въз основа на акта за установяване на административното нарушение, Директора на РДГ Благоевград е издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

Аргументите в тази насока са следните:

Както бе посочено и по-горе, обжалваното НП е издадено без от една 3 страна административно наказателното производство да е било прекратено от наказващия орган (липсва мотивирана резолюция на административно наказващия орган за прекратяване на административно наказателната преписка) и от друга страна при неясна съдба на производството по ЗСВ пред ТО Сандански към РП Благоевград, доколкото липсват данни за това, постановлението за прекратяване на преписката да е влязло в сила – за същото е предвидена възможност за обжалване.

Целта на разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е да не се допусне за едно деяние да се водят две паралелни производства - наказателно и административно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което ще е нарушение на принципа non bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретното деяние е започнало наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи-съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на административно наказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36,ал.2 от ЗАНН, т.е без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния случай не е спазена: започнато е АНО със съставяне на АУАН, който в същото време е изпратен на прокуратурата, защото деянието е съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което след произнасяне на прокуратурата е продължило развитието си, без същевременно да е безспорно установено прекратяването на производството пред прокуратурата. По този начин е била нарушена императивната разпоредба на чл.33, ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото производство по административното наказване и на собствено основание налага отмяна на издаденото НП.

На самостоятелно основание, съдът намира, че в случая наложеното на жалбоподателя наказание не е съобразено с разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.

При получаване на АУАН с цялата преписка към него, административно наказващият орган е бил длъжен на първо място да провери дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако 4 не са налице, да издаде съответното НП и наложи административно наказание на нарушителя. В конкретния случай тази последователност не е спазена, тъй като наказващият орган не е изпълнил задължението си да прецени дали случая не е маловажен. Преценката на наказващият орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Тази проверка включва в обсега си обективните и субективните признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези, съдебното минало и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административнонаказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. В конкретния случай, дори и да се приеме, че действително съставът на административното нарушение е формално осъществен, деянието не е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Следва да бъде посочено, че в сравнение с други сходни и типични за деянието хипотези, степента на обществена опасност на деянието и дееца е незначителна. Безспорно е установено, че деецът не е с висока степен на обществена опасност. Санкционираното лице признава вината си, няма налагани наказания по Закона за горите и ППЗГ, отделно от това стойността на транспортираните дърва за огрев възлизат в размер на 15,60 лева /видно от писмо с изх.№РДГ-02-347/13.01.23г.-л.13 от делото/, и не на последно място тежкото семейно и материално положение на жалбоподателя, който се грижи за своя баща/който е инвалид/ като личен асистент, и процесните дърва са били нужни за отопление на баща му.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че в случая е налице минимално негативно засягане на обществените отношения с оглед и на количеството на добитата дървесина - 0.30 пр.м.3, поради което и съдът смята, че се касае за маловажен случай, за който наложеното наказание /глоба в размер на по 100.00лева за двете отделни нарушения/ е несъзразмерно високо и поради това не е в състояние да постигне целите на закона. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

5

Съдът счита, че съобразявайки гореизложеното и въпреки освобождаването от административнонаказателна отговорност, ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция.

Както и по-горе е посочено преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката на чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В конкретния случай, не са съобразени фактите относно характера на нарушението, величината на евентуалните вредни последици от нарушението, макар и те да не са съставомерни за квалификацията на деянието, то те са правнорелевантни за окачествяването му като маловажно. Тези факти обуславят маловажността на случая и съставляват предпоставка за освобождаване от административнонаказателна отговорност. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.

Водим от горното, и на основание чл.63, ал.3, т.2 ЗАНН вр. чл.2, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №2310200017 от 05.04.2023г., издадено от Директор на РДГ Благоевград, с което на жалбоподателя Е. В. Я., ЕГН - **********, с постоянен адрес - село *******, общ. *******, ул. “Х*******“ №**** за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, на основание чл.275, ал.1 ЗГ е наложено следното административно наказание: „Глоба“ по чл.266, ал.1 от ЗГ във вр. с чл.213, ал.1, т.1 ЗГ, вр. чл.3 ЗАНН - в размер на 100.00 /сто/ лева – и „Глоба“ по чл.266, ал.1 от ЗГ вр. чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ - в размер на 100.00 /сто/ лева, като на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 0.30 пр.куб.м. дърва за огрев от дъб – и вещите, послужили за извършване на нарушението – лек автомобил марка и модел „Опел Корса“ с рег. № Е 2130 ВС и бензинов моторен трион „Щил - 023“ - на осн. чл.273, ал.1 ЗГ.