Определение № 70 от 23.02.2022, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224000500037 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 286, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Община Иваново против разпореждане № 1611 от 22.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 423/2021 г. на Окръжен съд - гр. Русе, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е върната подадената касационна жалба срещу решение № 244/06.10.2021 г. по в.гр.д. № 432/2021 г. на Окръжен съд - гр. Русе, поради това, че цената на иска е под 5000 лв. и поради това решението не подлежи на касационно обжалване. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като в случая е приложимо изключението, поставено в чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно, че ограничението въз основа на цената на иска не се отнася за искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай се касае за искове по чл. 26 ЗЗД, с които се иска прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, като резултатът от правния спор се отразява пряко на правото на собственост на страните.

Отправено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и бъдат продължени съдопроизводствените действия.

В срока за отговор е постъпил такъв от насрещните страни, като се 1 заема становище, че обжалвания акт е съответен на материалния и процесуалния закон.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в преклузивния едноседмичен срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Предмет на първоинстанционното производство, за което е образувано гр.д. № 3344/2020 г. на Районен съд Русе, е прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците и Община Иваново, поради невъзможност на предмета и в противоречие със закона. Към исковата молба е приложено удостоверение за данъчна оценка на спорния имот, от което се установява размер на данъчната оценка за целия имот от 313,40 лв.

С Решение № 260370/23.04.2021 г. по гр.д. № 3344/2020 г. предявените искове от Община Иваново са отхвърлени.

По повод постъпила от Община Иваново въззивна жалба е образувано в.гр.д. 423/2021 г. на Окръжен съд Русе и с Решение № 244/06.10.2021 г. по в.гр.д. № 423/2021 г. постановеното от първостепенния съд решение е потвърдено и са присъдени разноски.

Постъпила е касационна жалба вх. № 7557/09.11.2021 г. от Община Иваново, като в процедурата по администрирането й, въззивният съд е приел, че се касае до обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, чиято данъчна оценка е под 5000 лв. и с оглед на това, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол е постановено обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20000 лв. – за търговски дела, с изключение на 2 решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Текстът на закона е недвусмислен и категоричен относно това кога ограничението за цена на иска като предпоставка за допустимост на касационното обжалване не намира приложение, а именно при наличието на предявен иск за вещно право върху недвижим имот, както и спрямо съединен с вещния иск или искове с обуславящо значение по отношение на първия.

В конкретния случай цената на иска се определя от нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК и това е данъчната оценка за имота, предмет на атакуваната сделка. Същата е под установения с правилото на чл. 280, ал. 3, т.

1 ГПК минимум от 5000 лв. за граждански дела, каквото е и настоящото.

Предявените искове не са за собственост или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационни права по съдебен ред, поради което казусът не попада сред изключенията на закона. С оглед на това, че не се търси защита на конкретно вещно право, доводът в частната жалба, че резултатът от предявените искове се отразява пряко на правото на собственост на ищеца и поради това е налице изключението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не може да бъде споделен.

С оглед на това, че предявените искове се явяват под определения минимален размер за касационно обжалване, постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол.

До същият извод е достигнал и администриращия съд, което обуславя потвърждаването на обжалваното разпореждане № 1611/22.11.2021 г., като съобразено с процесуалните правила.

При този изход на делото на ответникът по жалба М.Б. следва да се присъдят разноски в размер на 250 лв. за осъществено процесуално представителство по жалбата.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1611 от 22.11.2021 г. по в.гр.д. № 423/2021 г. на Окръжен съд – гр. Русе, с което е върната касационната жалба, подадена от Община Иваново против решение № 244 от 06.10.2021 г., 3 постановено по същото дело.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ИВАНОВО да заплати на М. И. Б., ЕГН

**********, от с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе, ********** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски за производството по жалбата.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4