Определение № 1406 от 11.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1406 гр. Благоевград, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200501209 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2, във вр. с чл.418 ал.5, във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 5254, чрез юрк. Д. И., срещу Разпореждане № 2865/24.09.2024г., постановено по ч.гр.д. № 2362/2024г. по описа на РС Благоевград.

С оспорвания акт на първата инстанция е оставено частично без уважение заявление с вх. № 2362/29.08.2024г., подадено от „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу М. С. Б., ЕГН **********, от ***, въз основа на извлечение от счетоводни книги към 15.08.2024г. по Договор за потребителски кредит № 4053820700/20.03.2023г., за следните суми:

-претендирана главница над размера от 628.74лв., до пълния претендиран размер със заявлението от 770.22лв., по Договор за потребителски кредит № 4053820700/20.03.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/29.08.2024г./, до окончателното погасяване;

-сумата 209.32лв.- представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2023г. до 18.07.2024г.;

-сумата 111.06лв.- обезщетение за забава за периода от 25.05.2023г. до 15.08.2024г.

Жалбоподателят излага подробни съображения, че разпореждането на първата съдебна инстанция в частта му в която е отхвърлено заявлението по чл. 417 от ГПК е неправилно и 1 незаконосъобразно, предвид на които се претендира за неговата отмяна и вместо него постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумите, предмет на заявлението.

Изложени са съображения с частната жалба срещу извода на съда че начисляването на договорна лихва върху застрахователната премия по сключения договор за застраховка съставлява неравноправна клауза. Поддържа се с частната жалба, че съгласно чл. 3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23.04.2008г., разходите за допълнителни услуги, включително застрахователните премии, следва да се включат в „общите разходи по кредита на потребителя“, само ако сключването на договора за допълнителната услуга е задължително условие, а в настоящия случай сключването на допълнителната застраховка е зависело от волята на потребителя. Сочи се с частната жалба, че съдът е следвало да съобрази, че в настоящия случай при изразено съгласие на потребителя за сключване на договор за застраховка, кредитодателят отделя допълнителен финансов ресурс, като превежда предварително сумите по застрахователните премии на застрахователя, след което включва същите в размера на дължимите главници по договора за кредит, за да бъдат изплатени от кредитополучателя. Акцентира се с частната жалба, че кредитополучателя получава „ползи“ от предоставената му допълнителна услуга- договор за застраховка, като предвидена е възможността да се „включва“ или „изключва“ в процеса на кандидатстването и преди одобряването на кредита, като сключването на договор за застраховка зависи изцяло от волята и съгласието на потребителя. Поддържа се становище с частната жалба, че условията на договора за застраховка и всички негови компоненти са надлежно съобщавани на кредитополучателя, като начина на формира на ГПР, съгласно изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК са разяснени на потребителя на ясен и разбираем език. Основният аргумент по съществото на делото от въззивната страна е, че тъй като сключения договор за застраховка не е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то изплащането на главницата за покриване на платените застрахователни премии, както и начисляването на лихва върху тях, не следва да се калкулират при формирането на процента на общите разходи по ГПР. Предвид с изложените съображения, иска се от състава на въззивния съд, да отмени обжалваното разпореждане на РС Благоевград, в отхвърлената му част, като бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение за претендираното вземане.

В съответствие с разпоредбата на чл.418, ал. 5 ГПК не е осъществена от районната инстанция процедура по връчване на препис от частната жалба.

Благоевградският окръжен съд, като съобрази материалите по делото, становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл. 418 ал. 5 от ГПК съдебен акт. Същата е и редовна, понеже отговаря на изискванията за съдържание, формулирани в разпоредбите на 2 чл.275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Подадено е заявление от „Ти би ай Банк“ ЕАД срещу М. С. Б., ЕГН **********, от ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите, както следва: за сумата от 770.22лв.- главница; за сумата от 209.32лв.- представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.05.2023г. до 18.07.2024г.; сумата от 11,06лв.- представляваща обезщетение за забава за периода от 25.05.2023г. до 15.08.2024г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането е изискуемо по Договор за потребителски кредит № 4053820700/20.03.2023г.,съгласно извлечение от счетоводните книги към 15.08.2024г., както и че се претендира като предсрочно изискуемо. Към заявлението е приложен договора за потребителски кредит, извлечението от счетоводните книги, уведомление за предсрочна изискуемост.

С Уточняваща молба с вх. № 21168/20.09.2024г. от заявителят „Ти би ай банк“ ЕАД, чрез пълномощника му, излагат се доводи че в настоящия случай заявената сума за претендираната пред съда главница е формирана като остатък от неизплатения от длъжника предоставен му финансов ресурс, включващ както предоставената му сума като кредит по Договор за потребителски кредит № 4053820700/20.03.2023г., така и суми за погасяване на изплатените премии по сключените със съгласието на длъжника застраховки. Уточнява се още че размера на претендираната договорна лихва е начислена върху цялата сума претендирана като главница, включително включените суми за погасяване на застрахователните премии по договора за застраховка. С уточняващата молба се поддържа че ГПР в размер на 42.19%, не съдържа включените суми за изплащане на застрахователните премии, тъй като не се касае за допълнителна услуга, като в ГПР е включен единствено ГЛП, посочен в т. 9.1 от Договор за потребителски кредит № 4053820700/20.03.2023г.

С обжалваното Разпореждане № 2865/24.09.2024г., постановено по ч.гр.д. № 2362/2024г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е уважил частично заявлението по чл.

417 от ГПК, като е отхвърлил подадено заявление в частта му за следните суми:

-770,22 лв. /седемстотин и седемдесет лева и двадесет и две стотинки/ - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 4053820700 от 20.03.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.08.2024г. до окончателното погасяване;

-209,32 лв. /двеста и девет лева и тридесет и две стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2023г. до 18.07.2024г.;

-111,06 лв. /сто и единадесет лева и шест стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 25.05.2023г. до 15.08.2024г.

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград излага следните правни доводи:

Според чл. 410 ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се 3 основава вземането, според изискването на т. 4 от чл. 127, ал. 1 ГПК.

Според чл. 418, ал. 1-3 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист (ал. 1), като изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (ал. 2). От цитираните разпоредби следва, че при преценка за индивидуализация на вземането се съобразяват както изложените в заявлението обстоятелства, така и съдържащите се обстоятелства в представения документ по чл. 417 от ГПК.

Кредиполучателят- длъжник М. С. Б. е физическо лице, на което е предоставен потребителски кредит за закупена стока, поради което има качеството на потребител по см. на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и затова съдът дължи оценка на неравноправни клаузи по договора по см. на ЗЗП.

Нормата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП повелява, че не могат да се проверяват за неравноправност уговорките, които касаят основния предмет на договора, стига да са ясни и разбираеми, като в случая на посоченото изискане отговорят клаузите, отнасящи се до размера на кредита и възнаградителна лихва. От представения договор не може да се направи извод за нарушаване правата на потребителя с клаузите, уреждащи лихвата за забава.

Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че договорът е недействителен, ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9.

Съгласно приетото с ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, производството пред въззивния съд, образувано въз основа на подадена частна жалба, по естеството си е пълно въззивно. По аргумент от разпоредбата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, въззивната съдебна инстанция осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на инстанционен контрол въз основа на частна жалба, като въз основа на самостоятелна оценка на правнорелевантните факти и изградени собствени правни изводи, е инстанция по същество, като при преценката си за съответствието на акта с разпоредбите на закона, не е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания.

Съставът на ОС Благоевград намира, че клаузите на процесния договор за потребителски кредит, отнасящи се до включените в главницата допълнителни услуги - застраховки, са недействителни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК. Клаузата, която е част от чл. 7.1 от договора, включваща допълнителните услуги и касаеща размера на кредита и общата стойност на дължимите плащания, е недействителна, защото се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 3 и 10 от ЗЗП. Сумите за платените застраховетлни премии са капитализирани към главницата и възнаградителната лихва се начислява върху техния сбор.

В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР по кредита. В представения Договор за потребителски кредит № 4053820700/20.03.2023г. е посочен ГПР 4 като абсолютна процентна стойност- 49,2 %, но от съдържанието му и от данните по делото, в действителност не може да се установи дали при формирането му са включени уговорените между страните застрахователни премии, които са включени към главницата при дължимите за изплащане месечни погасителни вноски. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения негов размер. В процесния договор за потребителски кредит липсва ясно и точно посочване на компонентите, довели до формиране на конкретния ГПР. Поражда се сериозно съмнение дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора, като и на ясен и разбираем език същият е получил информация че застрахователните премии са включени в главницата на уговорената погасителна вноска, както и че върху тези вноски се начислава договорна лихва. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на правата и интересите на потребителя. Трябва на длъжника да бъде осигурена пълна информираност относно съществените условия на предлагания от банката кредит.