Решение № 4091 от 21.06.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София, 21.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 14477 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 11.08.2016 г., постановено по гр. д. № 27665/2014 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, е отхвърлен предявения от С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н „**********и К.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н „**********срещу И.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н „**********“, № 15, иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици в режим на СИО на ¼ идеална част от следния недвижим имот: ГАРАЖ с идентификатор ***, с площ от 31 кв.м., застроен на 1 етаж, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, р-н „**********“, № 15, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като неоснователен и недоказан.

С решението са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците С.С.К. и К.Б.К., да заплатят на ответника разноски по делото в размер на 620 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците С.С.К. и К.Б.К., чрез адв. Х.Т., като във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност, необоснованост на решението, което било постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се твърдения, че ищците били доказали, че са станали собственици на идеална част от процесния гараж въз основа на приращение, като районният съд неправилно бил приел, че ответникът бил доказал, че на праводателката му било учредено право на строеж. Съдът бил обосновал своето решение на основание незаверено копие на проект за гараж, което било изключено от доказателствата по делото с нарочно определение и било недопустимо съдът да се позовавана него при постановяване на своето решение. Посочва се, че изводът на съда за наличието на учредено по административен ред право на строеж се основавал на позволителен билет № 112 от 15.07.1974 г., какъвто документ не бил представян от ответника. Представени по делото нотариален акт № 60 от 2010 г. касаел сделка между ответника и неговата праводателка, по сила на която продобил право на собственост върху гаража, но не доказвала, че праводателят бил собственик на имота, като било недопустимо съдът да препраща към документи представени в нотариалното производство. Твърди се, че съдът неправилно бил анализирал свидетелските показания, като не взел предвид показанията на св. Г., който посочил, че гаражът бил разрушен в средата на 90-те години и бил изграден нов, на линията на оградата, залепен за оградата на съседния имот. Твърди се, че по делото нямало строителни книжа за гаража, не можело да се прие, че бил станал собственост на друго лице различно от собственика на земята и гаражът не можело да се разглежда нито като самостоятелен обект изграден в резултата на вещно право на строеж, нито като временен строеж, за което липсвали доказателства по делото. Не били представени и доказателства, удостоверяващи учредяването на суперфиция върху държавен/общински имот. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззивникът поддържа жалбата и претендира присъждане на разноските по делото, за което е представил и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна И.С.М., чрез адв. М.К. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва се, че с нотариален акт № 60, том В-1 рег. № 1218 дело 50/2010 г. Е.Ц.била продала на ответника процесния гараж, като за установяването на правото на собственост на продавача били представени позволителен билет № 112 от 15.07.1974 г. и одобрен архитектурен проект, като доказателствената материална сила на документа не била оборена от ищците. Архитектурния проект и позволителния билет били надлежно заверени и не били изключвани от доказателствата по делото и не можело да се приеме, че били документи от друго производство. Твърди се, че искът бил неоснователен, тъй като не представлявал приращение върху придобитата от щците ¼ идеална част от поземления имот през 2011 г., тъй като от доказателствата по делото се установено, че към този момент гаражът бил съществувал, като продавачът по договора С.О. не считал това подобрение за своя собственост и не извършил разпореждане с него. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалба и претендира присъждане на разноските по делото, за което е представил и списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се цели ищците да бъдат признати за собственици по отношение на ответника на ¼ идеална част от следния недвижим имот: ГАРАЖ с идентификатор ***, с площ от 31 кв.м., застроен на 1 етаж, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, р-н „**********“, № 15.

По делото не е спорно, а и от приложения към делото договор за продажба № РД-561-340/20.12.2011 г. сключен между С.О., като продавач и С.С.К., като купувач, се установява, че С.О. прехвърля на С.К. правото на собственост върху общински недвижим имот / актуван с акт за общинска собственост № 2901/10.12.2010 г. на С.О. - район „О.К.“, вписан в службата по вписванията вх. Рег. № 1142, том Х, под № 18, им. Парт. № 99577 от 10.02.2011 г., като по делото е представен и самият акт за частна общинска собственост/, находящ се в гр. София, район „********съставляващ ¼ идеална част от застроен поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 426 кв. м., по кадастрална карта одобрена със заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на ИД на АГКК, който имот съгласно действащия ПУП представлява УПИ XIII-264, квартал 14, местност ж. к. „О.К. - I“, идентичен със стар парцел Х, квартал 20 б, по плана на гр. София, местност „О.К.“, одобрен с решение № 111, по протокол № 32/10.12.01 г. на Столичен общински съвет и заповед № РД-09-55/13.02.200 г. на главния архитект на София. По делото е представена цялата преписка с вх. № 0818-300 (11)/2009/11.11.2010 г., образувана по заявление на С. К., собственик на етаж от сградата, построена в имот с право на стореж върху него, с искане за закупуване на припадащата ѝ се част от имота - УПИ XIII-264, квартал 14, местност „О.К.“.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60 от 29.04.2010 г., том В- I, рег. № 1218, дело № 50 от 2010 г.Е.Г.Ц.е продала на сина си И.С.М. следния свой недвижим имот жилище, заемащо целия първи етаж в двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул. „*******кв. „О.К.“, гр. София, С.О., район „О.К.“, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от урегулиран поземлен имот XIII-264, в който е построена сградата, попадащо в кв. 14, по плана на гр. София, местност „О.К.“, с площ от 450 кв. м. и гараж, разположен в лицевата част на мястото, със застроена площ 23 кв. м. при съседи: улица и от три страни двор.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти по делото са отделени, че към датата на закупуването на идеални части от имота от страна на ищците процесния гараж е бил изграден, както и същия се владее от ответника.

От представената извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти се установява, че процесния гараж е с идентификатор ***. По делото не е спорно, а се установява и от справка от службата по вписванията заЕ.Г.Ц.за периода от 01.01.1992 г. до 27.03.2014 г., че на 30.05.2001 г.Е.Г.Ц.и И.С.М. са придобили ¾ идеални части от УПИ 13, с площ 450 кв. м., гр. София, местност „О.К.“, стара партида 130793, като отчуждител на посочените идеални части е посочена С.О..

По делото е представено и удостоверение за гражданско брак от 16.07.1979 г. сключен между С.С.К. и К.Б.К..

По делото е представена и скица на поземлен имот № 13275/07.03.2014 г. на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. София, р-н „О.К.“, ж. к. „**********“, № 15, с площ от 426 кв. м. В скицата е посочено, трайно предзначение на територията – урбанизирана, както и начина на трайно ползване, а именно – ниско застрояване до 10 м.

По делото е представен одобрен проект на гараж от 15.07.1974 г. по отношение на имот в кв. 20б, парцел Х, „О.К.“, като в проекта е отбелязано, че същият е одобрен за временен гараж в условията на чл. 148 от ППЗТСУ.

От показанията на св. Г. се установява, че същият от 60-те години живеел в гр. София, кв. „О.К.“, на ул. „*******, като в имота на ищците имало гараж построен 60-те -70-те години, който гараж бил разрушен изцяло в средата на 90-те години и на негово място бил построен нов гараж по-голям от стария, като вече граничел с линията на имота към улицата.

От разпита на св. А. се установява, че същият познавал ищците и ответника, като свидетелят посочва, че знаел за гаража в имота, който бил построен 74 г. – 75 г., който гараж се намирал в лявата част на имота с врата към улицата, като едната му стена граничела със съдения имот.

Свидетелят посочва, че гаражът бил изграденЕ.Ц., като свидетелят посочва, че не знаел гаражът да е бил събарян, като през 90-те години бил извършен ремонт на гаража отЕ.Ц.. Гаражът бил на оградната линия на улицата и бил изграден от тухли с бетонна плоча. Свидетелят не знаел за спор за собствеността на гаража.

По делото е разпита ни св. Т., който посочва, че живеел в гр. София, кв. „О.К.“, на ул. „********и от петдесет години познавал С. К. и И.М., които били брат и сестра и тяхната майка Е.Ц., които живеели на същата улица на № 15. Посочва, че в имотът им имало гараж, който се намирал от лявата страна на имота, който бил построен през 70-те години отЕ.Ц., като свидетелят незнаел гаража да е бил събарян, но му бил извършван ремонт на покрива.

Свидетелят не знаел за спор за собствеността на гаража.

Пред въззивния съд е представено писмо с изх. № РОК- 17-ДИ50-121/1/09.06.2017 г., на кмета на район „О.К.“, в което се посочва, че след извършена проверка на място и по документи се установява, че изградения масивен гараж в УПИ XIII-264, кв. 14, по, местност „О.К.“, представлявал постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ, за която се изисквало разрешение за строеж, като в техническия архив на районната администрация нямало данни за издадено разрешение за строеж на горепосочени гараж. Посочено е още, че в деловодството на районната администрация нямало данни за подавани заявления за узаконяване на стоежа на основание § 184 пт ПЗР на ЗИДЗУТ и § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

По делото пред въззивния съд е приета и съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, съгласно която се установява, че процесния гаража е бил изграден в периода 1974-1977 г., като отразения в плановете гараж по размери и местоположение напълно съответствал на гаражът предвиден с одобрения арх. проект през 1974 г. Вещото лице е посочило, че в техническия архив при СО- район „О.К.“ не се съхранявали строителни книжа за преустройството на процесния гараж след датата на построяването му. Експертизата посочва, че съгласно одобрен арх, проект на 15.07.1974 г. е предвидено изграждането на гараж с правоъгълно очертание, с размери 3.50/6.50 м. и със застроена площ от 22.75 кв. м., ситуиран в североизточната част на процесния имот, по източната му граница, долепен и покриващ изцяло калкана на съществуващия гараж, изграден в съседния от изток имот, гараж. След извършен оглед на място в процесния поземлен имот е констатирано, че към момента на изготвяне на експертизата, в североизточни ъгъл на имота, по лицето и по източната му регулационна линия е изграден масивен гараж, със стоманобетонна покривна плоча, като съгласно направените измервания гаражът бил с размери 3.58/8.68 м. и със застроена площ 31.07 кв. м. Вещото лице е посочило, че след извършената съпоставка между гаража предвиден за изграждане с одобрения арх. проект от 1974 г. и гаражът построен в имота имало разлика в дължината на гаража и в площа му. Първоначално предвидения гараж е следвало да бъде на отстояние 1.70 метра от лицето на имота, докато към настоящия момент, изградения гараж бил с по-голяма дължина и с късата страна била разположена по лицето на имота. Разликата по отношение на дължината спрямо първоначална предвидената такава с проекта била с 2.18 м., а по отношение на площта му от 8.32 кв. м. Вещото лице е посочило, че след направена справка в „Контрол по строителството“ не се установило за изградения гараж да е била провеждана процедура по узаконяването му. Вещото лице е посочило, че посоченото в Акт № 3761/14.11.1957 г. за държавна собственост отстъпено право на строеж не касае процесния имот, а по отношение на Акт за общинска собственост № 542/05.03.1999 г. е посочено, че отстъпеното право на строеж не касаело процесния гараж, тъй като същото се отнасяло за жилищна сграда, а не за гараж.