Определение № 2634 от 31.10.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2634 гр. Бургас, 31.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско дело № 20222100501733 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба с вх.№ 16639 от 07.09.2022г. на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК: 102004621, със седалище и адрес на управление : гр.Елхово, обл. Ямбол, ул. „Александър Стамболийски“ 70, представляван от изпълнителния директор Евгения Банева, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв.

Мирослав Стойков против действията на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800, с район на действие- БОС по изп.д. № 20188000400986 по описа й по налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот, собственост на жалбоподателя, а именно: 2/3 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, общ. Созопол, обл.

Бургас, с площ от 3859 кв.м., с адрес ***, за което е издадено постановление за налагане на възбрана от 01.09.2022г. на ЧСИ Ивелина Божилова като обезпечение на вземането на “ПЛАСТОН-21” ЕООД, ЕИК: 121800847- взискател по изпълнителното дело в размер на 577 606.06 лв.

В жалбата се изразява недоволство от атакуваното изпълнително действие. Навеждат се съображения, че така наложената обезпечителна мярка е довела до свръхобезпеченост на кредитора- взискател „Пластон-21“ ЕООД, тъй като в негова полза са наложени и други обезпечителни мерки, в т.ч. и възбрана по изп.д.№ 211/2021г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов, както и, че с нея е допуснато за едно и също вземане по един и същ изпълнителен лист да се налага повторна възбрана.Твърди се също, че в случая е недопустимо налагане на възбрана за едно и също вземане по две изпълнителни дела, доколкото за едно вземане може да се води само едно дело и по-късно заведеното следва да се прекрати, а присъединяването му по второ изпълнително дело е предпоставено от изпълнение в различни съдебни райони или при спиране на изпълнителното дело по първоначално предявеното вземане. По изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на обжалваното изпълнително действие по налагане на възбрана на горепосоченото вземане.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „ПЛАСТОН-21“ ООД, подадено чрез упълномощения му процесуален представител адв.

Денислава Павлова, в което е изразено становище за недопустимост на жалбата, по съображения, че обжалваното действие не попада в обхвата на предвидените в закона подлежащи на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случай, че съдът приеме жалбата за допустима, се навеждат подробни доводи за неоснователността й, в т.ч. и по съображения, че не е налице свръхобезпеченост на вземането на взискателя. С оглед горните съображения, подробно доразвити във възражението се иска оставяне без разглеждане на жалбата като недопустима, респ. оставянето 1 й без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Ивелина Божилова е представила подробни мотиви по подадената жалба срещу атакуваното от длъжника изпълнително действие, като излага становище за недопустимостта, а при условията на евентуалност и за неоснователността й. Сочи, че възбраната не представлява същинско изпълнително действие и не е предвиден ред за обжалването й, а твърдението за свръхобезпеченост намира за неоснователни, тъй като се основават на обстоятелства от две различни изпълнителни производства. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, приложените по изпълнителното дело доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20188000400986 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800, с район на действие- БОС е образувано на 09.01.2015г. по молба на „ПЛАСТОН-21“ ООД срещу длъжника „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, въз основа на представен изпълнителен лист /дубликат/ от 05.11.2014 г., издаден по т.д.№ 1301/2018 г. по описа на Софийски градски съд, за събиране на посочените в него парични задължения.

Длъжникът е уведомен за започналото изпълнително производство и насоченото изпълнение върху имота с ПДИ, която му е редовно връчена на 26.01.2015 г.

Предмет на обжалване от длъжника са действията на съдебния изпълнител по процесното изпълнително дело, въз основа на който е наложена „възбрана“ върху недвижим имот, собственост на жалбоподателя, а именно: 2/3 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, с площ от 3859 кв.м., с адрес ***, за което е издадено постановление за налагане на възбрана от 01.09.2022г. на ЧСИ Ивелина Божилова като обезпечение на вземането на “ПЛАСТОН-21” ЕООД, ЕИК: 121800847- взискател по изпълнителното дело в размер на 577 606.06 лв.

Бургаският окръжен съд намира, че въпреки, че е налице спазване на срока по чл.436, ал.1 от ГПК, като жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, същата е недопустима, по следните съображения:

В разпоредбата чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са посочени действията и отказите на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва. Тъй като нормата е императивна, изброяването им е лимитативно и не може да се тълкува разширително. Това означава, че длъжникът има право да обжалва действията, респ. отказите на съдебния изпълнител само в пределите и само на основанията, които са изчерпателно посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

В случая с депозираната жалба длъжникът- юридическо лице атакува действие на ЧСИ по налагане на възбрана на недвижим имот, което действие обаче не попада в нито една от хипотезите по чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Жалбоподателят не се позовава на несеквестируемост, а и възражение в тази насока би било ирелевантно, тъй като същият е юридическо лице по отношение на което институтът на несеквестируемостта не намира приложение. Що се касае до наведените доводи, че с наложената възбрана е допусната свръхобезпеченост на вземането на взискателя, същите не подлежат на изследване в настоящото производство по следните съображения:

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител следва да действа така, че наложените от него обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни действия да са съразмерни с размера на задължението, като се отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Неспазването на това изискване от съдебния изпълнител обаче не е предвидено в закона подлежащо на обжалване действие, респ. отказ в случаите на чл. 442а, ал. 2 от ГПК. В случай, че длъжникът счита, че тази съразмерност по изпълнителното дело не е налице и в резултат на нея за него са настъпили вреди, то той може да защити правата си само в исково производство по ГПК, а не чрез жалба по реда на чл. 435 ГПК, тъй като законът не предвижда възможност за обжалване действията, респ, отказите на съдебния изпълнител на основание твърдяно нарушение на чл. 442а о т ГПК /в този смисъл са определение № 3022/19.09.2019 г. по в. гр. д. № 4176/2019 г. по описа на САС; определение 1598/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. по описа на САС, определение 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. по описа на на САС, определение 357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018 г. по описа на БАС, определение 477/31.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 526/2018 г. по описа на ПАС, определение 230/15.06.2018 г. по в. гр. д. № 160/2018 г. по описа на ОС – Шумен; определение от 13.08.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1926/2020г./.

По гореизложените съображения, съдът намира, че депозираната жалба е недопустима, тъй 2 като е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, за което законът не предвижда съдебен контрол по пътя на обжалването, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Бургаският oкръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба с вх.№ 14994 от 14.10.2022г. на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК: 102004621, със седалище и адрес на управление : гр.Елхово, обл.

Ямбол, ул. „Александър Стамболийски“ 70, представляван от изпълнителния директор Евгения Банева, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Мирослав Стойков против действията на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800, с район на действие- БОС по изп.д. № 20188000400986 по описа й, изразяващи се в налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот, собственост на жалбоподателя, а именно: 2/3 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, с площ от 3859 кв.м., с адрес ***, за което е издадено постановление за налагане на възбрана от 01.09.2022г. на ЧСИ Ивелина Божилова като обезпечение на вземането на “ПЛАСТОН-21” ЕООД, ЕИК: 121800847- взискател по изпълнителното дело в размер на 577 606.06 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1733/2022 г. по описа на БОС.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Ивелина Божилова за продължаване на изпълнителните действия.

Определението подлежи на обжалване от страните пред Апелативен съд - Бургас в едноседмичен срок считано от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3