Определение № 887 от 09.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 887 гр. София, 09.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. К.ОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К.ОВ Частно наказателно дело № 20231110202980 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба с вх. № ********/27.02.2023г. на жалбоподателя К. С. Х. в качеството му на пострадало лице срещу Постановление на СРП от 14.02.2023 г., с което Софийска районна прокуратура е спряла наказателното производство по ДП № ***************/2017 г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № ***********/2017 г. по описа на СРП на основание чл. 199, ал.1 вр. чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 вр. чл.50 от НПК вр. чл.161, ал.1 НК за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, поради липсата на престъпление от общ характер, като разследването деяние представлявало престъпление от частен характер, което се преследва по частен ред с тъжба на пострадалия.

В жалбата си жалбоподателят К. С. Х. инвокира подробни, ясни, логични и аргументативно изчерпателни съображения, въз основа на които релевира искане да бъде отменено обжалваното постановление, тъй като е неправилно и незаконосъобразно.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

1.

По процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата с вх. № ***********/27.02.2023г. на жалбоподателя К. С. Х. Е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – подадена е в срок, от активно процесуално и материално легитимиран субект (пострадал) с обоснован правен интерес, пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП, който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на основание чл.244, ал.5 от НПК, връчен по надлежния ред на 20.02.2023 г.

РАЗГЛЕДАНА

ПО

СЪЩЕСТВО

ЖАЛБАТА

Е

НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да се остави без уважение.

1

По съществото на обжалвания прокурорски акт:

Съдът намира, че постановлението на СРП за спиране на ДП е обосновано, мотивирано и изчерпателно. Представителят на прокуратурата е извършил собствен задълбочен анализ на събраните в ДП доказателства и доказателствени средства, така както са събрани и в рамките на съдържащата се в тях доказателствена информация. Прокурорът е положил професионални усилия в значителна степен да установи обективната истина в ДП, като е изчерпил всички възможности по НПК да събере относимите към предмета на производството доказателства и доказателствени средства. Съдът отчита, че в доказателствената съвкупност на разпитаните свидетели са налице множество противоречия, а от друга страна показанията на свидетеля К. С. Х. са изолирани и не са подкрепени от друг независим доказателствен източник по НПК, който да съдържа достоверна и подкрепяща показанията му информация. Свидетелят Х. следва да отчете, че прокуратурата със съдържанието на събраните до момента доказателства няма основание да повдигне обвинение по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като ще бъде поставена в обективна невъзможност да докаже и обоснове обвинителната си теза. Противният резултат би бил оправдателна присъда. Противоречията в показанията на разпитаните свидетели са съществени и дълбоки. Това води до извод, че разследваното деяние не представлява престъпление от общ характер, а възможно такова от частен характер. Съдът напълно и безусловно споделя този извод на прокурора от постановлението за спиране на ДП.

Жалбоподателят Х. следва да съобрази Решение по н.д. № 1178 от 2015 г. на Трето НО на ВКС с докладчик съдията Мая Цонева, че гневните моментни реакции на изразена закана за убийство не е съставомерна и не представлява престъпление от общ характер. В тази връзка липсва умишлено накърняване на обществените отношения предмет на нормирана от законодателя закрила в състава на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК (закана за убийство). Тези правни изводи са относими и към обстоятелствата от настоящото ДП.

От материалите от ДП се установява, че с видетелят К. Х., дъщеря му К.

Х. и майка й живеели заедно в жилище в гр.София , ж.к.“К. п.“, бл.*******, ет.*, ап.*** . Свидетелят Х. и дъщеря му били в лоши и конфликтни отношения, като след смъртта на майката на Х., отношенията им се влошили.

На 05.06.2018 г. между двамата възникнал пореден скандал, при който си отправили един към друг заплахи и обидни думи. Свидетелят Х. излязла от жилището и отишла в заведение, където се намирали свидетелите С. И. и М.

Т. . Същата им споделила за възникналия скандал. Тя се обадила на свидетеля П. Г., неин приятел, който дошъл на място. Свидетелят Г. провел телефонен разговор със свидетеля Х.. Свидетелят Г. отправил заплахи към свидетеля Х..

Искал заедно да се видят и разберат по повод на лошите взаимоотношения между свидетеля Х. и свидетеля Х.. Свидетелите Х., Г., И. и Т. посетили посоченото жилище, като свидетелят Х. не бил там по това време. Лицата останали в имота до около 00.00 часа, като свидетелите Х.. и Георгиев излезли навън пред блока. Те забелязали автомобила, който управлявал 2.

2 свидетелят Х.. Свидетелят Г. отишъл до прозореца на автомобила на свидетеля Х. и започнал да тропа по него, за да отвори. Същият ударил прозореца, при което прозореца на вратата на автомобила се счупил. След това свидетелят Х. потеглил с МПС. Свидетелят Г. се качил с автомобила си и тръгнал след него. Автомобилът на свидетеля Х. и този на свидетеля Г. се засичали, докато карали един след друг, като свидетеля Г. катастрофирал в МПС, за което му бил съставен акт по ЗЗДВП.

Правилно и законосъобразно прокурорът е отчел, че по делото са налице две групи свидетелски показания. Първата група са тези на свидетелите Х. и П. И. и Р. Т., а втората група – тези на свидетелите К. Х., П.

Г. С. И., М. Т. и И. Н.а.

От разпитите на свидетелите Х., И. и Т. се установява, че свидетеля Х. на инкриминирания ден е имал семеен конфликт с дъщеря си свидетеля Х., която му казала, че ще доведе двадесет души, които да го пребият. Свидетелят Х. сочи, че се страхувал от заканите на дъщеря си, и доколкото след това свидетеля П. Г. го бил заплашил с убийство и физическа саморазправа.

Свидетелите И. и Т. подкрепят еднопосочно показанията на свидетеля Х..

Свидетелят К. Х. излага възприятия, че с баща й от дълги години са имали семейнни конфликтни отношения, които след заболяването на майка й и след като тя починала, се задълбочили. Свидетелят Х. посочва, че нейния баща Х. от дълги години тормозел майка и често възниквали семейни скандали. Сочи се в показанията на свидетеля Х., че същата е била на 05.06.2017 г. ударена от свидетеля Х., след което последният й взел телефона.

Свидетелят Х. описва, че се насочила след конфликта към заведението, където работила, и съобщила случилото се на свидетелите И., Т. и Г.. След това свидетелят Х. поискала помощ от лицата, тъй като се притеснявала от задълбочаване на конфликта с баща й. След четиримата свидетели И., Т., Г. и Х. посетили дома на свидетеля Х., но не го установили. Свидетелят Х. описва, че свидетелите И. и Т. си тръгнали, като тя и свидетеля Г. слезли пред блока, където видели автомобила на свидетеля Х.. Свидетелят Х. посочва, че свидетеля Г. отишъл до него и му почукал по стъклото на МПС, като същото се счупило. Между тях последвало преследване с автомобилите им, като според свидетеля Х. баща й ги засичал и натискал спирачки, за да се ударят в него, вследствие на което свидетелят Г. се ударил в бус, за да избегне ПТП с автомобила на свидетеля Х.. Свидетелят Г. от своя страна излага в показанията си, че свидетеля Х. била постоянно тормозена от баща и удряна от него. В резултат на инцидента със свидетеля Х., чието лице било зачервено от шамара на баща й, свидетелят Г. сочи, че се разгневил и казвал на свидетеля Х., че „ще го утрепя“. Свидетеля Г. излага в показанията си, че е искал да спре автомобила на свидетеля Х., но последният го засичал със спирачки, за да настъпи ПТП с неговия автомобил. Показанията на останалите свидетели И., Т. и Н. се подкрепят от показанията на свидетелите Г.и Х.

Свидетелят Н. излага в показанията си, че свидетеля Х. и нейната майка са били подлагани на системен тормоз на домашно насилие от техния баща свидетеля Х., като последният бил изключително конфликтна личност и постоянно тормозел дъщеря си.

3

Правилен и обоснован е извода на прокурора, че по делото в ДП липсват други доказателства и доказателствени средства от независим източник на доказателствена информация, които да водят до подкрепяне на групата показания на свидетеля Х.. Разпитаните допълнително свидетели - В. и Г. не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като не са възприели обстоятелства от значение за предмета на разследване по делото.

Правилно и законосъобразно прокурорът е отчел, че в показанията на свидетелите К. Х., П. Г., С. И., М. Т., И. Н. се съдържат данни относно конфликтните отношения между свидетелите Х. и Х., продължаващи от години. От показанията на свидетелите П. И. и Р. Т. се установявало, че свидетеля Х. изразявал своето недоволство от отношението на свидетеля Х. към семейството си, особено по време на боледуването на майка й. Тези свидетели пресъздават събитията от инкриминираната дата, но същите не се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства в ДП.

Правилен и законосъобразен е извода на прокурора, че в ДП са налице взаимно противоречащи си заключения на КСППЕ, като реално от друга страна се установявало, че свидетеля Х. не е изпитал реален страх за живота си, нито е променил начина си на живот, като е продължавал да работи.

Също така, правилно и законосъобразно прокурорът е приел, че противоречията в гласния доказателствен материал са съществени. Това водело до извод, че липсва противоправно поведение от страна на свидетеля Г. а евентуално извършеното от него представлявало престъпление от частен характер по чл.144, ал.1 НК, но не и закана за убийство. Спрямо свидетелят Х. не се установява да е обективирана закана за убийство. Не се установява и извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Правилен и законосъобразен е извода на прокурора, че действията по преследването между водачите на двата автомобила, счупването на стъклото на автомобила на свидетеля Х. и притискането на предната броня са извършени при възникване и протичане на конфликта между лицата и са в израз на горепосочените влошени отношения, а не са извършени с цел демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави. Липсват хулигански мотиви, доколкото е налице личен мотив между страните от конфликта, като извършеното деяние по вредите по ощетения автомобил е възможно да се тълкува като престъпление от частно-правен характер по чл.216, ал.4 от НК, но не и като такова от общ характер.

Според съдът защитата на свидетеля Х. би могла да бъде упражнена по граждански ред в случай на установеност на накърненост на гражданските му права и да претендира обезщетение чрез Държавата по ГПК и ЗЗД, а не чрез наказателно-правната защита с повдигане на обвинение от прокурор за престъпление от общ характер, който сам решава по изключително конституционно правомощие кога да повдигне обвинение, срещу кого да повдигне обвинение и за какво престъпление да повдигне обвинение. Съдът не притежава правомощия от Конституция и закон да указва на прокурора да повдигне обвинение срещу конкретно лице. В наказателния и гражданския 4 процес същественото условие за постигане на положителен резултат е доказването. Не твърденията. Не противоречията. А доказването е от съществено значение с годни доказателства и обективни факти, потвърдени в независими, обективни и безпристрастни доказателствени източници. Т.е. не е важно какво се твърди, а какво може да се докаже в съда.

По тези съображения съдът следва да потвърди постановлението на СРП като правилно и обосновано.

Nа основание чл. 244, ал. 5 от НПК, СРС, 9-ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

ИЗЦЯЛО

КАТО

ПРАВИЛНО

И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА СРП от 14.02.2023 г., с което Софийска районна прокуратура е спряла наказателното производство по ДП № ***********/2017 г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № *******/2017 г. по описа на СРП на основание чл. 199, ал.1 вр. чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 вр. чл.50 от НПК вр. чл.161, ал.1 НК за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, поради липсата на престъпление от общ характер, като разследването деяние представлявало престъпление от частен характер, което се преследва по частен ред с тъжба на пострадалия.