Решение № 148 от 01.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20228002104006 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационни жалби, както следва: 1/ от Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 560/18.04.2022г., постановено по възз. гр. дело №1123/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №261696/09.12.2020г. по гр. дело № 4716/2020г. на СГС, с което касаторът – ответник е осъден да заплати на Г. Ф. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №118/2013г. по описа на НСлС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

2/ от Г. Ф. В., чрез адв. Л. Н., срещу решение № 560/18.04.2022г., постановено по възз. гр. дело №1123/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №261696/09.12.2020г. по гр. дело № 4716/2020г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от Г. В. срещу ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №118/2013г. по описа на НСлС, за разликата над 30 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №1200/18.05.2023г. по въпроса относно начина на определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след 1 преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинно следствена връзка.

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл.290 от ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото време; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност /фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др./; интензитета на мерките на процесуална принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си Прокуратурата на Република България поддържа оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение при определяне размера на следващото се на ищеца 2 обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяването му съдът е определил обезщетение, което не съответства на претъпените вреди и накърнява принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът не е изложил мотиви на наличие на причинно-следствена връзка на вредите и повдигнатото обвинение, не е отчел всички установени по делото обстоятелства, не е съобразил продължителността на наказателното производство и обществено икономическите условия и стандарта на живост в периода на увреждане, като размера на обезщетението е необоснован. По същество претендира отмяна на решението в оспорената му част и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение.

Насрещната страна Г. Ф. В. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат Л.

Н., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението в осъдителната му част е правилно, законосъобразно и обосновано. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена.

В жалбата си Г. Ф. В. поддържа оплаквания и доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необосновано. Твърди, че съобразената от въззивния съд съдебна практика при определяне размера на обезщетението не съответства на фактите по конкретното дело. Съдът не е отчел всички имуществени и неимуществени вреди претърпени от ищеца; обстоятелството, че повдигнатото му обвинение е за тежко умишлено престъпление; същият е бил задържан за продължителен период от време, както и периода на воденото производство. По същество моли решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на предявения иск за разликата над 30 000лв. до 200 000лв. да бъде отменено и същия да бъде уважен в пълен размер.

Насрещната страна – Прокуратурата на Република България (ПРБ) не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание Прокуратурата на Република България, чрез прокурор А., поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. Излага, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерно завишен и нарушава принципа за справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 30 000лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде намален размера на обезщетението. Претендира за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.

В съдебно заседание Г. Ф. В., чрез адвокат Л. Н., поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. Твърди, че при определяне размера на следващото му се обезщетение съдът не е преценил в съвкупност всички установени по делото обстоятелства, свързани с претърпените болки и страдания и относими към определянето му. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи иска в пълния му предявен размер.

Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

3

С решението на Апелативен съд – София в обжалваните му части е потвърдено решението на първостепенния Софийски градски съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Ф. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №118/2013г. по описа на НСлС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане и е отхвърлен предявения иск за разликата над 30 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, че с постановление от 17.07.2012 г. по досъдебно производство № 19-П/2012 г. на СО-СГП, пр. пр. № 4-1101/2012 г. на СГП, ищецът Г. В. бил привлечен като обвиняем за престъпления за това, че на 08.05.2012г., в съучастие като помагач с извършителите С. и К. и с помагача С. поискал от М. Н. С. и Д. С. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – придобиване на право върху недвижима собственост от строяща се сграда в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Н., с площ от 480 кв.м, с приблизителна левова равностойност 850 000лв.; на 05.07.2012г., в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача С. поискал от М. С. и Д.

Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – левовата равностойност на 480 кв.м от недвижима собственост от строяща се сграда в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Н. от 850 000лв.; на 17.07.2012г. в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача С. приел от М. С. и Д. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – пари в размер на 50 000лв. – престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, б „а“, вр. чл.301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и 4 НК. Съдът приел, че посочените деяния съставляват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 11, ал. 2 и чл.93, т. 7 НК, за които е предвидено наказание "лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години.

Съдът констатирал още, че: с Постановление от 17.07.2012г. по отношение на ищеца В. била взета мярка за процесуална принуда – „прокурорско задържане за 3 денонощия“. С протоколно определение от 20.07.2012 г. на СГС, НО, 23 с-в по НЧД № С-198/2012 г., потвърдено с определение на САС по ВНЧД № П78/2012 г., на ищеца била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“; С протоколно определение от 17.12.2012 г., влязло в сила на 21.12.2012 г. на СГС, НО, 7 с-в по НЧД № С-322/20212 г. мярката за неотклонение на ищеца била изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. ; С постановление на СГП за отмяна на мерки за неотклонение от 04.02.2014 г. по НП № 4-1101/2012 г. била отменена наложената на В. мярка „паричната гаранция“ и сумата по гаранцията била освободена.

Съдът установил, че с постановление от 03.11.2014 г. прокурор при СГП частично прекратил наказателното производство по отношение на Г. В. за извършеното от същия искане на подкуп на 08.05.2012г. и на 05.07.2012г.

На същата дата, 03.11.2014 г., по същото наказателно производство Г. В. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302а, вр. чл. 302, т. 1, пр. последно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че: на 27.06.2012г. в съучастие като 4 помагач със С. и К. и с помагач – С., от името на извършителите С. и К. поискал от С. и Х. материална облага – пари плюс имот, която не им се следвала: 687 216лв. – обща левова равностойност по осреднени пазарни цени за тримесечието май – юли 2012г. на 480 кв.м обща жилищна площ на няколко апартамента в строяща се жилищна сграда в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Н. /сега хотел Б./, собствени на възложителя на строителството „В. Ко“ ЕООД – София; реално и безвъзмездно прехвърляне чрез отчуждителна сделка на него, помагача В., на собствеността върху магазин №2, заедно с припадащите му се общи части от сградата в к.к.“Слънчев бряг“, общ Н. /сега хотел Б./, с площ общо 31,05 кв.м и левова равностойност 48 898,78лв. по осреднени пазарни цени за тримесечието май – юли 2012г., собственост на възложителя на строителството „В. Ко“ ЕООД – София; на 17.07.2012г. в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача С. приел от М. С. и Д. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – пари в размер на 50 000лв, като подкупът бил в особено големи размери, представляващ особено тежък случай.