Решение № 1507 от 20.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330203591 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-001396 от 30.03.2026 г., издадено от Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което Н. А. П., ЕГН **********, е санкционирана с глоба в размер на размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателката, Н. А. П., представлявана от адв. П. К., обжалва цитираното НП и претендира за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в писмено становище, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 27.02.2026 г., около 16.39 часа в град Пловдив, на бул. „Свобода“, до № 25, жалб. П. управлявала МПС „Хонда Сивик“, с рег. № ******** (лична собственост), когато била спряна за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив. В хода на проверката било установено, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № I45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в 1 движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.).

Образувана е преписка в РП-Пловдив, по която прокурор от РП-Пловдив се е произнесъл с отказа да се образува ДП. В тази връзка е било разпоредено материалите по преписката да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ с оглед ангажиране административно-наказателната отговорност на водача.

Като писмени доказателства по делото са изискани и приобщени уведомления и справки от Гаранционен фонд и от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, установяващи уведомяването на жалбоподателката за настъпилото събитие, обосноваващо прекратяването на регистрацията на собствения й автомобил.

Правни изводи

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

При така установената по-горе, възприета в НП фактическа обстановка и по същество несопорена от жалбоподателката, правилно в случая е прието, че поведението на Н. А. П. е в разрез с предвиденото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нарушената разпоредба въвежда изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В конкретния случай жалбоподателката е санкционирана за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, (изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В случая не се спори, а и това се установява от доказателствата по делото, че при извършена проверка по отношение на жалбоподателката на 27.02.2026 г., около 16.39 часа в град Пловдив, на бул. „Свобода“, до № 25, 2 жалб. П. управлявала МПС „Хонда Сивик“, с рег. № ******** (лична собственост), което не е било регистрирано по надлежния ред. Фактът, че МПС не е било регистрирано се установява от получената информация от Гаранционен фонд и от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив. В тази връзка по делото е постъпило писмо от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, от които се установява, че прекратяване на регистрацията на МПС е извършена на 09.12.2025 г. по чл. 143, ал.10 ЗДвП, с уведомление от „Гаранционен фанд“ до Сектор „ПП“ – Пловдив, на основание чл. 574, ал. 11 КЗ, респ. на собственикът, който е уведомен от „Гаранционен фонд“, че в случай, че до посочена в уведомлението дата не постъпят данни за активна застраховка „Гражданска отговорност“, МВР ще бъде уведомено за предприемане на мерки по прекватяване на регистрацията на МПС. Всъщност самата жалбоподателка също не оспорва фактът, че към датата на извършената й проверка, управляваното от нея МПС е било с прекратена регистрация. Ето защо следва да се приеме, че от обективна страна се установяват всички елементи от състава на вмененото във вина на жалбоподателката нарушение. Обстоятелството дали същата е знаела или не за прекратената регистрация не обосновава автоматичен извод за наличие или не на субективна страна на деянието, доколкото жалбоподателката е могла и е била длъжна да бъде осведомена за посоченото обстоятелство, като правоспособен водач на МПС от съответната категория, чиито собственик е тя-самата, още повече, че регистърът на застраховките е публично достъпен на сайта на Гаранционен фонд и всеки собственик или ползвател на МПС по всяко време може да провери статуса на всяка полица по застрахователното правоотношение. Не случайно и с измененията в ЗДвП от 07.09.2025 г. (ДВ, бр. 64 от 2005 г.) е заличен текстът, който задължаваше звената на Пътна полиция да уведомяват собствениците на ППС за прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Да се приеме обратното, означава да се очаква и от службите на БДС (например) да уведомяват гражданите за изтичането на валидността на личните им документи, от което да зависи и носенето на административнонаказателна отговорност за изтекъл срок на валидност на документ за самоличност (ЛК/задграничен паспорт). И в двете хипотези гражданите са длъжни сами да следят за настъпването на съответните срокове и събития, които налагат съответни административни действия. В това число водачите на ППС са длъжни сами да следят преди да преведат в движение съответното управлявано от тях ППС дали са налице всички предпоставки на закона, даващи им право да се движат по пътищата за обществено ползване и ако не са сторили това – следва да носят отговорност за своите действия/бездействия. Нещо повече, по делото се установява, че жалбоподателката е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, респ. същата е носител на задължението за сключване на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, освен че, като правоспособен водач на МПС е и длъжен да познава законовите последици, явяващи се 3 резултат от неизпълнението на това й задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. Незнанието на закона, респ. на обстоятелството за прекратената регистрация не е извинително и в случая и не извлича противоправния характер на деянието. Ето защо дори да се приеме, че жалбоподателката не е била наясно с посоченото обстоятелство, деянието е съставомерно от субективна страна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Горното обосновава неоснователността и на възражението за липса на субективна съставомерност.

Следва да се посочи, че в случая липсата на основания за носене на наказателна отговорност не означава липса на предпоставки за ангажиране на гражданска или административнонаказателна такава, особено когато отказът за образуване на ДП е мотивиран с липса на умисъл като форма на вина, а не с липсата на обективна или субективна страна на деянието.

Наложените на жалбоподателката наказания глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца съответстват на предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която разпоредба (в редакцията й относима към датата на нарушението) предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 500 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените наказания са в съответствие със санкционната норма, поради което и съдът приема, че същите са законосъобразно и правилно определени при съблюдаване на чл. 12 и чл. 27 ЗАНН.

Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН с квалифициране на случая като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Събраните по делото доказателства и обстоятелствата по така извършеното административно деяние не водят до извод за нарушение с пониска степен на обществена опасност от типичните случаи на този вид, каквито твърдения са наведени в жалбата. Напротив, съдът отчита завишената степен на обществена опасност на деянието по чл. 140 ЗДвП, недвусмислено подчертана и с въведената през 2016 г. криминализация на управление на 4

МПС без регистрационни табели с нормата на чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Фактът, че в случая нарушението е квалифицирано като административно, а не като престъпление не обосновава извод, че деянието е маловажно, точно обратното - последното сочи по един недвусмислен начин на значението, което законодателят отдава на високата степен на обществена опасност на това деяние. Нарушението е формално, на простото извършване и в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. В този смисъл липсата на вредоносни последици не следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че в случая не са налице обстоятелства, отличаващи конкретното деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други идентични нарушения от същия вид, нито такива, определящи обществената му опасност като явно незначителна, като не са налице и многобройни и смекчаващи обстоятелства при извършването му.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен орган, притежаващ нужните правомощия, като материалната компетентност. При съставянето му са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Дадено е ясно, точно и коректно описание на нарушението, като са изложени всички обективни елементи от фактическия състав на деянието от значение за правилността на оспорения административен акт. Дадена е и правната квалификация на деянието, цифрово изразена, което е достатъчно да бъде изпълнено изискването на чл.