Решение № 3638 от 08.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3638 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507701 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 15.02.2021 г. на СРС, 76 с - в, по гр. д. № 32291/2020 г. М.НА О. е осъдено да заплати, на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с и чл. 92 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „П." ЕООД, ЕИК ******* и „Б.ГмбХ&Ко.КГ", вписано в отделение А на Търговския Регистър при Районен Съд Хаген под № 4016, член на Търговско-Промишлената палата на Западна Вестфалия, регистрирано под № 806097, части от Обединение „П.-Б." ДЗЗД, ЕИК/БУЛСТАТ: *******, при условията на разделност (по 1/2) сумата от 13 564, 47 лв., представляваща пълна внесена гаранция за добро изпълнение съгласно чл. 27 от договора № УД-03-4/27.06.2014 г. и Рамково споразумение № 2 УД-03-3/20.06.2014 (чл. 27), отнасяща се за доставените и платени 32 бр. десантни парашутни системи за периода от 19.04.2015 г. (един месец след датата на ставката съгласно чл. 27, ал. 2 от Договор № УД-03-4/27.06.2014 г. към рамково споразумение № УД-03-3/20.06.2014 г.) до 19.06.2019 г., ведно със законна лихва върху сумата в размер на 5 555, 34 лв., считано от 31.10.2019 г. до 13.03.2020 г., а след това от 16.04.2020 г. до изплащането й, както и законната лихва върху сумата от 5 740, 88 лв., считана от 28.10.2019 г. до 13.03.2020 г., а след това от 16.04.2020 г. до окончателното й изплащан, сумата от 2 348, 09 лв., мораторна лихва върху първата част от главницата (5 555, 34 лв.) за периода от 19.04.2015 г. до 19.06.2019 г. и сумата от 1 747, 80 лв., мораторна лихва върху втората част от главницата (5 740, 88 лева) за периода от 19.06.2016 г. до 19.06.2019 г., като претенцията за лихва е отхвърлена до пълния предявен размер от 3 392, 79 лв. и за периода от 19.04.2015 г. до 18.06.2016 г., като погасена по давност. Ответникът е осъден и за заплаща на разноски, съобразно уважената част от исковете.

1

Въззивна жалба срещу решението, в срока по чл. 259 ГПК, е подал ответника Министерство на отбраната (МО), чрез процесуалния си представител. В жалбата се поддържа, че са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, решението е необосновано и не е съобразено със събраните по делото доказателства в цялост. Сочи, че в решението не е обсъдено обстоятелството, че парашутните системи, тип кръгъл купол, все още не са доставени на МО и ищецът неоснователно претендира за освобождаване на внесената гаранция за изпълнение, без да е налице основание за това. Поддържа, че функцията на гаранцията за изпълнение е именно да обезпечи изпълнението на насрещното задължение на ищците, което до момента не е престирано. Съдът се е позовал на решения на СГС по различен правен спор, а именно – дължи ли са заплащане на парашутните системи на ищеца, ДЗЗД. Излага доводи, че гаранцията за изпълнение няма характер на неустойка по чл. 92 ЗЗД, а има акцесорен характер и представлява гаранция за качественото и реално изпълнение на договора, сключен по реда на ЗОП. Липсва договорно право на ищеца да претендира възстановяване на внесената гаранция. за изпълнение. Въпреки постановените решения на СГС се поддържа, че възстановяване на гаранцията може да се иска само при пълно, точно и реално изпълнение, каквото не е налице в случая. Ответникът излага в жалбата множество аналогични съображения в този смисъл. Сочи, че е заявил право на задържане на гаранцията до изпълнение на задължението на ищеца за доставка на парашутите, което съдът не е разгледал. Поддържа възражението за погасяване на исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с кратката 3 годишна давност. Поддържа също така, че гаранцията не е върната от МО на ищеца, понеже е била усвоена заради забавата в доставката. Ответникът се позовава на чл. 27, ал. 2 от договора, според който възложителят има право да приспадне от гаранцията дължимите неустойки за забава при изпълнението задълженията на ищеца. Сочи, че връщането на парашутните системи е станало с изричното съгласие на ищеца с приемо - предавателен протокол от 19.12.2014 г. за сдаване, приложен по делото. След връщането се поддържа, че ищецът е поканил МО да приеме парашутните системи, но то не ги е приело, като е изисквало да се представят съответните технически документи за удостоверяване на качеството на доставката. Ответникът МО твърди, че е изпращал покани до ищеца да достави договорените 26 бр. парашутни системи, като е дал и срок за изпълнение, поради което МО е удържало гаранцията за изпълнение по договора, като неустойка за забава. Сочи, че гаранцията за изпълнение правилно е задържана от ответника поради забавата на изпълнителя – ищец и поради липса на реално изпълнение по договора. Поддържа, че ищецът не се е освободил от задълженията си по смисъла на чл. 75 ЗЗД. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в уважената част и исковете да се отхвърли изцяло или на основание чл. 90 ЗЗД за се осъди ответника да изпълни задълженията си по доставката на парашутните системи едновременно с освобождаване на гаранцията за изпълнение.

Претендира разноските в производството. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – ответник „Б.ГмбХ&Ко.КГ", вписано в отделение А на Търговския Регистър при Районен Съд Хаген под № 4016, член на ТърговскоПромишлената палата на Западна Вестфалия, като част от Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД, оспорва жалбата в отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че изводите на СРС съобразени със събраните по делото доказателства. Оспорва твърденията на ответника за липса на доставка по договора, доколкото по делото е установено, че МО е приело доставката на парашутните системи, а по – късно ги е върнало на ищеца.

Сочи, че неправомерното поведение на ищеца не обосновава възникване на право на 2 задържане в негова полза на престацията, дадена като гаранция за изпълнение по чл. 27 от договора. Излага доводи, че искът е доказан по основание. Обсъдените от СРС решение на СГС и САС касаят процесният договор, като с тях МО е осъдено да заплати първоначално частично, а в последствие изцяло цената на доставените на МО парашутни системи. Решенията са влезли в сила. Подвържа, че по тази причина за участниците в обединението „П. - Б.“ ДЗЗД възниква право да търсят връщане на цялата преведена по сметка на МО гаранция за изпълнение в размер на 13 564, 47 лв. съгласно чл. 27 от Договор № УД-03-4/27.06.2014 г. към рамково споразумение № УД03-3/20.06.2014 г. ведно със законната лихва от 19.04.2015 г. Законосъобразно съдът не е допуснал гласни доказателства за установяване неизпълнението на задълженията на ищеца, доколкото този факт е бил изследван в приключилите с влезли в сила решения производства между двете страни за реално заплащане на цената по договора и въпросът не може да се пререшава в настоящото производство. Оспорва се възражението за погасяване по давност на вземането, като се твърди, че изискуемостта му е настъпила на 08.01.2015 г. Тъй като давността за вземането е 5 годишна, а исковата молба е предявена на 19.06.2019 г. първоначално пред СГС, давността не е изтекла преди предявяването на иска, а с предявяването му е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Моли да се потвърди решението в оспорената част, като претендира направените разноски пред настоящата инстанция.

Вторият ответник П." ЕООД, ЕИК *******, като част от Обединение „П.-Б." ДЗЗД, също оспорва жалбата като неоснователно в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Съображенията на този ответник са идентични с изложените от първия ответник. Той също поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено с доказателствата по спора и моли да се потвърди в оспорената част.

Ищецът МО е подал и частна жалба срещу определение № 20086074 от 05.04.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на МО за изменение на решението в частта по разноските. В частната жалба се излага съображения, че определението не е съобразено с процесуалния закон, както и с фактическата и правна сложност на спора. Съдът не е мотивирал отказа си, освен това делото е решено без да се събират доказателства, а само на база предходни приключили производства, поради което разноските за адвокатски възнаграждения са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли да се отметни определението е адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер.

Ответник „Б.ГмбХ&Ко.КГ", като част от Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД е оспорил частната жалба като неоснователна в писмен отговор. Сочи, че актът е законосъобразен, постановен в съответствие с процесуалния закон. Съдът няма задължение да мотивира определението по чл. 248 ГПК, тъй като е изложил подробно мотиви относно размера на адвокатския хонорар в решението си. Моли да се остави частната жалба без уважение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за нарушения на императивните материалноправни норми.

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с и чл. 92 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане в полза на ищците „П.“ 3

ЕООД и „Б.ГмбХ&Ко.КГ", като части от Обединение „П. - Б.“ ДЗЗД, при условията на разделност (по 1/2) на сумата от 13 564, 47 лв., представляваща пълна внесена гаранция за добро изпълнение съгласно чл. 27 от договора № УД-03-4/27.06.2014 г. и Рамково споразумение № 2 УД-03-3/20.06.2014 (чл. 27), отнасяща се за доставените и платени 32 бр. десантни парашутни системи за периода от 19.04.2015 г. (един месец след датата на ставката съгласно чл. 27, ал. 2 от Договор № УД-03-4/27.06.2014 г. към рамково споразумение № УД-03-3/20.06.2014 г.) до 19.06.2019 г. и лихви за забава за съответните периоди.

Решението е валидно и допустимо постановено в оспорената уважителна част.

Независимо от липсата на изрично произнасяне с акт на съда по направеното от ищците увеличение в размерите на главния и акцесорните искове, по смисъла на чл.

214 ГПК, въззивният състав намира, че същото е направено в преклузивния срок и е било допустимо. Ищецът е внесъл и необходимата държавна такса във връзка с изменението, поради което, липсата на изричен акт на съда, с който да се допусне увеличението, не опорочава произнасянето му по увеличения размер на исковите в решението.

При постановяване на решението в оспорената част не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

В производството не е било спорно, че между страните е сключено рамково споразумение № РД-03-3/20.06.2014 г., въз основа на което е сключен договор на УД03-4/27.06.2014 г. за изработка и доставка на два типа парашути - десантна парашутна система с кръгъл купол, модел 35Т-ST - 26 бр. и десантна парашутна система тип „Летящо крило“, модел PGS9-32ML - 6 бр., по които страни са ищците ДЗЗД, като изпълнители и МО - като възложител.

Срокът на споразумението е 48 месеца от подписването му – 20.06.2014 г., а за изпълнението на договора е 240 дни от датата на издаването на сертификат за краен потребител от МО- чл. 5, ал. 1 от споразумението и договора.

Цената на 26 бр. десантна парашутна система с кръгъл купол, модел 35Т-ST е 163 8000 евро, с ДДС, а на десантна парашутна система тип „Летящо крило“, модел PGS9-32ML - 6 бр. цената е 113 616 евро с ДДС. Общата стойност на договора е 277 416 евро с ДДС.

Парашутите са доставени на 08.12.2014 г., за което е съставен Приемо предавателен протокол от 12.12.2014 г. за съхранение на парашутна материална част (л. 106 от т. д. № 1147/19 г. по описа на СГС). На същата дата (12.12.2014г.) е съставен е и констативен протокол (л. 109 от т. д. № 1147/19 г. по описа на СГС), в който са изложени възраженията на ответника за лошо изпълнение. Не се спори, че 6-те парашута (летящо крило) са заплатени своевременно.