Решение № 131 от 03.07.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 332/2019
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 03.07.2020
- В сила
- 27.07.2021
- Състав
- ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА, РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.360 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- § 2 т.29 · Закон за обществените поръчки
- чл.152 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.301 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.Варна, ……………… 2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 332 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Ват Къмпани Русе“ ЕООД със седалище гр.Силистра срещу решение № 15 от 28.02.2019г. по търг.дело № 179/17г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу Община Силистра осъдителен иск за сумата от 164 589.12лв., вземане, придобито по договор за цесия от 30.10.2017г. от „Даракчиеви“ ООД, и произтичащо от договор за възлагане изпълнение с предмет „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра“ – втора обособена позиция „компостиране“ от 28.10.2011г., и претендирано като извършени и незаплатени СМР и доставки по фактура № 40 от 05.11.2012г. за сумата 142 876.57лв. с незаплатена част от нея в размер на 124 257.67лв. и по фактура № 49 от 05.12.2012г. 40 331.40лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението, както и е осъден да заплати направените по делото разноски.
В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Твърди че в първото открито съдебното заседание на 19.09.2018г. съдът не е уважил молба на управителя на дружеството, придружена с болничен лист за отлагане на производството по делото поради влошено здравословно състояние. Твърди че са били налице основателни причини, довели до неявяване на представител на ищеца в съдебното заседание на 19.09.2018г., поради което и съдебното заседание на 03.10.2018г. се явява първо за него, поради което и направените от процесуален представител в това съдебно заседание искания за събиране на доказателства не се явяват преклудирани и е следвало да бъдат допуснати от съда. Поддържа същото процесуално нарушение и по отношение на представените с молба от 01.10.2018г. писмени доказателства
Твърди допуснати процесуални нарушения от съда при докладване на делото. С оглед отразеното в протокола от съдебно заседание на 19.09.2018г., че съдът се придържа към обявения на страните проект за доклад по делото, но и допълнително дадена възможност на ищеца да заяви дали поддържа исковата молба, да изрази становище по оспорените от ответника документи и да представи оригинали на писмени доказателства, счита че не е възможно да бъде определен за окончателен доклада на съда. На следващо място твърди неправилно разпределена в проекто доклада на съда доказателствена тежест между страните. Твърди че е неотносимо към спора да се изследва и да подлежи на доказване от страна на ищеца факта за представителната власт на В и М за извършване на правни действия, ангажиращи изпълнителя по договора. Сочи че това е указано с оглед възражение от страна на ответника, за висяща недействителност на договора за цесия от 05.10.2013г. породена от липса на представителна власт на В към датата на сключване на договора. Твърди че на тази недействителност може да се позове само дружеството, от името на което е сключен договора или неговите правоприемници, като се позовава на разрешенията, дадени в т.2 от тълкувателно решение № 5/14г. на ОСГТК по тълк.дело № 5/14г. на ВКС. Твърди също така и неправилно указана доказателствена тежест за това че на него е указано че следва да установи факта, че работата е извършена и приета, размера на възнаграждението за извършената и приета работа. Твърди че е налице частично плащане на задължението по фактура № 40 от 05.11.2012г., както и че протоколите за приемане на СМР са подписани от страните, участващи в строителството без забележки, фактурите са осчетоводени от ответника. Сочи че Община Силистра не е оспорила обстоятелството, че цитираните в протоколите СМР са извършени, не е оспорила и самите протоколи, а единственото направено възражение е бланкетно, че е налице неизпълнение в цялост на договора за обществена поръчка. Твърди че предмет на спора са вземания за конкретно изпълнени и приети от възложителя СМР, за които са издадени съответните фактури.
Оспорва и откритото производство по чл.193 от ГПК относно авторството на договора за цедиране на вземане от 30.10.2017г. във връзка с оспорване на положения подпис от управителя Иван Пищялов. Твърди че недопустимо трети лица да се позовават на висяща недействителност, а също така и по делото е представена декларация от лицето, че е положил подписа на договора за цесия от 30.10.2017г.
Оспорва извода на съда че договорът за цесия от 05.10.2013г. по силата на който „КМ Билдсистем“ ЕООД е придобило вземането от ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ е изначало нищожен, нищожността е пълна и всеки може да се позове на нея, поради което и следващите договори за цесия не са породили правни последици. Поддържа вече въведеното във въззивната жалба становище, че ответникът не е сред лицата, които могат да се позовават на тази недействителност на договора.
Твърди че решението е немотивирано, като в него липсва обсъждане на събрани по делото доказателства и на доводите, изложени от страните.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен изцяло, като претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Насрещната страна по жалбата Община Силистра, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач на страната на ответника Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – ПУДООС, със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение .
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск от „Ват Къмпани – Русе“ ООД със седалище гр.Варна срещу Община Силистра за сумата 164 589.12лв., претендирана като извършени и незаплатени СМР и доставки по фактура № 40 от 05.11.2012г. за сумата 142 876.57лв. с незаплатена част от нея в размер на 124 257.67лв. и по фактура № 49 от 05.12.2012г. за сумата 40 331.40лв. по договор за възлагане изпълнение с предмет „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра“ – втора обособена позиция „компостиране“ от 28.10.2011г., ведно със законната лихва, придобито по договор за цесия от 30.10.2017г. от „Даракчиеви“ ООД.
По легитимацията на ищеца „Ват Къмпани –
Русе“ ООД, въззивният съд намира следното:
Не е спорно по делото издаването от ДЗЗД
„Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ на фактура
№ 40 от 05.11.2012г. и на фактура № 49 от 05.12.2012г. и двете по договор за възлагане изпълнение с предмет „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО в това число компостиране на зелени отпадъци“ – втора обособена позиция „компостиране“ от 28.10.2011г. Установено е от приетата от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, че двете фактури са осчетоводени от Община Силистра и са включени в дневниците по ДДС на Общината за съответния данъчен период.
Като доказателства по делото са представени договор за цесия от 05.10.2013г., по силата на който ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ прехвърля на „КМ Билдсистем“ ЕООД свое вземане в размер на 164 589.12лв., представляващо остатък за разплащане от 10 % от по договор за възлагане изпълнение с предмет „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра“ – втора обособена позиция „компостиране“ от 28.10.2011г., дължимо от Община Силистра, за която сума са издадени фактури №№ 40 от 05.11.2012г. и 49 от 05.12.2012г. и уведомление по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, изходящо от гражданското дружество и получено от Община Силистра на 06.01.2015г. Същите са подписани от името на ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ чрез пълномощник на управител и представляващ гражданското дружество В.
Представени са още договор за цесия от
02.10.2017г., по силата на който „КМ Билдсистем“ ЕООД прехвърля на „Даракчиеви“ ООД същото вземане и уведомление до общината от цедента получено от общината на 02.11.2017г. и договор за цесия от 30.10.2017г., по силата на който „Даракчиеви“ ООД прехвърля процесното вземане на дружеството – въззивник „Ват Къмпани – Русе“ ООД и уведомление за прехвърлянето, изходящо от цедента и получено от Община Силистра на 02.11.2017г.
Оспорено е в отговора на исковата молба от
Община Силистра, че договорът за цесия, с който се прехвърля процесното вземане е нищожен поради липса на съгласие, нищожен предмет и противоречие със закона, Твърди липсва съгласие, за неговото сключване, защото е подписан от лице без представителна власт по отношение на цедента. Твърди че противоречи на закона – на разпоредбата на чл.360 ал.1 от ЗЗД тъй като за сключването му следва да е взето решение със съгласието на всички съдружници в гражданското дружество, каквото няма. Оспорва и полученото уведомление, като твърди че същото е подписано от лице без представителна власт. Твърди че договорът за цесия е подписан от лице без представителна власт по отношение на цедента ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“, като пред въззивна инстанция се поддържа че потвърждаване на недействителността не може да има с оглед изрично изявление на участник в гражданското дружество.
Съобразно разрешението дадено в т.2 на тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. по тълк.дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Сключилият от името на гражданското дружество договор за цесия от
05.10.2013г. В е едноличен собственик на капитала и управител на съдружника в дружеството „Пластпроект Инженеринг“ ЕООД /с предходно наименование „Пластпайп“ ООД/ и се легитимира като представляващ гражданското дружество с решение взето от съдружниците на 20.09.2013г., за което е представен по делото протокол. Дори и решението за промяна в представителството на гражданското дружество да е взето в нарушение на нормата на чл.360 ал.1 от ЗЗД и договорът за цесия да е сключен от лице без представителна власт, е налице хипотезата на висяща недействителност, на която може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, но не и друго лице каквото е Община Силистра. След като общината не е лице, което може да се позовава на действия, извършени от лице без представителна власт и възражението на общината за нищожност на договора за цесия е неоснователно. Налице е получено от длъжника уведомление за сключения договор, изходящо от лицето, сключило договора от името на цедента.
Неоснователни са и другите две въведени основания за нищожност на договора – липса на съгласие и противоречие със закона. При сключването на договор от лице без представителна власт е налице висяща недействителност, а не нищожност на договора поради липса на съгласие.
Разпечатката съдържа 41 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3bc6032-7541-4b08-a65b-f296ef6ea9b2