Решение № 182 от 12.06.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. гр.Велинград, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210101002 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., против М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.*******, общ. Велинград, ул. „******“ №7, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество 851.01 лв. (осемстотин петдесет и един лева и една стотинка), представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2661097, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявление в съда- 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 99.67 лв. (деветдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода 30.11.2022 г. до 30.11.2023 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2661097; сумата от 150.19 лв. (сто и петдесет лева и 19 стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 01.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 441/2024 г. по ч.гр.дело № 785 по описа на 1

РС – Велинград за 2024 г..

Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение № 441/2024 г. по ч.гр.дело № 785, по описа на РС – Велинград за 2024 г., като в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с указания на съда по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на сключен на 26.10.2022 г. между "Кредисимо" ЕАД /Кредитодател/ и М. М. Г.

/Кредитополучател/ договор за потребителски кредит с № 2661097. Поддържа, че между "Ай Тръст" ЕООД и М. М. Г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя, по силата на който Поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2661097. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред, доколкото на 01.02.2022 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2661097 от дата 28.06.2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, ищцовото дружество е уведомило за извършената цесия длъжника, за което има изрично пълномощно от цедента. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител, адв. Б. оспорва наличието на облигационни отношения по повод на 2 процесиите договори. Поддържа, че липсват доказателства, както че ответникът е отправил и е автор на електронна заявка за сключване на договорите, така и че „Кредисимо“ ЕАД, съответно „АЙ тръст“ ЕООД е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 ЗПФУР. Оспорва се да е сключен твърденият Договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи се, че съгласно чл. 18, ал.

1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; както и че между страните са разменени електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.

Поддържа, че процесните договори са нищожни. Твърди се, че Договора за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в него липсвала ясно разписана методика как се формира годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 23,53 %. Поддържа се, че в процесния договор за паричен заем е посочен размер на ГПР -23.53%, но от същия не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР, и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Така например според съдържанието на договора единственият разход за потребителя е заплащането на възнаградителна лихва от 21,33% на годишна база. Следователно в договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по кредита. Също така в договора за паричен заем е посочена обща дължима сума в размер на 962.72 лева, но в същата не е включено допълнителното плащане от 811.95 лева, представляващо дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, който обезпечава договора за заем. Сочи се, че с това допълнително плащане се покриват разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като представляват условие за сключване на самия договор и които са били предварително известни на заемодателя с оглед 3 обстоятелството, че заемодателят и дружеството-гарант са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, доколкото според данните в ТРРЮЛНЦ заемодателят "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружество-гарант "Ай Тръст" ЕООД. Поддържа се, че след като тези две условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗГТК изисква стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да бъде включена в размера на ГПР. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са пониски от тях, подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.

19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. В случая към посочения ГПР в размер на 23.53 % следва да се прибави и процентното съотношение на дължимото възнаграждение по договора за гаранция, което ще доведе до надхвърляно на максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК води до недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. Твърди се, че нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Този договор има акцесорен характер спрямо договора за паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по договора за заем и не може да съществува самостоятелно и отделно от него. Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение. В случая липсват валидни задължения, които да бъдат обезпечени, следователно договорът за поръчителство е нищожен. Релевират се доводи, че дори и да не бъде споделено становището, че възнаграждението по гаранционната сделка следва да бъде включено в ГПР по договора за заем и последния по тази причина да не е изцяло недействителен, то са налице основания да се прогласи недействителността на чл. 4 от договора за заем, съответно и на договора за поръчителство. С посочения текст е създадено задължение за потребителя (заемополучателя) да заплати възнаграждение за поръчител, което е прекалено високо (811.95 лева) и почти колкото дължимата главница по договора за кредит и същото на практика е предпоставка (задължително условие) за сключване на договора за кредит. Недопустимо е осигуряване на различен поръчител освен посочения от кредитора и то срещу заплащане на посочената по-горе цена. Логически неоправдано е представянето на банкова гаранция от заемополучателя на цялата получена в заем сума. Ако той разполагаше с 4 такава нелогично е да я поиска в заем от кредитора и то при толкова висока договорна лихва и допълнителни разходи. Поради това единствената възможност за получаване на главницата по заема е сключването на договор за поръчителство с юридическо лице посочено от кредитора. Този тип обезпечение е несъвместим с предоставената услуга. Поддържа се, че посочените "обезпечения" от кредитора имат единствената цел да създадат допълнително оскъпяване на кредита и всъщност клаузата на чл. 4 представлява предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорена между страните) допълнителни разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, тоест тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и съответно се явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК.

Поради това недействителен се явява и договорът за поръчителство, на който е основана исковата претенция. Последната следва да бъде изцяло отхвърлена, тъй като в случая цедент на процесното вземане е поръчителя, а не първоначалния кредитор, който на основание чл. 23 ЗПК би имал правото да получи неизплатената главница по договора, съответно с това право щеше да разполага и ищцовото дружество. На следващо място се сочи, че чл. 74 ЗЗД предвижда възможност за встъпване в правата на кредитора за този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това.

В конкретния случай, съобразявайки всички доказателства приложени по делото и тези, които са общоизвестни, като съдържащи се в Търговския регистър, би могъл да се направи извод, че поръчителят "Ай тръст" ЕООД има "интерес" от изпълнение на задължението, но той не е правен, тоест, признат от закона. 100 % от капитала на дружеството поръчител е притежание на кредитора "Кредисимо" ЕАД, която свързаност при съобразяване особеностите на постигнатите между страните по процесиите договори уговорки, дава основание за следния извод: такъв тип поръчителство има основна цел не да обезпечи кредитора, а да обремени кредитополучателя с допълнителни разноски по кредита, в размер над предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това обстоятелство, както и начинът по който е уговорено задължението в процесния договор за предоставяне на обезпечение и естеството на същото, дават допълнително основание да се приеме, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит и договора за поръчителство са нищожни. По изложените съображения се поддържа, че договора за предоставяне на поръчителство е и 5 нищожен като противоречащ на добрите нрави, тъй като единствената му цел е оскъпяването на задължението на икономически по-слабата страна потребител и генериране на свръхпечалба от небанковата финансова институция. На следващо място, се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Поддържа се, че въпреки горното „Ай тръст“ ЕООД не е изпълнило задължението си за изплащане на твърдените задължения към „Кредисимо“ ЕАД, поради което и искът следва да се отхвърли в неговата цялост. Претендират се разноски. Ангажират се доказателства.