Решение № 58 от 16.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Ямбол, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря М.П.К. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20262300500032 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Н. П. Г. с ЕГН ********** от гр.**** чрез процесуалния му представител адв. Г. С. от АК - Бургас против Решение № 98/15.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 707/2024 г. по описа на ЕРС.

В посоченото Решение първостепенния съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Н. П. Г., с ЕГН **********, с адрес -гр.****, ж.к."Братя Миладинови", бл.2А, вх.2, ет.8, действащ чрез пълномощника си - адв.Г. С. от АК - Бургас, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения - гр.****, ул.****№ **, ет.

**, офис***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление - 1202 София, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, представлявана от Директора - Главен комисар А.Н.З., в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск, от общо дължими 1000.00 лева, за положен извънреден труд от общо 150 часа, за периода от 19.02.2024г. до 24.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда 21.11.2024г. до окончателното й изплащане; чл.86 от ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено това възнаграждение 31.07.2024г. до датата на подаване на исковата молба в съда, чл. 181а от ЗМВР - за 1 заплащане на сумата от общо 4810 лв. /формирана сумарно от: - сумата от 666.00 лв. възнаграждение за командировъчни за периода 19.02.2024г. до 19.03.2024г.; сумата от 740.00 лв. - възнаграждение за командировъчни за периода 20.03.2024г. до 18.04.2024г., сумата от 1258.00 лв. - възнаграждение за командировъчни за периода 19.04.2024г. до 17.05.2024г., сумата от 1110.00 лв. - възнаграждение за командировъчни за периода 18.05.2024г. до 17.06.2024г. и сумата от 1036.00 лв. - възнаграждение за командировъчни за периода 18.06.

2024г. до 24.06.2024г./, представляваща възнаграждение за командировъчни за периода 19.02.2024г. до 24.06.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2024г. до окончателното изплащане на сумите, чл.86 от ЗЗД - за заплащане на сумата от общо 379.52 лева, представляваща лихва за забава върху претендираните като дължими от работодателя суми, явяващи се възнаграждение за командировъчни, считано от момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2024 година, като е осъдил Н. П. Г. да заплати на ГД“Гранична полиция“ МВР-гр.София, на основание чл.78, ал. 8 вр.с ал. 3 от ГПК разноски по делото в размер на 300.00 /триста/ лева.

С въззивната жалба на Н. Г. Решението на ЕРС се атакува като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Въззивникът твърди, че изложените от съда мотиви, че в разглежданите заповеди липсва посочване на правно основание, свързано с командироване на ищеца, както и че процесните пет Заповеди на Директора на РД"ГП"гр.Елхово не са били оспорени по административен ред от адресата им - държавния служител мл.инспектор Н. Г.“, са правно ирелеванти. Изтъква, че съдът, не е съобразил, че процесните заповеди за въззивника не се явяват индивидуални административни актове, за да ги оспорва по реда разписан в АПК.

Сочи, че констатацията на съда, „че с процесиите пет заповеди е изменено отчасти както мястото, така и характера на служебните задължения на ищеца Г., това по същество представлява вътрешно преназначаване, макар и временно в рамките на 30 календарни дни“, противоречи както на крайния му извод, че не е налице командироване, така и на същността на командироването.

Направено е оплакване, че ЕРС, пренебрегвайки общоустановеното правило, че никой не може да черпи права от собствените си незаконосъобразни действия, отхвърля предявените искове единствено с мотиви, че ответната страна не е изпълнила свое законово задължение, поради което излиза, че не следва да бъде осъдена.

Изтъква, че решението е немотивирано и незаконосъобразно и в частта, в която се отхвърлят исковете на въззивника за извънреден труд. Сочи, че съдът неправилно приема, че не му се дължи заплащане за извънреден труд. Изложени са подробни съображения по направените оплаквания. Цитирана е съдебна практика., като се позовава на Директива 2003/88/ЕО на Съвета от 04.11.2003г.

Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

2

В срока по чл.263 въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно пред окръжен съд въззивникът редовно призован, не се явява. От упълномощеният от него адвокат Г. С. е депозирана молба, с която по същество жалбата се поддържа и е изразено становище по същество, като моли жалбата да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното на ЕРС решение като неправилно.

Направено е възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната дирекция в минимален размер от 51,12 евро. Моли да му бъдат присъдени разноски на 0,00 евро.

В проведеното открито съдебно заседание пред окръжен съд въззиваемата страна ГД Гранична полиция при МВР – гр.София , редовно призовани, не изпращат представител. От процесуалния им представител – главен юрисконсулт Я. Т. е депозирана молба с която са представени писмени бележки, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Елхово е бил сезиран от Н. П. Г. по предявени от него при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187 от ЗМВР, по чл.181а от ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД против Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР- гр.София, като е претендирал заплащане на следните суми, съобразно и направеното изменение на исковете: сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск от общо дължими 1000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за командировъчни за периода 19.02.2024г. до 19.03.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 30.04.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото в съда до окончателното й изплащане; сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск от общо дължими 1000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за командировъчни за периода 20.03.2024г. до 18.04.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 31.05.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане;- сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск, от общо дължими 1000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за командировъчни за периода 19.04.2024г. до 17.05.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 30.06.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане; сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск, от общо 3 дължими 1000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за командировъчни за периода 18.05.2024г. до 17.06.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 31.07.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане; сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск, от общо дължими 1000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за командировъчни за периода 18.06.2024г. до 24.06.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 31.07.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане; сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск, от общо дължими 1000.00 лева, дължима за положен извънреден труд от общо 150 часа, за периода от 19.02.2024г. до 24.06.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 31.07.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане.

Основава се на фактите, че ищецът е работил като старши полицай на ГКПП-Лесово при ГПУ-Елхово към Регионална дирекция „Гранична полиция“гр.Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“, като е постъпил на работа в МВР на 15.06.2016г. и до 29.05.2017г. е бил стажант в МВР. От 29.05.2017г. до 03.08.2023г. е заемал длъжността „полицай“ на ГКПП-Лесово, а от 03.08.2024г. до освобождаването му от работа на 24.06.2024г. е заемал длъжността „старши полицай“ на ГКПП Лесово. Заявява, че е изпълнявал служебните си задължения съгласно утвърдени графици и протоколи, на 12часови смени при режим: дневна, нощна и два дни почивка. Обичайното място, на което полагал труда си било на ГКПП-Лесово, съгласно акта за встъпване в длъжност от 29.05.2017г. и до м. февруари 2024г. е работил там, след което в периода от 19.02.2024г. до 17.07.2024г. въз основа на пет броя заповеди както следва: Заповеди с № 4070з-162/16.02.

2024г., 4070з-278/19.03.2024г., 4070з-376/18.04.2024г., 4070з 488/17.05.2024г. и 4070з630/17.06.2024г., всички на Директора на РД„ГП“гр.Елхово, му били възложени задачи, напълно различни от тези съгласно подписаната от него длъжностна характеристика, свързани с охраната и пропускателния режим в обект „Главен вход РДГП Елхово“ под охрана на ГПУ-Елхово. С цитираните заповеди, ищецът твърди, че е бил командирован в друго населено място, като конкретните задачи, които са му възлагани били изрично посочени в същите и съгласно разпоредбите на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, на него му се полагало заплащане на пътни, дневни и квартирни пари при условия, по ред и в размери, определени в тази Наредба, но такива суми не му били заплатени. Освен това, не му било заплатено и времето, през което пътувал от град Бургас до град Елхово и обратно, което е средно между два и половина до три часа общо в двете посоки, както и времето, през което е трябвало да остава на работа след приключване 4 на смяната и да продължава да изпълнява трудовите си задължения до идване на колегите му от новата смяна, съгласно посоченото в заповедите за командироване, т.е. реално е бил на разположение на работодателя си на посочено от него място в готовност да изпълнява служебните си задължения. С оглед гореизложеното ищецът счита, че за периода на неговото командироване е полагал и извънреден труд в размер на общо 150 часа, които представляват 12.5 работни дни за посочения период, които часове извънреден труд не са били зачетени и не са му заплатени.