Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 199 от 19.03.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 121/2024
Вид
Определение № 199
Подписан
19.03.2024
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. Варна, 18.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500121 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 121/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу съответни части от решение № 7/11.01.2024 г., постановено по гр.д.

№220/2023 г. по описа на Силистренския окръжен съд, както следва:

-По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор при ОП – Силистра против решение № 7/11.01.2024 г., постановено по гр.д. №220/2023 г. по описа на Силистренския окръжен съд, В ЧАСТТА с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. С. К., на основание чл.2,ал.1,т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 5000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното му задържане под стража за 13 дни, наложено като мярка за неотклонение по ДП №259-3М-79/23 по описа на РУ Дулово, с Определение № 92/10.04.2023г. постановено по ЧНД №104/23 г. по описа на РС-Дулово, отменена с Определение, постановено на 20.04.2023г. по ВЧНД №162/23г. по описа на Окръжен съд-Силистра, заедно със законната лихва считано от 20.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението и.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и е молила за отмяната му в тази част. Изложила е съображения: съдът приел, че в резултат на задържането на ищеца и то само за 13 дни, за ищеца са настъпили отрицателни последици в емоционален, социален, здравословен и професионален план, изразяващи се в преживени притеснения, неудобство, 1 стрес, уронен престиж, в накърняване на честта и достойнството, в злепоставяне пред обществото, основавайки се на „...житейската логика“, без същите да са доказани, евентуално и без да е доказана причинна връзка между същите и незаконното задържане; съдът присъдил обезщетение при липса на доказване от ищеца на причинени му вреди - болки и страдания над обичайните за такъв случай или за конкретно увреждане на здравето му и за други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или общественото положение; при определяне размера на обезщетението, съдът не съобразил правилата на чл.

52 от ЗЗД, липсата на необичайни неудобства от задържането и факта, че разследването по наказателното производство все още продължава, както и не анализирал релевантни обстоятелства за образование, професия и принос на ищеца за обществото и така присъдил завишен размер на обезщетението;

Въззиваемият К. не е подал отговор на въззивната жалба.

-По въззивна жалба на Г. С. К., подадена чрез адв. С., против решение № 7/11.01.2024 г., постановено по гр.д. №220/2023 г. по описа на

Силистренския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил искът му по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за разликата над уважената част в размер на 5 000 лева до предявената претенция от 26 000 лева.

Въззивникът е сочил, че в обжалваната част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон (чл.52 ЗЗД) и необоснованост, като е молил за отмяната му в същата част и за уважаване на иска до пълния му размер от 26 000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането 20.04.2023г. до окончателното му изплащане. Молил е и за присъждане на сторените от него разноски за двете инстанции съобразно уважената част на претенцията. Изложил е, че: присъденото обезщетение не е съобразено от окръжния съд напълно с конкретните обстоятелства на случая и е немотивирано занижено, предвид доказателствата за големия интензитет на наказателно-процесуалните действия в производството по незаконното му задържане, оставения от тях тежък и траен отпечатък в съзнанието му и компрометираните завинаги психика и самочувствие с невъзможността за възстановяване на доброто му име в малкото населено място, където живее и където битувало мнението, че близо двуседмичното му арестуване не може да е без причина; съдът при определяне размера на обезщетението погрешно отчел икономическите условия и жизнения стандарт в страната (икономическите условия и жизненият стандарт в страната не влияели върху обема на негативните последици), както и това, ч е прокуратурата е органа, чиито действия са инициирали последвалото съдебно производство, а съдът, в нарушение на процесуалните правила, е постановил задържане под стража (първостепенният съд допуснал смешение между разделната и солидарната отговорност, обсъждайки „приноса“ на съда и на прокуратурата за настъпилите неимуществени вреди, а за конкретния правен спор приносът за настъпването на вредоносния резултат, за който отговаря държавата бил 2 безразлично обстоятелство).

Прокуратурата на РБ не е подала отговор на въззивната жалба.

Въззивните жалби са подадени в срок от страните срещу неизгодните за всяка от тях части от първоинстанционното решение, като въззивната жалба на прокуратурата е редовна и допустима. Въззивната жалба на Г. С. К. е нередовна, тъй като по същата не са представени доказателства за внесена на сметка на ВАпС държавна такса от 5 лв., поради което следва да му бъдат дадени указания и срок за поправянето й.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в осъдителната част за обезщетение за имуществени вреди от 2000 лв.

Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без движение въззивната жалба на Г. С. К., подадена чрез адв. С. против решение № 7/11.01.2024 г., постановено по гр.д. №220/2023 г. по описа на Силистренския окръжен съд. На жалбоподателя да се прати съобщение в едноседмичен срок от получаването му да представи по делото доказателства за внесена по сметка на ВАпС (с посочен номер на делото) държавна такса от 5 лв., като в противен случай съдът ще прекрати производството по тази въззивна жалба.

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 17.04.2024 г. от 9,15 часа, за която дата да се призоват страните.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3