Решение № 580 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Т. Шишкова Административно наказателно дело № 20253110203622 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на **** срещу Наказателно постановление № 03 - 2500335 от 08.08.2025 г., издадено от Д.Н.Д., *** - гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че е незаконосъобразно дружеството да бъде санционирано за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, т. е. за нарушение на трудовото законодателство, без да е проведена преди това административна процедура по обявяване на съответното спорно правоотношение за трудово. Твърди се на следващо място, че в случая е сключен писмен договор за изработка, който изключва квалифициране на спорното правоотношение като трудово, което е възможно само при липса на сключен какъвто и да е било договор. Изложени са доводи, че въззивното дружество няма качеството на работодател поради това, че не поема отговорност за осъществяване на дейността, включително да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на своите служители, не контролира работата им на ежедневна база, не упражнява върху тях работодателска и дисциплинарна власт. Сочи се, че в ЗЗД не съществува забрана услугите по договор за изработка да се предоставят посредством лични усилия на изпълнителя, нито има ограничение възложителят да постави конкретни изисквания и за тях.

Също така според жалбоподателя в АНП не се съдържат доказателства контролът, начинът на оказване на услугите и рискът, свързани с изпълнение по договора, да са за дружеството.

Позовава се на чл. 2 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги, като се твърди, че 1 всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение и за своя сметка, с изключение на изрично изброените, може да се осъществява свободно в рамките на ЕС. В допълнение се позовава и на обстоятелството, че дружеството не контролира, не носи отговорност спрямо клиента и не осигурява нищо за осъществяването на услугите на изпълнителя в Германия, т.е. те са за негова сметка. Изложени са аргументи, че предоставяните от изпълнителя услуги са с епизодичен, непостоянен и срочен характер, като наред с това изпълнителят е осъществявал дейност по договора за различни клиенти по силата на различни договори за поръчки, които е сключвало дружеството. Твърди се, че ЗЗД не забранява периодичните плащания по договорите за изработка, а напротив това е стандартна бизнес практика. На следващо място, страните не са уговорили работно време, което е една от характеристиките на трудовото правоотношение по КТ - работното време се договаря между изпълнителя и клиента, а резултатът, който се дължи от изпълнителя по договора за изработка е доброто състояние на клиента следствие на грижите, които се полагат за него. Също така според жалбоподателя изпълнителят не се намира в йерархична зависимост от него - не получава инструкции и няма пряк ръководител, и не е подчинен на неговата дисциплинарна власт, доколкото въззивното дружество няма как да следи работата в дома на трето лице, с което няма правни отношения. Намира, че предвидената в договора неустойка неправилно е тълкувана от АНО като йерархична зависимост на страните по договора, тъй като приложението на неустойката в трудовото право е силно ограничена. Относно съгласието на изпълнителя с правилата за безопасност намира, че същото отново не свидетелства за подчиненост и йерархична зависимост. В подкрепа на твърдението си за липса на трудово правоотношение допълнително излага аргументи, че изпълнителят не разполага с определено място на работа и предоставя услугите чрез собствените си знания и умения.

Позовава се на разпоредбата на чл. 259 от ЗЗД, съгласно която част от разходите по изпълнение на услугите се поемат от възложителя - например пътните разходи на изпълнителя до мястото на предоставяне на услугите. Във въззивната жалба са изложени съображения, че изпълнителят предоставя услугите си в среда, която не е контролирана от възложителя и не е осигурена като безопасна от него, поради което и задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са неприложими в случая. Според жалбоподателя страните изрично са квалифицирали и уговорили тяхното правоотношение като договор за изработка и са регламентирали в договора приложимата нормативна уредба.

Намира, че наказващият орган произволно приравнява уговорките между страните по договора за изработка към задължителното съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ. Сочат се примери с договор за почистване на офис, който периодично бива почистван, например всеки понеделник, и се получава периодично възнаграждение, както и договор за боядисване, като съответният изпълнител ще трябва да боядисва на конкретно уговорено място, а не на произволно избран от него обект. Във въззивната жалба се намира, че АНО се позовава на думата „нает“, използвана в договора за подизпълнение, която обаче не задължава въззивното дружество да наема работници по трудово правоотношение. Също така се възразява, че АНО не е обсъдил всички представени документи, становища и възражения в хода на административнонаказателното производство, като същите са 2 анализирани избирателно. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител адв. К. Г., който поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление. Допълнително излага съображения, че изпълнителят по договора е могъл да превъзлага на трето лице своите функции, което се е случвало в практиката на дружеството, което от своя страна води до извод отново за липса на трудово правоотношение между страните. Представя списък с разноски, с което отправя искане за присъждане на такива.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна *** - гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Т. Х., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като излага съображения за неговата законосъобразност. Излага съображения за наличието на контрол, йерархична подчиненост, ежемесечно трудово възнаграждение и място на работа.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка със сигнал от НАП за граждански договори, по които лица полагат труд в Германия, св. М. О. М. - Ж. извършила проверка на ****.

Един от проверяваните граждански договори бил с О. В. С., като свидетелката преценила, че **** не е уредило отношенията при предоставяне на работна сила със С., като не е сключило трудов договор в писмена форма.

В хода на проверката бил представен договор за изработка от 18.12.2024г., съгласно който С. следвало да предостави услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа по местоживеене на съответно лице в Германия.

Към разглеждания договор имало приложение 1 със списък на примерни услуги, които лицето трябва да извършва, в това число пазаруване, приготвяне на храна, миене на съдове, смяна и пране на бельо, купуване на храна, гладене на дрехи, грижа за домашни животни и т.н.

В информация за предоставяне на услуги в Германия С. имал определена от **** дата на заминаване 07.01.2025 г. и дата на планирано връщане 08.03.2025 г.

Услугата е следвало да се осъществява на адрес *** и съставлявала по същество гледане и предоставене на домакинските услуги по местоживеене на гледаното лице в Германия. Съгласно договора имало уговорено възнаграждение - бруто 70.99 евро, изчислено на дневна база, като било уговорено, че тези възнаграждения ще се изплащат до 14-то число на следващия месец по банкова сметка на лицето, което обгрижва и гледа въпросното лице в Германия.

В хода на производството се установило, че разходите по пътуването са били изцяло за сметка на ****. Към самия договор имало приложения, които съгласно договора са 3 неразделна част от същия. Съгласно приложение № 3 св. С. се е запознала с правилата за безопасност и хигиена. Съдържали се учебни материали за правила за безопасност и хигиена за лицата, предоставящи услуги по помощ в домакинството и гледане.

В приложение №2 към договора за изработка (декларация - съгласие), изчерпателно били посочени задълженията на лицето, които в случаи, че бъдат нарушени, то се задължавало да заплати неустойка на Възложителя, за всеки отделен случай (т. 5).

Съгласно договора между **** и ***, въз основа на който тези лица са изпращани в Германия, **** имало задължението да изпълнява поетите задължения чрез наети от **** лица.

На въззивното дружество била връчена призовка за представяне на документи. В хода на проверката не бил представен трудов договор, който да е сключен между въззивното дружество и св. О. С., а само посочените по-горе договори.

Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на 27.06.2025 г. св. М. О. М. - Ж. съставила АУАН в присъствието на упълномощено лице. Същото не вписало възражения срещу съставения АУАН.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, в което са изложени доводи, като тези във въззивната жалба.

На 08.08.2025 г. *** - гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. М. О. М. – Ж. и св. К.П.Г. и писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН; протокол за извършена проверка; идентификационна карта; 2 бр. пълномощни; договор за изработка от 18.12.2024 г. между **** и О. С.; приложение № 1 към договора за изработка от 18.12.2024 г. и др.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства - свидетелските показания на св.

М. О. М. – Ж. и на св. К.П.Г. като обективни и достоверни, доколкото същите са непротиворечиви, последователни и логични, а освен това съответстват на представените по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетелите се установява, че С. е заминала за Република Германия за да полага гледане на други хора срещу възнаграждение с установено работно време от сутринта до вечерта, с почивка от един час през работния ден и конкретно предвидени задължения. Спор относно фактите няма.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият състав намери от правна страна следното:

4

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а предвид разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.