Решение № 91 от 02.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Бургас, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501328 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Бата“, ЕИК 812176576, със седалище и адрес на управление с.Бата, обл.Бургас, представлявана от председателя на кооперацията Христо Сотиров Куманов, подадена чрез пълномощник адв.Станислава Милева, против решение № 260130/11.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 30/2020 г. по описа на РС-Поморие, с което е постановено следното:

ОСЪЖДА ЗК “Бата“, ЕИК 812176576 да заплати на С. Д. З. от гр.Б., сума в общ размер от 262 лв., представляващи стойността на пропуснатите ползи от реализиране на реколтата грозде за всяка от стопанските 2019 г. 2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения размер до претендирания размер от 1200 лв. за всяка от стопанските години от 2021 г. до 2024 г.

ОСЪЖДА ЗК “Бата“, ЕИК 812176576 да заплати на Д. С. З. от гр.Б., сумата от 1064 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди вследствие унищожаване лозови насаждения, заедно с коловете и телта на един ред от лозе на площ от 9,018 дка. в м.Тополите, землището на с.Бата, общ.Поморие, съставляващо поземлен имот № 007072 по плана за земеразделяне, както и законна лихва в размер на 28.08 лв. за периода от 15.10.2019 г. до 17.01.2020 г., законната лихва от 20.01.2020 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до претендирания 1 размер от 1400 лв. на обезщетението за вреди, както и в частта над уважения до претендирания размер на обезщетението за забава от 36.94 лв.

С решението е разпределена отговорността за разноските, като ЗК “Бата“ е осъдена да заплати на С.З. и Д.З. направените разноски по делото в размер на 595.40 лв. съобразно с уважената част от исковете, а С.З. и Д.З. са осъдени да заплатят на ЗК “Бата“ направените разноски по делото в размер на 463.87 лв. съобразно с отхвърлената част от исковете.

Въззивникът ЗК „Бата“ изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при свръхпетитум и при съществени процесуални нарушения. Посочено е, че обжалваното решение е постановено при напълно погрешно и превратно тълкуване на събраните доказателства изцяло в полза на въззиваемата страна, като изводите на съда са противоречиви, а фактическите му констатации не съответстват на обективната истина и на доказателствата по делото, като се базират на едностранчив анализ само на твърденията на въззиваемата страна и на изготвената въз основа на тях експертиза, пренебрегвайки изложените от ответника твърдения. Сочи се също, че съдът е нарушил принципа на формалната истина, като е въвел по свой почин извънпроцесуални факти, които изобщо не са съществували в спорното правоотношение, както и принципа на обективната истина, тъй като фактите са изопачени и в постановеното решение липсват мотиви. Според въззивника, по делото са останали недоказани вината и противоправността, като не е установено лице, на което да е била възложена работата, за да бъде основателен иска по чл.45 ЗЗД. В тази връзка се сочи, че съдът неправилно е възприел показанията на св.Х. и св.Ж., които не са присъствали на трасирането от геодезист и противно на приетата експертиза е приел, че процесният имот не навлиза в имот ***. Счита се за недоказано и настъпването на вредата, като съдът не е обсъдил показанията на св.Б., че 1-2 реда навлизат в лозята на кооперацията. Счита се, че съдът неправилно е приел, че ответникът чрез свои служители е изкоренил един ред от лозето на ищцата, без да са събрани доказателства в тази насока и без дори да е бил предявен иск по чл.49 ЗЗД, като в тази връзка са изложени съображения за липса на нанесена вреда и на предпоставките за ангажиране отговорността на кооперацията. Сочи се, че с исковата молба е бил предявен иск от арендатора, който е претендирал нереализираната реколта за 2020 г., тъй като за 2019 г. реколтата е била събрана, поради което се счита, че при свръхпетитуп ПРС е осъдил кооперацията да заплати на З. пропуснати ползи от нереализирана реколта за 2019 г. и 2020 г., при преклудиран документ, съставен след завеждането на иска. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като недопустима, неоснователна и недоказана, като становището се поддържа и в съдебно заседание. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите С. Д.

З. и Д. С. З., същите не вземат становище по въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорват жалбата и молят съда да потвърди 2 първоинстанционното решение, както и да им присъди направените в настоящото производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, уточнена в съдебно заседание, от С. Д. З. и Д. С. З. против ЗК „Бата“, за заплащане на сумата от 1400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в унищожени лозови насаждения, а именно – 20 бр. бетонни колове на стойност 200 лв., поддържаща тел на стойност 200 лв., лозички на стойност 100 лв., земемерски услуги на стойност 120 лв., труд на стойност 300 лв., пропуснати ползи от загуба на грозде за 2020 г. в размер на 300 лв. и транспорт на стойност 80 лв.; сумата от 36.94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1400 лв. за периода от 15.10.2019 г. – датата на деликта до 17.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.01.2020 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 1200 лв., представляваща пропуснати ползи вследствие нереализирани доходи за бъдещ период от 2021 г. до 2024 г. Изложени са твърдения, че между ищците е сключен договор за наем на лозе с площ от 9.018 дка., находящо се в м.Тополите, землището на с.Бата, общ.Поморие, съставляващо поземлен имот № 007072 по плана за земеразделяне, което е собственост на Д.З. и по силата на договора се обработва от С.З.. Твърди се, че ответната кооперация ЗК „Бата“ обработва съседния имот № 007071 по плана за земеразделяне, който му е отдаден под наем от трето лице собственик на имота, като в средата на м.октомври 2019 г. ищцата З. констатирала, че служители на ЗК „Бата“ са извършили действия по изкореняване на лозовите насаждения в ползвания от кооперацията имот № 007071, при което са нанесли материални щети върху целостта и състоянието на имота на ищците № 007072, като са изкоренили един ред от лозовите насаждения, стопанисван от ищцата и граничещ с имота на кооперацията, изтръгнати са 20 бр. бетонни колове, премахната е телената конструкция на същия този последен ред, при преминаването на селскостопанската техника и при издърпването на телта са прекършени засетите лози. На 12.11.2019 г. била изпратена покана до кооперацията да предприеме необходимите действия по възстановяване на причинените щети или да заплати на ищците сумата от 1400 лв. за закупуването на нови лози и възстановяване на стоманобетонните колове, телената конструкция, земеделски услуги, труд, транспортни разходи и обезщетение за загубата от нереализирана реколта за 2020 г., но отговор не бил получен по така отправената покана. Поради това се претендира обезщетяване на причинените вреди, както и пропуснатите ползи от добива за пет години, в посочените в исковата молба размери.

В съдебно заседание е заявено уточнение на исковата претенция, като същата да 3 счита предявена от името на собственика Д.З. за нанесените имуществени вреди, касаещи лозовия масив и от името на арендатора С.З. за обезщетяване на пропуснатите ползи.

Така предявените осъдителни искове са с правно основание чл.49 ЗЗД.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна. Оспорил е наличието на настъпили вреди и на предпоставките за ангажиране отговорността на кооперацията, за което са изложени подробни съображения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и агротехническа и геодезическа експертизи, ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения и възражения.

След анализ на доказателствата по делото, с обжалваното решение ПРС е приел, че ищцата С.З. ползва процесния имот № 007072, представляващ лозе, първоначално по силата на договор за аренда, а след това за всяка стопанска година от 2018 г. до 2021 г. по силата на договори за наем на имота, сключен с ищеца Д.З., неин баща, като последният договор за наем е за срок до 30.09.2021 г. Прието е, че през м.октомври 2019 г. служители на ответника ЗК „Бата“ са изкоренили обработвани от кооперацията лозя, намиращи се в съседство с имота на ищците, като е бил изкоренен и един ред от лозето, обработвано от З., за което съдът се е позовал на свидетелските показания. А позовавайки се на извършената по делото агротехническа и геодезическа експертиза, ПРС е приел за установено, че ищцата на място ползва по-голяма площ от площа по документи на имот № 007072, но същият не попада в имот № 007071, граничещ с изкоренения ред в лозето на ищците, а напротив – към момента предвид изкоренения ред, имот № 007071 навлиза в имота на ищците с 333 кв.м. Предвид това, районният съд е приел предявения иск за доказан по основание, тъй като ответникът, чрез свои служители е изкоренил един ред от лозето на ищците откъм границата с имот № 007071. По отношение размера на исковата претенция, съдът е съобразил нормата на чл.51 ЗЗД и разясненията в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед приетата по делото експертиза е приел, че необходимата за възстановяване на унищожените лозовите насаждения, заедно с коловете и телта, на които са закрепени , сума е в размер на 1064 лв., а стойността на добива от унищожения ред за 2020 г. е 131 лв., като пропуснатите ползи от нереализирани бъдещи доходи за период от 2021 г. до 2024 г. възлизат на 497 лв. При това е прието, че ищецът Д.З. в качеството си на собственик на процесното лозе, следва да бъде обезщетен за преките вреди, представляващи стойността на унищоженият ред лозови насаждения с крепежните им колове и телове, поради което предявеният от него иск е уважен от ПРС за сумата от 1064 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, като за разликата до претендираното обезщетение от 1400 лв. претенцията е отхвърлена. Предвид частичната основателност на иска на З. за вреди в размер на 1064 лв., е уважена и акцесорната му претенция за лихва за забава в размер на 28.08 лв. за периода 15.10.2020 г. – 17.01.2020 г., като в останалата си част над този размер до претендирания размер от 36.94 лв. искът за лихви е отхвърлен. Прието, че ищцата С.З. следва да бъде обезщетена за пропуснатите ползи за стойността на приходите от добива на 4 грозде сорт „Мерло“ за реколтата, от която е следвало да реализира доход за две стопански години – 2019 г. и 2020 г. , като не следва да се присъжда обезщетение за пропуснатите ползи от добива за периода от 2021 г. до 2024 г., тъй като не са представени договори за наем от ищцата за тези години, а от собственика на процесното лозе-ищеца липсва заявена такава претенция. Поради това, предявеният от ищцата З. иск е уважен от съда за сумата от 262 лв., представляващи стойността на пропуснатата полза от реализиране на реколтата грозде за стопанските 2019 г. и 2020 г. – по 131 лв. за всяка година, като претенцията е отхвърлена за разликата над тази сума д о предявения размер от 1200 лв. за пропуснатите ползи от нереализирани бъдещи доходи от процесния ред лозови насаждения за период от 2021 г. до 2024 г.