Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1773 от 15.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6058/2025
Вид
Решение № 1773
Подписан
15.05.2025
В сила
18.06.2025
Състав
ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.80, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110206058 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от К. Д. Д., ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4837374, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се, че била изтекла относителната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК за административнонаказателното преследване.

В откритото съдебно заседание жалбоподателката Д., редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния й представител адв. В., в която посочва, че иска делото да се 1 гледа в тяхно отсъствие. Поддържа жалбата. Пледира издаденият електронен фиш да бъде отменен. Претендира и разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на АНО моли жалбата да бъде оставена без уважение като недоказана и неоснователна. Нарушението било заснето с техническо средство за контрол на скоростта, като лицето, което е посочено в процесния фиш като извършител на административното нарушение имало право да посочи в декларация, ако друго лице е управлявало автомобила по времето, когато е констатирано административното нарушение. Предвид, че нямало нормативно изискване за лицева идентификация на водача счита, че процесното нарушение е безспорно доказано. Заявява, че претенцията за адвокатско възнаграждение се явявала прекомерна, предвид, че делото нямало правна и фактическа сложност. Размерът на глобата бил минимален, поради което моли възнаграждението на адвоката да бъде намалено под минималния размер, при евентуално уважаване на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение с представеното писмено становище.

Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-София.

Относно възражението за изтекла относителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК за административнонаказателното преследване, то същото се явява неоснователно. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК: „Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи“, а според чл.81, ал.3 от НК: „Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член“. Следователно общата давност по чл.80, ал.1 от НК се прилага, само ако наказателното преследване въобще не е било възбудено, а ако такова е било възбудено и то срещу конкретно лице, тогава се прилага абсолютната давност по чл.81, ал.3 от

НК.

В случая административнонаказателното преследване срещу конкретно лице жалбоподателката К. Д. Д. е било възбудено на 19.05.2021 г., когато срещу нея е бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 4837374 на СДВР, 2 видно от справката на ОПП-СДВР, поради което от този момент нататък е приложима само абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК. Същата е четири години и половина от момента на извършване на нарушението (30.04.2021 г.), поради което към момента не се явява изтекла.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2021 г. в 13:48 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 № 11743f0 заснела лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра Ночбак“ с рег. № СА 7858 ХН, собственост на юридическото лице „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, ползван от жалбоподателката К. Д. Д., движещ се в град София, по бул. „Околовръстен път“ до номер 257, в посока от ул.

„Самоковско шосе“ към бул. „Климент Охридски“, с превишена скорост – 79 км/ч, при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К № 4837374 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателката, в качеството й на ползвател на заснетото МПС, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в 3 отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не както понякога се тълкуваше преди изменението на закона, че контролният орган трябвало да отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с 4 което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство.

Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.

165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.

Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.

5

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 № 11743f0, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.