Решение № 980 от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110106369 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Х. Г. Ц.а, Ю. Т. Ц. и Г.

Ю. Ц., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр. д. № 62035/2023 г . по описа на СРС, както следва: 1) Х. Г.

Ц.а- сумата 157,16 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода 01.05.2020-30.04.2022 г., и сумата 20,13 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021-09.10.2023 г; сумата 10,06 лева - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.202030.04.2022 г., и сумата 2,25 лева - мораторна лихва за периода 15.11.202009.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 10.11.2023 г. до окончателното им изплащане; 2)Ю. Т. Ц. - сумата 157,15 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода 01.05.202030.04.2022 г., и сумата 20,14 лева - мораторна лихва за периода 15.09.202109.10.2023 г; сумата 10,07 лева - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2020-30.04.2022 г., и сумата 2,25 лева мораторна лихва за периода 15.11.2020-09.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 10.11.2023 г. до окончателното им изплащане; 3) Г. Ю. Ц. сумата 157,15 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода 01.05.2020-30.04.2022 г., и сумата 20,14 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021-09.10.2023 г; сумата 10,07 лева - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.202030.04.2022 г., и сумата 2,25 лева - мораторна лихва за периода 15.11.202009.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 10.11.2023 г. до окончателното им изплащане.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по 1 общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответниците в качеството на клиенти на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответниците не изпълнили и задължението да заплащат услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват предявените искове по основание и размер. Навеждат доводи за нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК поради това, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не са представени доказателства за наличието на облигационни отношения между страните, както и размера на претендираните вземания и настъпване на изискуемостта им, в т.ч. договори и влезли в сила ОУ на заявителя; относно активната процесуална легитимация на заявителя, в т.ч. удостоверение за актуално състояние; за представителната власт на изпълнителния директор на заявителя, качеството на юрисконсулт на лицата, извършвали процесуални действия от името на заявителя, респ. за тяхната представителна власт; за осчетоводяване и изпращане на фактурите на длъжниците с посочени дължими по месеци суми с разбивка по пера за отделните видове задължения; за законност на извършваната от заявителя дейност, в т.ч. съответен лиценз; на второ място, както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, така и в исковата молба липсвала индивидуализация на дължимите ежемесечни суми и техните съставки по пера; трето, съдът издал заповедта за изпълнение по нередовно заявление – вземанията не са идивидуализирани по месеци с разбивка по пера; положеният върху заявлението подпис на юрисконсулта е неавтентичен; към него не е приложен договорът с потребителя; всички приложени към заявлението писмени доказателства са незаконосъобразно заверени; дължимата такса не е заплатена в цялост; четвърто, съдът издал заповедта без да извърши служебна проверка относно наличие на неравноправни клаузи и преди издаването й не е постановил разпореждане с мотиви защо приема искането за издаване на заповед за изпълнение за основателно; подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, респ. предявяването на установителни искове, представлява залоупотреба с право предвид установената неправилност на формулата за изчисляване на ТЕ в Методиката към Наредбата за топлоснабдяването и наличието на висящи дела пред ВАС за прогласяване нищожност на Методиката; издаването на заповедта за изпълнение е в нарушение на национални и европейски принципи –за правова държава и на законност в дейността на съда, за установяване на истината в съдебните производства, за безпристрастност на съда, за право на справедлив процес и право на ефективни средства за защита, за мотивираност на съдебните актове и за вътрешно убеждение на съдиите, за обективност и безпристрастност на съда.

Твърдят, че претендираните суми са неправилно изчислени – топлинната енергия е отчитана от негоден прибор и показанията са снети незаконосъобразно (еднолично от служител на ищеца без присъствието на представител на Етажната собственост, след което не е ясно по какъв начин и от кого са обработвани данните); липсват доказателства за монтаж на общия топломер на правилното място; дяловото разпределение е извършено незаконосъобразно – липсва линценз за ФДР; договорът между ищеца и ФДР е нищожен поради противоречие със закона; липсва договор между Етажната собственост и ФДР за извършване на дялово разпределение, поради което същото следва да се извършва от ищеца за негова сметка. Оспорват наличието на валидни облигационни отношения през исковия период между ищеца и ЕС, ищеца и ФДР, както и между ФДР и ЕС. Оспорват през исковия период ищецът да е доставял топлинна енергия до процесния имот в твърдяното количество и стойност, както 2 и че същата е отговаряла на нормативните изисквания за температура и налягане. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Навеждат доводи, че процесните ОУ на ищеца не са влезли в законна сила, тъй като не са публикувани в два вестника (местен и национален). В тази връзка оспорват като невярна и неавтентична приложения към исковата молба документ на публикувани във вестник ОУ, в т.ч. че изданието има качеството вестник и че е регистрирано като такъв; евентуално, ОУ са публикувани в „незаконно регистрирани вестници“, в самостоятелно приложение към вестника с отделна цена; отделно от това публикацията е нечетлИ. поради ситен и нечетлив шрифт, поради което ответниците са били в невъзможност да реализират правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, като заявяват, че с отговора възразяват срещу същите.

Оспорват твърдението, че е правен реален отчет на уредите за дялово разпределение. В тази връзка твърдят, че тези уреди не са предвидени за търговски цели, не са преминали периодичен метрологичен контрол и не са сертифицирани, същите са незаконно монтирани и сменяни без протоколи с участие на представител на ЕС. Оспорват съществуването на законно регистрирана ЕС, закоността на свикването, провеждането и приемането на решения от ОС на ЕС, както и упълномощаването на нейни представители да сключват договори с ищцовото дружество или ФДР. Оспорват законността на приемането, пускането в експлоатация и ползването от ищцовото дружество на абонатната станция. Възразяват, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 5 от ОУ, поради което като неизправна страна няма право да претендира плащане. Оспорват ищецът да е издавал фактури за потребена от тях топлинна енергия, както и че същите са им били връчвани, евентуално – навеждат доводи за незаконосъобразност на издадените от ищеца фактури, в т.ч. че същите не съдържат необходините реквизити и не са декларирани в НАП. Оспорват счетоводството на ищеца да е водено редовно, поради което считат, че издадените от същия фактури не са доказателство за извършена доставка.

Отделно от това фактурите били издавани не в оригинал, а в копия – без подпис и имена длъжностното лице, което ги е издало, като същите били и неразбираеми за потребителя.

Третото лице-помагач „Д.“ ООД (с предишно наименование „Б.“) не взима становище. Представя писмени доказателства.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч. гр. дело №62035/2023 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца за претендираните парични вземания, срещу чиято дължимост ответниците са възразили в срока по чл. 414 от ГПК. Претендира се период на доставка на топлинна енергия за периода 01.05.2020-30.04.2022 г. за имот в ************, от всеки един ответник разделно и поравно.

От Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №53/24.02.2020 г. , т. I, рег. №3457 по нот. д. №49/2020 г. на Нотариус с рег. №107 на НК се установява, че Х. Г. Ц.а и Ю. Т. Ц. прехвърлят на Г. Ю. Ц. правото на собственост върху недвижим имот в ************.

Според пункт 2 от нот. акт, прехвърлителите запазват пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху 2/3 ид.ч. от имота.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно 3 решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота. В конкретния случай се установява, че през периода имотът е притежание на ответника Г. Ц., при условията на учредено вещно право на ползване за 2/3 ид.ч., поради което той отговаря за неплатените задължения за доставка на топлинна енергия за 1/3, а за останалото отв. Х. и Ю. Ц.и като вещни ползватели.

Отговорността им се ангажира, съобразно чл. 6, ал. 2 от ГПК – до заявената от ищеца квота по 1/3, доколкото от една страна през исковия период не се твърди и не се установява да са съпрузи и да е приложим чл. 32 от СК, а от друга – претендираната разделната отговорност е за по-малко и е в полза на евентуално солидарния длъжник. При учредено вещно право на ползване на имота, съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване, съответно погасяване на правото на ползване. Ирелевантно е дали фактически ответник е обитавал имота, освен ако не се докаже, че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. До края на съдебно дирене не се представиха писмени доказателства за промяна на собствеността върху имота или молба за открИ.не на партида за наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и друго трето лице, която правоизключва тази между ищеца и ответниците. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.