Решение № 139 от 22.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500314 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463,ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№35292/17.11.2023г., подадена чрез куриер на 16.11.2023г. от К. Ф. Ф. против Решение №1312 от 30.10.2023г., постановено по в.гр.дело №2742/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено разпределение от 11.08.2023г. на 147216лв., извършено от ЧСИ Р.Р. с рег.№*** и район на действие Окръжен съд-Пловдив по изп.дело №*************. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, според които в атакуваното разпределение не са включени всички присъединени взискатели, тъй като липсва сума, която да получи взискателят „Б.г.“ЕООД, както и не са спазени императивните разпоредби на чл.136 от ЗЗД и разпределените вземания за разноски по принудителното производство на основание чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД са неправилно индивидуализирани и изчислени, като не е описано ясно и точно кога и за какви извършени от ЧСИ действия са начислени таксите. По изложените съображения се претендира за 1 отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпределение.

Ответникът по жалбата „Р.С.“ЕООД е депозирал чрез пълномощника адв.К. А. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които „Б.г.“ЕООД не е взискател по изпълнителното дело, а по останалите оплаквания относно неспазване на разпоредбите на чл.136 от ЗЗД и неиндивидуализиране на разноските по изпълнението се солидаризира с приетото от окръжния съд. Претендира за потвърждаване на обжалваното решение.

Останалите ответници по жалбата Районен съд-Пловдив, П. К. Ф., О.-П., В. Б. П., Е. К. Ф., М. Г. К. и Д. чрез ТД на НАП-П. не са подали отговор на същата.

Жалбата е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 във връзка с чл.463,ал.2 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник, касае обжалваемо решение на окръжния съд по разпределение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Видно от приложените материали по изп.дело №135/2021г. по описа на ЧСИ А. А. с рег.№***, преобразувано в изп.дело №1293/2021г. по описа на ЧСИ Р.Р. с рег.№***, е, че то е образувано по молба на взискателя „Р.С.“ЕООД и представен с нея изпълнителен лист от 27.05.2021г., издаден въз основа на присъда по НОХД №5960/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, с която подсъдимите П. К. Ф. и К. Ф. Ф. са осъдени да заплатят солидарно на взискателя с предишно наименование „Т.Г.“ЕООД като гражданския ищец сумата от 616000лв. – обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.01.2008г. и направените по делото разноски от 10600лв.

Въз основа на удостоверение по чл.456,ал.2 от ГПК по изп.дело №3140/2021г. на ДСИ при РС-Пловдив и молба вх.№12354/24.10.2022г. е конституиран като присъединен взискател Районен съд-Пловдив за парични вземания спрямо длъжника К. Ф.. Въз основа на молба вх.№2890/15.03.2023г. и удостоверение по чл.456, ал.2 от ГПК по изп.дело №***/2023г. на ЧСИ Д.М. е присъединен като взискател В. Б. П. за парични вземания спрямо длъжника К. Ф.. С молба вх.№7097/17.07.2023г. М. Г. К. е присъединена като взискател 2 въз основа на договор от 10.07.2023г. за цесия с взискателя В. П. за част от вземанията му.

С влязло в сила на 30.11.2022г. решение по гр.дело №20215300102512 на Окръжен съд-Пловдив е обявен за относително недействителен спрямо взискателя „Р.С.“ЕООД договора за дарение от 04.04.2018г., с който длъжникът К. Ф. Ф. е прехвърлил на дъщеря си Е. К. Ф.-П.а собствената си 1/2 ид.част от апартамент №* в гр.П., ул.“Г.Д.Н.“№**, вх.*, ет.*, спрямо която е насочено принудителното изпълнение, като на 15.12.2022г. е вписана възбрана, на 12.01.2023г. е извършен опис, изготвена е оценка с помощта на вещо лице и е насрочена публична продан за времето от 21.02.2023г. до 21.03.2023г. Постъпила е молба вх.№3017/16.03.2023г. от „Б.г.“ЕООД, от взискателя „Р.С.“ЕООД и от съсобственика на продавания имот Е. К. П.а за спиране на проданта поради водени преговори за спогодба, която молба е уважена. Въз основа на молба вх.№5405/23.05.2023г. от взискателя „Р.С.“ЕООД за възобновяване на проданта такава е насрочена за времето от 17.06.2023г. до 17.07.2023г., като с протокол от 18.07.2023г. за купувач е обявен присъединения взискател В. Б. П. за предложената от него цена от 147219лв.

Според удостоверение вх.№7379/24.07.2023г. на НАП, ТД-П., длъжникът К. Ф. има непогасени публични задължения от общо 883,56лв., за които Д. се явява присъединен по право взискател, съгласно чл.458 от ГПК. Според представеното удостоверение от О.-П., Д“МДТ“, за имота са налице неплатени ДНД и ТБО с лихви.

С Постановление от 11.08.2023г. е изготвено разпределение на предложената от обявения за купувач В. П. сума от 147216лв. В първи ред като привилегировани по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД са включени вземанията за разноски по принудителното производство: 462лв. с ДДС – обикновени такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ; 3897лв. с ДДС – пропорционална такса по т.20 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ; 3500,18лв. с ДДС – пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена на база предложената цена, в полза на ЧСИ;

434,70лв. – допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ, от които 400лв. авансово платени от взискателя „Р.С.“ЕООД и 34,70лв. в полза на ЧСИ. Във втори ред като привилегировани по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД са включени вземанията на О.-П. само за данъци за имота към 2023г. в размер на 227,37лв.

3

В трети ред като привилегировани по чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД са включени вземанията на Д. от 883,56лв. Остатъкът от сумата е разпределен по съразмерност между хирографарните кредитори, както следва: 133958,28лв. за взискателя „Р.С.“ЕООД, 1963,21лв. за Районен съд-Пловдив, 1070,34лв. за В.

Б. П. и 819,36лв. за М. Г. К..

В тридневния срок по чл.462,ал.2 от ГПК против разпределението е подадена жалба вх.№7995/14.08.2023г. от длъжника К. Ф. Ф.. Оплакванията в нея са за неспазване на императивните разпоредби на чл.136 от ЗЗД, неправилно индивидуализиране и изчисляване на вземанията за разноски по принудителното изпълнение по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД, липса на яснота какво представляват таксите и на ясно и точно описание за това кога и за какви извършени от ЧСИ действия са начислени.

С обжалваното решение окръжният съд е приел да са спазени разпоредбите на чл.136 от ЗЗД и редът на привилегиите при изготвяне на обжалваното разпределение, а оплакванията на жалбоподателя в тази насока да не са конкретни. Приел е за неоснователно възражението за неяснота и неправилно изчисление на вземанията за разноски, тъй като оспорването им е допустимо по силата на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, но не и в производството по чл.463 от ГПК, а и същите са конкретизирани от ЧСИ в мотивите към разпределението, макар и излагането на такива да не се изисква по закон, като длъжникът е бил уведомяван за разноските с връчените му покани за доброволно изпълнение и те не са били обжалвани от него. По тези решаващи съображения съдът е потвърдил обжалваното разпределение.

Според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, определящи рамките на сезирането, извън които произнасянето е недопустимо, и, действайки като въззивна, а не контролноотменителна, инстанция, той не следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение, включително за правилното приложение на нормите на чл.136 от ЗЗД, които са процесуални, а не материалноправни, като следи служебно единствено за това дали всички присъединени по право взискатели са включени в разпределението. Правомощията на апелативния съд са същите като тези на окръжния съд при обжалване на разпределението.

4

В този смисъл проверката на разпределението се свежда само до наведените в жалбата конкретни основания за неговата незаконосъобразност. Пред настоящата инстанция оплакванията касаят част от първоначално наведените такива относно неспазване на императивните разпоредби на чл.136 от ЗЗД и липса на индивидуализация и неправилно изчисляване на вземанията по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД за разноски по принудителното изпълнение.

Оплакването за неспазване на разпоредбите на чл.136 от ЗЗД е общо и лишено от конкретика, поради което и с оглед очертаните правомощия на съда, не подлежи на разглеждане. Оплакването в разпределението да не е включен присъединения взискател „Б.г.“ЕООД е заявено за първи път с жалбата пред настоящата инстанция. То е и неоснователно. Посоченото дружество не е присъединен взискател по чл.456,ал.2 или чл.459 от ГПК по конкретното изпълнително дело, независимо, че фигурира наред с първоначалния взискател „Р.С.“ЕООД в подадената до ЧСИ молба вх.№3017/16.03.2023г. за спиране на проданта. В оспореното разпределение са включени всички присъединени по право взискатели. Според задължителните указания по т.2 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г. на ОСГТК на ВКС, при обжалване на разпределение по реда на чл.463 от ГПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт, като липсва законово изискване изпълнителният орган да изложи мотиви към акта, поради което при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение, включително при липса на достатъчна конкретизация на отделни вземания и техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им и не може да бъде изяснена от събраните доказателства по делото, е налице невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение и това налага да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение.

В тази връзка в конкретния случай, противно на оплакванията на жалбоподателя, в обжалваното разпределение вземанията за разноски по принудителното изпълнение по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД са конкретизирани в достатъчна степен чрез посочване на размера на сумата и текстовете по ТТРЗЧСИ, по които са начислени таксите в полза на ЧСИ и на първоначалния взискател, за реално осъществените, според приложените по изпълнителното дело документи, от ЧСИ действия по реализиране на конкретния изпълнителен способ чрез проучване на имущественото състояние на длъжника досежно притежаваните от него недвижими имоти, налагане на 5 възбрана върху изнесения на продан, извършване на опис и оценка на същия с помощта на вещо лице срещу възнаграждение, изпращане на призовки и уведомления, изготвяне и предявяване на разпределението. Жалбоподателят не оспорва дължимостта на конкретни разноски, нито начисления размер на конкретни такива, включени в разпределението.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакуваното с нея решение като правилно.

Предвид изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1312 от 30.10.2023г., постановено по в.гр.дело №2742/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено разпределение от 11.08.2023г. на 147216лв., извършено от ЧСИ Р.Р. с рег.№*** и район на действие Окръжен съд-Пловдив по изп.дело №*************.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6