Решение № 88 от 08.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Велико Търново, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

ДАНИЕЛ Й.ОВ

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Ирена Д. И.а в присъствието на прокурора Й. М. К. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й.ОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254100600439 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI НПК.

С Присъда № 8, постановена на 25.03.2024 г. по НОХД № 2/2023 г., Районен съд – Г.О. е признал подсъдимия В. И. Н. за виновен в това, че на 13.03.2022 г., в землището на с. П., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „П.“ с peг. № ..............., собственост на В. И. Н., с ремарке „Т.“ с peг. № ..........., собственост на „Д. - А.“ ЕООД, направил опит да отнеме чужди движими вещи: 14 бр. „П“ - образни винкели, с общо тегло 962 кг на стойност 2693,60 лв., 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/1 м/30 см на стойност 247,44 лв., 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/91 см/26 см на стойност 195,16 лв., 2 бр. правоъгълна метална конструкция с плоскости дървен фурнир и панти на стойност 399,60 лв., 1 бр. метална конструкция от „Г“-образни винкели с дължина 3,10 м и 1,55 м на стойност 40,90 лв. и 1 бр. метална конструкция от „Г“-образни винкели с дължина 156 см/86 см/86 см на стойност 17,31 лв., всички вещи на обща стойност 3594,01 лв. от владението и без съгласието на представител на собственика „П - 98“ ЕООД с управител В.

Л. Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини – своевременната намеса на Ц.С.Ц. от с. П., като на основание по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. с чл.

194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК му е наложил наказание една година „лишаване от свобода“.

1

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание една година „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е възложил възпитателните грижи по отношение на осъдения на полицейски инспектор, определен от Началника на РУ – Г.О..

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е отнел в полза на държавата лек автомобил „П.“ с рег. № ..............., собственост на В. И. Н., като вещ, предназначена и послужила за извършване на престъплението.

Постановил е приобщеното по делото като веществено доказателство: чифт спортни обувки, номер 40 и 2/3, сини на цвят, с надпис на външната част на езика „Adidas/ Parsley“, да бъдат върнати на собственика – В. И. Н..

Осъдил е подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – Велико Търново и на Районен съд – Г.О. направените по делото разноски.

Настоящото въззивно производство е второ по ред, след като с Решение на Апелативен съд – Велико Търново № 93/30.06.2025 г. е отменено Въззивно решение № 185/19.11.2024 г., постановено по ВНОХД № 357/2024 г. на ВТОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

В съдебно заседание подсъдимият и неговата защитата поддържат, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена при непълен и едностранчив анализ на доказателствата. Според защитата съдът е кредитирал безкритично показанията на свидетеля Ц. въпреки съществените вътрешни противоречия в тях и противоречията им с останалия доказателствен материал, включително огледния протокол и снимковия материал относно съС.ието на имота и липсата на обозначения за частна собственост. Поддържа се, че не е доказано по несъмнен начин подсъдимият да е извършил опит за кражба, тъй като вещите не са били индивидуализирани и не са иззети като веществени доказателства, а експертизите са изготвени единствено по снимков материал. Липсвали доказателства вещите да са били годни за употреба, както и да са били част от сградните конструкции на имота. Изтъква се още, че подсъдимият е върнал вещите доброволно след разговора със свидетеля Ц. поради което е следвало да бъде обсъден и въпросът за самоволен отказ от довършване на деянието.

Оспорва се и процесуалния ред при повторния разпит на свидетеля Ц. в присъствието му в съдебната зала. В заключение счита, че обвинението почива на предположения и не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, поради което моли въззивния съд да отмени присъдата и да признае подсъдимия за невиновен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба е неоснователна. Според държавното обвинение от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че 2 подсъдимият е извършил довършен опит за кражба, осъществен чрез използване на моторно превозно средство и прикачено ремарке. Прокурорът се позовава на показанията на свидетеля Ц. като очевидец на деянието, както и на показанията на свидетеля К. и пристигналите на място полицейски служители. Според обвинението от доказателствата се установява, че имотът е бил ограден, с поставена табела и заключваща се врата, а вещите са били демонтирани от сградата и са се намирали в добро съС.ие непосредствено преди деянието. Поддържа се, че подсъдимият предварително е осигурил ремарке и инструменти, с които заедно със свидетеля К. е натоварил процесните вещи. Според прокуратурата е безспорно установено кои вещи са били натоварени и впоследствие разтоварени, като именно те са били огледани и иззети по делото. Държавното обвинение счита, че е налице довършен и годен опит за кражба, тъй като подсъдимият е установил фактическа власт върху вещите, но не е успял да ги отнесе поради намесата на свидетеля Ц.. Посочва се, че подсъдимият е успял да изведе натовареното ремарке извън имота и да се придвижи на значително разС.ие, което доказва реалната възможност вещите да бъдат отнесени.

Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа страна възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС е приел за установено следното:

Подсъдимият В. И. Н. е роден на 31.01.1986 г. в град Г.О.. Завършил е средно образование. Живее в село П.. Не е женен. Не е осъждан за престъпления (реабилитиран).

На 13.03.2022 г. в землището на с. П. В. Н. управлявал собствения си лек автомобил „П.“ с peг. № ..............., на който имало закачено ремарке „Т. “ с peг.

№ ..........., собственост на „Д. - А.“ ЕООД. В автомобила се намирал и свидетелят Я.К. Минавайки покрай поземлен имот, ограден с оградна мрежа, в който имало изградени сгради и различни съоръжения, В. Н. влязъл с управлявания от него автомобил през монтираната на място портална врата и спрял моторното превозно средство във вътрешността на обекта. След като слязъл от автомобила натоварил на ремаркето 14 бр. П-образни винкели, с общо тегло 962 кг, 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/1 м/30 см, 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/91 см/26 см, 2 бр. правоъгълна метална конструкция с плоскости дървен фурнир и панти, 1 бр. метална конструкция от Г -образни винкели с дължина 3,10 м и 1,55 м и 1 бр. метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 156 см/86 см/86 см. в опит да ги закрепи и евентуално отвози. Вещите били собственост на „П - 98“ ЕООД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: с. П., община Г.О., с управител В. Л. Й..

Н. се качил в автомобила си за да потегли. В същото време свидетелят Ц.Ц.. който бил видял, че порталната врата е в отворено положение и се бил 3 усъмнил да не се извършва нещо нередно, тъй като било неделен ден, решил да провери съС.ието на обекта и с управляваното от него моторно превозно средство се придвижил до порталната врата на оградата. Там Ц.Ц.. видял лекия автомобил, управляван от В. Н., с прикаченото за него ремарке, на което се намирали натоварени от последния вещи, който се движел срещу него.

След като бил проведен разговор между лицата, свидетелят Ц. им казал да върнат и разтоварят същите. Н. се върнал с автомобила в посока сградите на обекта и в близост до първата от тях разтоварил взетите от него вещи, за което му помогнал и свидетелят К.. Малко по-късно на място дошли свидетелите В.

П. и Р.Й..

В хода на разследването била назначена съдебно-оценъчна експертиза.

Вещото лице дало заключение, че стойността на вещите е следната: 14 броя „п-образни винкели, с общо тегло 962 кг на стойност 2 693,60 лв., 1 брой електрическо табло с размери 1 м/1 м/30 см на стойност 247,44 лв., 1 брой електрическо табло с размери 1 м/91 см/26 см на стойност 195,16 лв., 2 броя правоъгълна метална конструкция с плоскости дървен фурнир и панти на стойност 399,60 лв., 1 брой метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 3,10 м и 1,55 м на стойност 40,90 лв. и 1 брой метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 156 см/86 см/86 см на стойност 17,31 лв.

Стойността на всички вещи възлизала на 3594,01 лв.

В хода на въззивното съдебно следствие бе приобщена допълнителна съдебно-оценителна експертиза, съгласно която инкриминираните винкели оценени отделно като скрап към датата на деянието – 13.03.2022 г., са на стойност 323,28 лева.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.10.2022 г. В. И. Н. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на посочените по-горе дата и място, чрез използване на моторно превозно средство и прикачено към него ремарке, направил опит да отнеме инкриминираните чужди движими вещи от владението и без съгласието на представител на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини - своевременната намеса на свидетеля Ц.С.Ц. - престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

При проведения разпит в качеството на обвиняем В. Н. не се признал за виновен. Заявил, че не е извършил опит за кражба.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Л. Й., Ц.С.Ц., Я.Т. К., Н. С.С., Р.Ц. Й.ов, Д.К.Д. и В. С. П..

Споделим е изводът на първия съд, че показанията на посочените свидетели могат условно да се разделят на две групи. Първата група свидетели са били преки очевидци на извършеното от Н.. Това са свидетелите Ц.Ц.. и Я.К.

Втората група свидетели имат косвено отношение към случая. Те не са присъствали, но техните показания косвено помагат да се изясни фактическата обстановка. Това са свидетелите: В. Й. (управител на дружеството собственик и посетила процесния обект няколко дни след случая) – нейните показания дават яснота относно съС.ието на обекта преди и след 4

13.03.2022 г.; Н. С. (помогнал на подсъдимия да закачи ремаркето) и Д.Д.

(собственик на самото ремарке); служителят на охранителната фирма В. П. и полицейският служител Р.Й., отзовали се на място след подаване на сигнала.

Основен свидетел по делото е Ц.С.Ц.. Показанията му по съществените въпроси от предмета на доказване относно дата, място на което е видял лекия автомобил, управляван от подсъдимия и индивидуализиран от свидетеля по марка и модел, ремаркето, на което са били натоварени инкриминираните вещи и установеното, че те са вещи от процесното рибно стопанство, се отличават с последователност и еднозначност. Фактическата обстановка правилно е изведена от събраните в хода на съдебното следствие, обсъдени заедно и поотделно гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и приобщените по реда на НПК такива от ДП, и се споделя от настоящата инстанция.

Съществен акцент обаче, който настоящата инстанция намира за правно значим, са противоречията в показанията на свидетеля Ц.Ц.. относно това дали подсъдимият изобщо е напускал пределите на стопанството с натоварените вещи. В една част от показанията си свидетелят Ц. заявява, че е препречил пътя на подсъдимия още на изхода на имота, след което последният е дал назад и е разтоварил вещите във вътрешността на стопанството. В друга част обаче свидетелят сочи, че е направил път на автомобила, подсъдимият е излязъл на главния път, обърнал е автомобила и впоследствие сам се е върнал, за да разтовари вещите.