Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5604 от 18.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4762/2023
Вид
Решение № 5604
Подписан
18.10.2024
В сила
17.10.2024
Състав
Петър Любомиров Сантиров, ГЕОРГИ СТОЕВ, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5604 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Г. СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100504762 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20076022 от 24.01.2023 г., постановено по гр. д. № 58173/2020 г. по описа на СРС, 81-ви състав са отхвърлени предявените от Г. Д. Г. срещу Дирекция „Миграция“ — МВР искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. З ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1857,76 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, преобразуван от положен нощен труд в периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г., и сумата от 157,00 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците за възнаграждение за извънреден труд, за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба — 24.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение ищецът Г. Д. Г. е осъден да заплати на ищеца на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Р., с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Посочва, че в действащата и приложима към процесния период наредба на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Поддържа, че тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото 1 законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), както и разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт – Кодекса на труда (КТ). Сочи, че в тази връзка нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се прилагат за подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Поддържа, че поради своята специфичност, а именно че се полага през нощта и има специфично неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм, нощният труд се урежда от нарочни, специални и изрични разпоредби. Твърди още, че липсва основание за една категория работници и служители, работещи през нощта, да се преизчислява труда от нощен в дневен, а по отношение на друга това да не се извършва. Посочва практиката на Съда на Европейския съюз по дело № C-262/2020 г. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от ищеца искове. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник – Дирекция „Миграция“ — МВР не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Безспорно е и е видно от представените писмени доказателства, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността младши инспектор /старши полицай/ в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом София“ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци – София“ при Дирекция „Миграция“ – МВР, в рамките на което е полагал труд на 24-часови смени.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат 2 допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл.

187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица.

Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Съгласно чл. 187, ал. 6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като съгласно ал. 7, възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд.

Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

На основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) е издадени и приложими Наредба № 81213-776/29.07.2016 г./обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./, отменена с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020 г. с ДВ, бр. 4/, в която фигурира разпоредба в чл. 3, съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

През релевантния по делото период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР са издадени и действали Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. и Наредба № 8121з-1059 от 26 септември 2019 г. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. и Наредба № 8121з-1059 от 26 септември 2019 г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд.

Съгласно чл. 33, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Такова правило е регламентирано в чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

- действала в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 8601/2019г., в сила от 14.01.2020 г./, Наредба № 8121з-36/07.012020 г. /отм. ДВ. бр. 93 от 30.10.202 0г./ и Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. /отм. ДВ. бр. 60 от 29.07.2022 г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.

3

При така установената нормативна база и с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона ВКС е постановил Тълкувателно решение от 15.03.2023 по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, което съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания – чл.

130, ал. 2 ЗСВ, дадени в него е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ /бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г./, поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./ в сила от 02.08.2016 г./, която обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Това разрешение съответствува и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело /т. 49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня.