Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1550 от 02.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 941/2026
Вид
Решение № 1550
Подписан
02.05.2026
В сила
02.05.2026
Състав
ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 57, ал.1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. София, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261110200941 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Д.Ангелова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 941 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. М. Г. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-4332011518/ 19.06.2023г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на З. М.

Г., ЕГН-********** са наложени административни наказания, както следва: по т.1- „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175А, ал.1 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП и по т. 2-„Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да упрвлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДП.

Жалбоподателят-редовно призован, ползва процесуален представител-адв. В. от САК, която пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. В жалбата са наведени аргументи за неосъществени състави на нарушения и липса на доказателства, свързани с извършването им. Приложено е писмено становище с аргументи за отмяна на НП.

Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща представител.

Приложено е писмено становище от пълномощник-гл.юрк. С. М., в което се изразява становище по същество на нарушението и неоснователност на жалбата. Изложени са доводи за доказаност осъществените нарушения. Претендира се присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатсктото вазнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:

На 10.04..2023 г. мл.автоконтрольор в ОПП – СДВР- акт. Ж. П., съставил на ж-ля З. М. Г.

АУАН № 0602584/ 10.04.2023г. , въз основа на докладна записка, в който отразил, че на дата 01.04.2023г. в 13:10ч. жалбоподателят З. Г. е управлявал МПС-л.а „***“ с рег. № *** и се движел в гр. Банка, по бул.“Ал. Стамболийски“ с посока на движение от ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ към ул.“Цар Симеон“ и на кръговото кръстовище с ул.“Ст.Стамболов“ не използвал пътя по предназначение (дрифт) и на ул.“Цар Освободител“ №1 при подаден сигнал от свидетел №2 и възприет от водача за спиране на автомобила, водачът не спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, като ускорил автомобила и продължил движението си напред. В акта описаното било квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДП и на чл. 103 от ЗДП. В АУАН № 0602584/10.04.23г. било описано, че е съставен на основание докладна записка. Актът бил връчен на жалбоподателя, който възразил, че на процесната дата не е управлявал МПС-то.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на събраните писмени и гласни доказателства- показанията на св. Й. Т., С. С., св. ***, както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,вр. чл. 84 от ЗАНН – АУАН № 0602584/10.04.23г.; НП № 23-4332-011518/ 19.06.2023г.; Докладна записка; извлечение от „Гугъл мапс; Справка – картон на водача; Заповед № 513з-242/17.04.2015г. на директора на СДВР; Заповед № 8121к-12547/ 12.09.2024г. и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на МВР ; Пълномощни и др.

При анализ на гореизброените доказателства следва да се отбележи, че от показанията на св. Й. Т. се установяват обстоятелствата, възприети от същия във връзка с работата му като полицейски служител в 09 РУ-СДВР в гр. Банкя. Той не конкретизира датата на нарушението, но изяснява, че я свързва с назначаването му като охрана поради провеждане на избори и я е отразил в съставена впоследствие Докладна записка по случая. Той дава данни, че свързва името на жалбоподателя с управление на лек автомобил „***“ в гр. Банкя, по бул.“Ал.Стамболийски“, описва действия по „форсиране“ с гуми на кръговото кръстовище, както и подаването от колегата му С. на сигнал със стоп-палка на водача, който не е спрял. От изложеното от св. Т. се установява, че автомобилът е преминал с рязка скорост на кръговото кръстовище, което е описано като „шумен дрифт“ в процесната докладна записка. Въз основа на показанията му съдът прие за установено по ясен начин датата, мястото, извършеното действие от жалбоподателя при управлението на л.а“***“ на кръговото кръстовище, а именно, форсиране на гумите на колата на кръговото кръстовище и преминаване с рязка скорост и неспиране на автомобила при подаден сигнал за това. Съдът прие показанията на св. Т. като правдиви и незаинтересовани и съответни на отразените в посочената докладна записка фактически констатации.

От показанията на св. С. съдът не можа да изгради представа за конкретно осъществените от жалбоподателя действия на процесната дата. Свиедетелят е присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, които заявява, че няма ясни и точни спомени за конкретната фактическа обстановка предвид естеството на работата му в 09 РУ-СДВР. След предявяване на съставената от св. С. докладна записка, същият потвърди, че я е съставил, но не даде конкретика във връзка с описаното нарушение.

При анализ на показанията на св. *** съдът констатира, че са информативни относно присъствието му като пасажер на инкриминираната дата и място по време на управляване на л.а“***“ от жалбоподателя в гр. Банкя. Същият сочи конкретната дата като изяснява, че я свързва в провеждането на избори, като твърди, че ж-лят Зл. Г. не е предприемал маневра по дрифтене, нито че е възприел подаване на сигнал със стоп-палка от полицейски служители.

Съдът не прие за правдиви показанията му като отчете, че противоречат на изложеното от св. Т., което е съответно и приложеното писмено доказателство, съставено от него 2 непосредствено след случая, и ги намери за тенденциозно дадени с оглед потвърждаване твърденията на жалбоподателя от жалбата за неосъществяване на нарушенията.

Съдът кредитира събраните писмени докаателства по делото като непротиворечащи на гласната доказателствена съвкупност. Цялостниият анализ на приложените към преписката писмени доказателства и събраните гласни такива мотивира съдът да приеме за установено, че жалбоподателят на процесната дата и място е управлявал МПС-то, създал е опасност за останалите участници в движението, тъй като на кръговото кръстовище се е движил със скорост и не е спрял на подаден му сигнал със стоп-палка. Наред с това не бе установено по несъмнен начин, че е използвал пътя отворен за обществено ползване не по предназначението му.

Следва да се отбележи, че АУАН, с който се инициира производството, не се ползва в случая с презумптивна доказателствена сила, доколкото събраните в пълен обем доказателства го опровергават в частта относно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДП, поради което при отчитане на нормата на чл.189, ал.2 от ЗДП, същата се явява неприложима относно първото нарушение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При извършената служебна проверка съсдът констатира, че АУАН и НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона и в предвидените в ЗАНН давностни срокове.

Съдът констатира,че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбаподателя. Налице е нарушение на чл.42, т. 4 и на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нарушенията и обстоятелствата по извършването им не са описани ясно и конкретно, съобразно въведените правни квълификации-, нито са приложени несъмнени доказателства за извършването им. Съгласно разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДП: „На водачите на МПС е забранено да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“. Видно от АУАН и НП на Зл.Г. е вменено, че управлява личният си л.а „****“ с рег. № *** като „не използва пътя по предназначение /дрифт/.“. Видно от съставените от полицейските служители Докладни записки по случая е, че на 01.04.25г. процесният автомобил с дрифт и завъртане на задната част е излязъл от кръговото кръстовище. В закона не се съдържа легална дефиниция за ползването на път за "други цели, освен за превоз на хора и товари", което съгласно трайната съдебна практика, предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. Съдът счита, че в акта и в НП така даденото словесно описание е неясно, неточно и изяснява конкретните фактически действия, които е извършил жалбоподателят и посредством които е „дрифтил“ и съответно-използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели. В съставената от св. Т. докладна записка е посочено, че автомобилът се е движил опасно и е вдигал пушилка след себе си, а в съставената Докладна записка от св. С. е отразено, че „автомобилът е застрашил целостта на паркираните наблизо автомобили и не е спрял на пешеходната пътека“. Следвало е тези обстоятелства да бъдат проверени при съставяне на АУАН и изложено точно какви конкретни действия е извършил водачът, как е привел в опасност МПС-то и съответно е създал непосредствена опасност за целостта на останалите участници в движението".

Констатираният фактически дефицит е пренесен и с обстоятелствената част на издаденото НП, в което формално е отразена от съдържанието на състава на чл. 104б,т. 2 от ЗДП-„използване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. Констатираният пропуск представлява съществено процесуално нарушение доколкото неяснотата на административното обвинение възпрепятства възможността на жалбоподателя да разбере какви конкретни действия му се вменяват за извършени и посредством които е нарушил правилото да използва обществен път не съобразно предназначението за превоз на хора и товари.

3

Относно нарушението по т.2 на НП: При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗДП, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация.

Съгласно нормата на чл. 103 от ЗДП- „ При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. " От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че на посочените място и време жалбоподателят Зл.Г. не е спрял при подаден от контролен орган-св. С., сигнал със стоп-палка, а вместо това необезпокоявано е продължил движението си. Установено бе в хода на съдебното следствие, че посоченият свидетел е бил с униформа и отличителни знаци за това, както и че сигналът е подаден със стоп-палка от същия. Поради това съдът намери за установено, че е осъществил състава на нарушението. Съставът на административното нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна нарушението е осъществено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, тъй като като правоспособен водач на МПС е съзнавал задълженията си, регламентирани от в състава на чл. 103 от ЗДП, въпреки което не е съобразил поведението си с тях. Наред с това той е съзнавал общественоопасните последици на деянието си, а именно, че застрашава обществените отношения, гарантиращи изпълнението на разпорежданията на лицата, упълномощени да контролират движението по пътищата.