Решение № 16 от 18.01.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Габрово, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210101010 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е искова молба, вх. № 4510/30.06.2023 г. предявена от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, с адрес гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, срещу С. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 41, вх. Б, ет. 5, ап. 10.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 483.75 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена електрическа енергия, доставена за периода от 09.03.2022 г. до 08.07.2022 г., съгласно издадени за периода от 27.04.2022 г. до 25.07.2022 г. и за сумата 34.09 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 16.02.2023 г., както и за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч.гр. дело № 415/2023 год. по описа на РС Габрово, като била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът сочи, че е доставчик на електрическа енергия, като продава електрическа енергия на клиентите при публично известни общи условия, а С. Р. М. е потребител на такава за битови нужди за обект находящ се в гр. Габрово, ул. „**********” № 41, вх.

Б, ет. 5, ап. 10, клиентски номер 1600115039. За периода от 09.03.2022 г. до 08.07.2022 г. е доставена енергия на стойност 483.75 лева, която не е заплатена в предвидения в Общите условия срок. Ищецът сочи, че ответникът С. Р. М. отговаря за задълженията.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви.

В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител депозира такъв, с който оспорва исковете като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Не е спорно между страните, а и видно от заявление, вх. № 5742753/10.05.2021 г. на С. Р. М. за продажба на електрическа енергия от „Енерго-Про Продажби” АД, че за процесния период – от 09.03.2022 г. до 08.07.2022 г. помежду им е съществувал договор за продажба на електрическа енергия, доставяна в имот, находящ се в гр.

Габрово, ул. „**********” № 41, вх. Б, ет. 5, ап. 10.

В производството са представени данъчни фактури, издадени от ищеца за стойността на доставена електрическа енергия, като не се твърди и не се установява С.

Р. М. да е обективирала писмено възражение срещу сметката за консумирана електрическа енергия.

Ищецът е представил извлечение за формиране на задълженията на С. Р. М. за клиентски №1600115039, абонаментен № 0104606083, гр. Габрово, ул. „**********” № 41, вх. Б, ет. 5, ап. 10, видно от която за претендирания период е начислена доставена електрическа енергия на обща стойност 483.75 лева, като върху това задължение е начислена и лихва за забава в размер на 34.09 лева.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период количеството потребената електрическа енергия е определено на база показанията на СТИ и съответства на фактурираните, като стойността е изчислена математически вярно, въз основа на утвърдените от КЕВР цени. Електромерът е метрологично годен, като максималната мощност, която би могла да бъде консумирана, в обект с абонатен № 0104606083 за отчетния период, съобразно ел.инсталацията на същия обект е равна н а 11 , 5 кВт ежечасно. Отчетеното количество електроенергия от СТИ по тарифа „дневна" и „нощна" за периода от 09.03.2022 г. до 08.07.2022 г. е 2099 кВтч., което отговаря на средна консумация 0.73 кВт ежечасно. Средната стойност на преминаващия ток е равна на 3,17 А, което е значително по-малко от допустимия ток на присъединителните съоръжения 50А. Съгласно заключението н ачислената електроенергия е възможно да бъде консумирана.

Представени са Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД на потребители на административните области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово, в които са уговорени условията за продажба, начините и сроковете за заплащане на електрическа енергия за битови нужди.

С определение от 24.10.2023 г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби” АД и общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на

„Електроразпределение север” АД са обявени на адрес: https://www.energopro.bg/bg/Obshti-usloviya-Bitovi-klienti. В общите условия са уговорени условията за продажба, начините и сроковете за заплащане на електрическа енергия за битови нужди.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 415/2023 год. по описа на РС Габрово, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като издадената на 16.03.2023 г. заповед по чл. 410 ГПК е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК.

2

Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, с оглед отделените за безспорни в отношенията между страните факти.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави електрическа енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 483.75 лв. и неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация, паричната стойност на доставеното му благо.

Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., снабдяването с електрическа енергия на битови потребители, какъвто е ответникът М., се извършва от дружества, различни от разпределителните дружества. В случая за територията на обл. Габрово това е дружеството „Енерго - Про Продажби" АД като „краен снабдител” по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.

Именно между „крайния снабдител” и битовият потребител е сключен договор по чл. 98а от ЗЕ за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По аргумент от чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.98а, ал.4 ЗЕ е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.

Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че между тях е сключен договор за продажба на електрическа енергия и че този договор е уреден от влезли в сила общи условия за продажба на електрическа енергия от „Енерго - Про Продажби" АД на потребителите, присъединени към разпределителните мрежа на територията на която „Енерго - Про Продажби" АД притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Ответникът не твърди и съответно не ангажира доказателства да е предложил специални условия в предвидения 30-дневен срок, съгласно чл.98а, ал.5 ЗЕ, поради което и по отношение на правоотношението му с ответника приложими са ОУ на ответника одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Общите условия са източник на права и задължения, във връзка с продажбата и потреблението на електрическа енергия, като отношенията между страните са облигационни и при проявление на принципа на равнопоставеност, тъй като никоя от страните не упражнява властнически правомощия по отношение на другата.

Съгласно ОУ – чл. 15, т.1 „Енерго - Про Продажби" АД се задължава да снабдява с електрическа енергия при условията на равнопоставеност на всеки потребител, чийто обект е разположен на територията обслужвана от „Енерго - Про 3

Продажби" АД, като съгласно чл. 17, т.2 от ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия; Също така битовият потребител заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение - чл. 26, ал.1 от ОУ.

Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок – чл. 26, ал. 6 от ОУ.

Въз основа на кредитираното заключение на техническата експертиза, съдът прие за установено, че за процесния период на ответника е доставена електроенергия на стойност 483.75 лева. Бездействието на ответника по чл. 20, ал. 6 от Общите условия съдът разглежда като извънсъдебно признание на количеството потребена електроенергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени.

Възраженията на ответника, че не било установено реално доставеното количества електроенергия съдът намира за неоснователни. Видно от заключението на СТЕ начислената електроенергия е възможно да бъде консумирана, като размерите на незаплатената електроенергия за периода от 09.03.2022 г. до 08.07.2022 г. са определени на база показанията на СТИ и съответстват на фактурираните, като стойността е изчислена математически вярно, въз основа на утвърдените от КЕВР цени. Съгласно заключението измерващото средство на потребяваната от абоната електрическа енергия е било метрологично и технически изправно. С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до доказания размер от 483.75 лева. Ответникът не оспорва факта, че не е заплатил стойността на доставената електроенергия, поради което и в патримониума на ищеца е възникнало правото на парично вземане за тази сума – 483.75 лева, представляваща стойност на доставена електроенергия за периода от 09.03.2022 г. до 08.07.2022 год., което право не е погасено чрез плащане.

Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е било образувано ч. гр. дело № 415/2023 год. по описа на РС Габрово – 13.03.2023 год. до окончателното изплащане – арг. от чл.422, ал.1 ГПК.

По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.

В случая, съдът прие дължимост на главно вземане в размер на 483.75 лева за цена на доставена електроенергия, което парично задължение е изискуемо.