Определение № 2954 от 11.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2954 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.й Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20261100605349 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по повод постъпил частен протест от прокурор от СРП и частна жалба от С. П. Г., в качеството й на законен представител на пострадалото лице, срещу Протоколно определение – Рег. № 12104 от 12.06.2026 г., по НОХД № 13619/202 г., по описа на СРС, 131-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В подадения протест се твърди, че атакуваното определение е неправилно и се иска СГС да го отмени. Сочи се, че СРС е приел неправилно, че не са били налице основанията за разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия, тъй като органите на досъдебното производство не са положили всички усилия и не са изчерпили възможностите за призоваване на обвиняемия, подробно се изреждат всички предприети действия от органите на ДП в изпълнение на задължението им да призоват надлежно обвиняемото лице, акцентира се, че то е било надлежно уведомено за датата на разпоредителното заседание – 9.06.2026г. чрез връчена призовка, както и за процесуалното му качество и се иска отмяна на горе цитираното определение и връщане на делото в СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Частната жалба се базира на основанията в протеста и преповтаря и искането от частния протест към СГС.

Възражения по частния протест и жалба не са постъпили.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото и основанията в протеста и жалбата, намери за установено следното:

Протестът и жалбата са процесуално допустими, подадени са в установения от закона срок от процесуално активно легитимирани лица, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Разгледани по същество, подаденият частен протест и жалба, се явяват неоснователни, по следните съображения:

Наказателното производство е образувано след жалба от С. П. Г., майка на малолетния Н. Г. Г. срещу Г. С. Г. – негов баща, като е протекло разследване и след приключването му е внесен обвинителен акт от СРП в СРС срещу Г. С.

Г., ЕГН: **********, за извършено от него престъпление по чл.183,ал.1 НК за това, че: За периода от месец юли 2021г. до м. февруари 2022г. включително, в гр. София, бул.“Климент Охридски“ № 66, след като е бил осъден с Решение № 25900/29.01.2019г. на СРС, III ГО,89 състав, по гражданско дело № 79242/2017г., влязло в законна сила на 7.07.2021г., да издържа свой низходящ – сина си Н. Г. Г., роден на ********г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, чрез неговата майка и законен представител С. П. Г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – осем месечни вноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева всяка, като общият размер на дължимата издръжка възлиза на 2000 /две хиляди/ лева.

По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 13619/202 г., по описа на СРС, 131-ви състав.

С Протоколното определение – Рег. № 12104 от 12.06.2026 г., по НОХД № 13619/202 г., по описа на СРС, 131-ви състав, СРС, в хода на разпоредителното заседание, е върнал делото на СРП за отстраняване на съществени и отстраними процесуални нарушения, допуснати на фазата на 2

ДП, които сериозно са ограничили правата на обвиняемото лице, а именно – нарушили са правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество, респективно, правото му да участва в производството лично. В настоящият случай, СРС е приел, че тази възможност не е била осигурена от органите на ДП, тъй като разследващият е разполагал с номера на негов мобилен телефон, бил е известен и адресът на Г. в Република Кипър, като действително в тази връзка са изпратени две ЕЗР за връчване на книжа, но и двете са останали неизпълнени /едната поради несъобразяване нужното технологично време за извършване на действията от страна на органите на ДП, за другата – липсват каквито и да било данни относно изпълнението й/ и органите на ДП не са предприели действия, за да проверят причините за това или да инициират или ускорят изпълнението на втората.

Въззивният състав споделя изводите на районния съд, изложени в атакуваното протоколно определение.

Видно от материалите от ДП е, че органите на ДП са положили известни усилия и са използвали налични правни институти, за да уведомят Г. за воденото срещу него производство, респ. да го приканят да вземе лично участие в него, но това не е направено с нужният интензитет и последователност.

В том 1, лист 109 от ДП се намира констативен протокол, от който е видно, че на 22.05.2023г., разследващият полицай се е свързал с Г. по мобилния му телефон /с чийто номер се е сдобил чрез запитване до Консулската служба на Посолството на Р България в Никозия, Р Кипър/, запознал го е със съдържанието на постановлението за привличането му в качеството му на обвиняем за деяние по чл.183,ал.1 НК по ДП № 1054/22г. и обстоятелствата по него и го е призовал да се яви в сградата на 7 РУ – СДВР за предявяването на постановлението и провеждане на разпит в качеството му на обвиняем. Г. е заявил, че живее и работи в Р Кипър и ще се прибира в Р България не по рано от м.октомври 2023г., тъй като в противен случай ще загуби работата си. Разбирайки в извършването на какво престъпление е обвинен, Г. е изразил учудване. Разговорът разследващият полицай е провел в 3 присъствието на свой колега, който също е подписал констативния протокол.

В същият констативен протокол, който доста подробно описва протеклия разговор с Г. не е отразено, разследващият полицай да е уведомил последният за правата му по НПК, за възможността да упълномощи защитник, не го е уведомил, че има право да му се предявят материалите, след приключване на разследването и не го е запитал дали желае това да бъде сторено. Дори така съставения констативен протокол, не може да се приеме за призоваване по реда на чл.178,ал.11 от НПК, тъй като не съдържа нужните реквизити – дата, за която се призовава лицето, в какво процесуално качество и какви действия процесуални или по разследването ще се извършат с него, както и липсва уведомяване за правото му да ангажира защитник – всичко това е било възможно да извърши разследващия орган или дори наблюдаващият прокурор, тъй като са разполагали и с телефона и с адреса на Г.. Възможно е било дори в хода на отразения в констативния протокол на разследващият разговор с него, това да е било направено, но не е било сторено.

В съдебната папка на делото е приложена изпълнена молба за правна помощ, изпратена от СРС, с която се иска от кипърските съдебни власти да уведомят Г. за съдебните заседания по делото, като са посочени три дати за съдебни заседания, включително и резервни – 28.04.2026г., 15.05.2026г. и 9.06.2026г., все от 14.00 часа, иска се да му бъдат връчени препис от обвинителния акт, инициирал наказателното производство НОХД № 13619/202 г., по описа на СРС, 131-ви състав и от разпореждането за насрочване на делото от 29.09.2025г. на съдията-докладчик, призовка за насрочените съдебни заседания по делото и извлечения от НК и НПК на Р България, касаещи правата и задълженията на подсъдимия. Съдиятадокладчик е поискал и Г. да депозира пред съдебните власти на Р Кипър намерението си да се яви пред българския съд на конкретна посочена дата на съдебно заседание или да уведоми съда за причината при евентуалната си невъзможност за явяване.

Така надлежно оформената молба за правна помощ е изпълнена и материалите са върнати от компетентните кипърски съдебни власти на СРС, 131 състав, като в съдебната папка на делото има приложена „Наказателна форма № 11, клетвена декларация за връчване“ , от която е видно, че на 21.05.2026г., лично на Г. Г., са връчени книжата и той е подписал клетвената декларация лично, като действително не е посочил нито дата на съдебно 4 заседание, на която ще се яви пред български съд, нито причината, ако няма да се явява.

От върнатите от съдебните власти на Никозия, Р Кипър документи обаче не става изрично ясно, дали на Г. са връчени включително обвинителни акт и разпореждането на СРС за насрочване на разпоредително заседание.

Наистина, в настоящия случай, личното присъствие на подсъдимия за този вид деяния в съдебна фаза не е задължително, още повече, че в адвокатското пълномощно, което Г. е дал на адв. А.Х. да го защитава по НОХД № 13619/202 г. ,по описа на СРС, 131-ви състав, изрично е записано и даже подчертано:“С настоящото пълномощно декларирам изричното си съгласие производството да протече в мое отсъствие с оглед разпоредбата на чл.269,ал.1 НПК“.

Всичко това обаче, не освобождава органите на ДП от задължението им да положат всички възможни усилия за призоваване на обвиняемия, запознаване с правата му в наказателното производство и с повдигнатото му обвинение, гарантирането на правото му на защита, както и запознаването му с евентуалните негативни последици от неявяване и неучастие, което е довело и до ограничаване на правото на Г. да научи в какво престъпление е обвинен и да организира защитата си, правото му на лично участие в проведеното наказателно производство, проведено при условията на чл.269,ал.1 НПК, с което е допуснато и отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, накърнило сериозно правата на Г..

Органите на ДП са били длъжни да положат усилия с ефективен резултат /защото те са направили известни такива, но безрезултатно/, за да гарантират базисните му процесуални права в съотвествие с регламентираното в чл.8 от Директива 2016/343 на Европейския парламент и Съвета на ЕС / Член 8

Право на лицата да присъстват на съдебния процес

1. Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях.

2. Държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че:

5 а) заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване“/, както и с преобладаващата съдебна практика, включително и тази на СЕС – С125/2025г., по запитване на ВКС н Р България.

Именно такъв е бил и правилният правен извод на СРС, мотивирал го да върне делото на органите на ДП, за отстраняване на процесуалните нарушения.

Видно е, че при връчването на книжата от съдебните органи на Кипър, в хода на изпълнение на отправената молба за правна помощ от страна на СРС, Г. веднага е упълномощил защитник, което е могъл да направи и, ако му бяха надлежно разяснени правата от органите на ДП.

Действително, на фазата на досъдебното производство, Г. е бил защитаван от служебен защитник, но винаги доброволно избраната договорна защита има предимство, а от съставения констативен протокол от разследващият полицай не личи да е разяснено правото на Г. да си упълномощи адвокат или да бъде запитан поне съгласен ли е да го защитава служебният му защитник.

Никъде в материалите на делото няма доказателства, че Г. е бил поканен за предявяване материалите от разследването, дори няма отбелязване в констативния протокол или в друг акт или документ на органите на ДП да е запознат от тях с това си право и да е бил запитан желае ли да му се предявят.

Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав се солидаризира с правните изводи на първата инстанция, поради които първоинстанционния съд е прекратил съдебното производство и върнал делото на органите на ДП за отстраняване на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, сериозно накърнили процесуалните права на обвиняемия.

С оглед всичко изложено, въззивният съд счита, че подаденият частен протест и жалба се явяват неоснователени, а атакуваното с тях Протоколно определение – Рег. № 12104 от 12.06.2026 г., по НОХД № 13619/202 г., по описа на СРС, 131-ви състав, се явява законосъобразно, правилно и обосновано и като такова, следва да бъде потвърдено.