Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3205 от 26.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22564/2024
Вид
Решение № 3205
Подписан
26.02.2025
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3205 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110122564 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 6640 лв., представляваща остатъчна, неизплатена сума по регресно вземане на ищеца в общ размер от 13 270 лева, от които застрахователно обезщетение в размер на 13 125,00 лева, ликвидационни разноски за обработка на щетата в размер на 25,00 лева и разходи за механичен ремонт на автомобила в размер на 120,00 лева, от която обща сума е заплатена сумата от 6630,00 лева, за възстановяване на платено по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Опел”, модел „Инсигния Спортс Турер“, с рег.

№ ********, щета № *****************, причинени при ПТП, реализирано на 24.02.2023 г. на път III-895 на 5 км., област Пловдив, община Марица, ведно със законната 1 лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че вина за настъпване на ПТП има водачът на лек автомобил „Хюндай”, с рег. № *************, който без да съобрази пътната обстановка и нарушавайки правилата за движение по пътищата, движейки се на път без предимство, отнема предимството на водача на лек автомобил „Опел”, модел „Инсигния Спортс Турер“, с рег. № ********, движещ се по главен път и причинява ПТП. Посочва, че за водача на лек автомобил „Опел”, модел „Инсигния Спортс Турер“, с рег. № ******** била сключена застраховка „Пълно Каско“ с ищцовото дружество – застрахователна полица №

********************. За репариране на вредите по ППС било определено обезщетение в размер на 14040 лева, от което на собственика на увреденото МПС след удръжки е изплатена сумата от 13518,53 лева, както и ликвидационни разноски за ликвидиране на щетата в размер на 25,00 лева, като отделно съгласно фактура № 0000158467/24.03.2023г. била изплатена и сумата в размер на 120,00 лева – разходи за механичен ремонт. Ответното дружеството, след покана погасило само част от сумата, а именно сумата в размер на 6630 лева. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск 2 по основание и размер. Оспорва иска изцяло, в условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на обезщетението, тъй като същият е прекалено завишен.

Оспорва изобщо да е настъпило ПТП при описания в исковата молба механизъм. Не оспорва наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за лек автомобил „Хюндай”, с рег. № *************. Поддържа, че обезщетението за обезвреда реално възлиза на сумата от 6630 лева, съобразена със съпричинителната квота от 50% и която е заплатил на ищеца по регресната му претенция, като по този начин е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната стойност на причинените щети.

Оспорва претендираните вреди да са в резултат на посоченото от ищеца застрахователно събитие. Твърди, че водачът на лек автомобил „Опел”, модел „Инсигния Спортс Турер“, с рег. № ******** има изключителна вина за настъпването на процесното ПТП. Евентуално твърди съществено съпричиняване от поне 50%. Счита, че не били налице основанията за ангажиране на отговорността на ответното дружество за възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение. Прави искане да му се присъдят деловодните разноски.

3

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 388629/02.12.2024г. поддържа исковата молба за уважаване на исковете.

Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ спорното материално право се обуславя от възникването на следните материално-правни предпоставки: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение; 2) установяване на настъпването на покрит от застрахователния договор застрахователен риск; 3) механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на делинквента, застрахован при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4) изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.

Съдът с определението си постановено по реда на чл.

140 от ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процеса на следните факти и обстоятелства от 4 значение за спора, а именно сключен застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на автомобил „Опел“, модел „ИНСИГНИЯ СПОРТС ТУРЕР“ с ДК № ********, застрахователна полица № ********************, валидна към датата на ПТП, че във връзка с процесното застрахователно събитие при ищеца е образувана щета № ***************** по която е изплатено застрахователното обезщетение на правоимащото лице в размер на 13 518,53 лева, съгласно платежно нареждане, прието на л. 56 от досието по делото, като е отделено за безспорно и обстоятелството, че за автомобил „Хюндай“, с рег. № ************* е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – полица № *************, валидна към датата на ПТП, по силата на която ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач. Не е спорно и че във връзка с отправена покана от ищеца до ответника, последният е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 6630,00 лева.

Спорни в производството са осъществяването на фактите и обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП, причинната връзка между ПТП и вредите, както и размера на претенцията, изключителната вина на лицето – водач на ППС „Хюндай“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

В тази връзка по делото е допуснато изслушване на 5 съдебно - автотехническа експертиза. Според експертизата, която съдът кредитира, като съотносима на приетия по делото протокол за ПТП от 24.02.2023г., на писмо на /ФИРМА/, ОПУ – Пловдив, прието на л. 148 от досието по делото и на показанията на водача на автомобил „Опел Инсигния Спортс Турер“ с ДК № ******** – свидетелят К.

К., включително и от показанията на водача на МПС „Хюндай“, чиято гражданската отговорност е застрахована при ответното дружество, ПТП е настъпило на 24.02.2023г., около 16:30 часа на път III – 895, 5-ти км., където лек автомобил „Опел Инсигния“ с ДК № ************* се движи направо по път III-895 и на кръстовище, при наличие на пътен знак „Път с предимство“, водачът на лек автомобил „Хюндай Гетц“ с ДК № ***************, движейки се по път с посока път III-895 и при наличие на пътен знак СТОП не пропуска движещият се с предимство лек автомобил „Опел Инсигния“ и настъпва удар между двата автомобила, като лек автомобил „Опел Инсигния“ с предната си част удря дясна задна част на автомобил „Хюндай Гетц“. За застрахования при ищеца автомобил настъпват щети и деформации в предната част на автомобила. Протокола за ПТП с бл. № 1737099, съставен от длъжностно лице при упражняване на служебните му задължения е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за 6 механизма на ПТП. Този факт е непосредственото възприемане на знака СТОП, преди завоя на процесния участък. Свидетелката А. не отрече вината си за настъпване на ПТП, потвърди я, макар и завоалирано да възпроизвежда в показанията си „там има знак стоп, може да се каже че спрях, намалих до скорост и положение, доколкото да видя, че няма коли“, а свидетелят К. категорично посочи, че А. не е спазила знак СТОП и по този начин не е пропуснала движещият се по път с предимство водач на лек автомобил „Опел Инсигния“, като тези обстоятелства се потвърдиха от свидетеля и след предявяването му на приетата на л. 149 от досието по делото схема на пътния участък от км.4+160 до 5+180.

Изслушаната САТЕ потвърждава механизма на ПТП, като в тази връзка е налице съотносимост на приетите писмени доказателства и събраните в хода на производството гласни доказателствени средства. Когато в протокола е удостоверен факт, съставляващ волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола.

В случая протокола носи подпис на водача на автомобил „Хюндай“, с който същият е удостоверил верността на констатациите на длъжностните лица за ПТП, неизгоден за него факт, поради което съдът приема сочения от ищеца механизъм на ПТП за доказан. Според експертизата е налице и причинна връзка между повредите по автомобил 7

„Опел Инсигния Спортс Турер“ и механизма на ПТП. По гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа в производството механизма на ПТП и причинноследствената връзка между ПТП и вредите.

Установи се безспорно в производството, че ПТП е реализирано по вина и поради противоправното поведение на водача на л.а. „Хюндай“, който при управление на МПС виновно е нарушил изискванията на чл. 50, ал.1 от **вП.

Не се установи съпричиняване на вредите от страна на водача на л.а. „Опел Инсигния“. При релевирано възражение за съпричиняване то в доказателствена тежест на ответника бе да установи, че ищецът поради нехайство и неотдаване на достатъчно внимание при придвижване е допринесъл за настъпване на ПТП и следващите го вреди.

Съпричиняването е факт от действителността с настъпването, на който правото свързва определени неблагоприятни за увреденото лице правни последици, изразяващи се в намаляването на обезщетението за вредите, настъпили вследствие на непозволеното увреждане, като законът не определя изрично начина, по който следва да се извърши намаляване на обезщетението.

Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на конкретния водач, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил 8 неговото настъпване, тоест съпричиняването има обективен характер. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Ответникът не установи водачът на л.а. „Опел Инсигния“ да е допринесъл за настъпване на ПТП. Напротив категорично се установи, че вината за настъпване на ПТП е на водача на лек автомобил „Хюндай“. Вещото лице е категорично, че за водача на л.а. „Опел Инсигния“ ударът е бил непредотвратим, поради което съдът намира възражението на ответника за неоснователно.

Спорен е размера на претенцията. САТЕ установява, че по пазарен способ, към датата на настъпване на ПТП действителната стойност на автомобил „Опел Инсигния Спортс Турер“ възлиза на сумата в размер на 17471 лева, а по средни пазарни цени стойността за възстановяване на щетите на сумата в размер на 42860,08 лева с вложени нови части. Вещото лице е посочило и че стойността на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП с алтернативни части е в размер на 19002,91 лева. Вещото лице е посочило, че е налице „тотал щета“ доколкото посочвайки действителната стойност на автомобил „Опел Инсигния“ от 17471 лева и разходи за възстановяване по средни пазарни цени с нови и алтернативни части от 70%, когато именно е налице „тотална щета“ стойността за възстановяване на автомобила възлиза на 108,77% от 9 действителната стойност на автомобила. Стойността на запазените части е определена в размер на 4368 лева.