Решение № 587 от 30.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Варна, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И... Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500639 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 11320/06.02.2025 г., подадена от Детска градина ... „П...“ (ответник в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Г. М., срещу решение № 127/10.01.2025 г. по гр.д. № 16696/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което е осъден въззивникът да заплати на Н. Т. Ц. следните суми: сумата от 622,72 лв., представляваща разликата между заплатеното трудово възнаграждение и дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 15.09.2023 г. след преизчисляване съгласно договореното с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., както и сумата от 841,93 лв., представляваща обезщетение за 10 работни дни неизползван отпуск, съгласно Анекс към КТД № Д01-247/11.11.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждането на исковата молба – 28.12.2023 г., до окончателното им изплащане. Със същото решение въззивникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 300 лв. за разноски по делото - държавни такси и възнаграждение за вещо лице.

В ъ в въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че съдът е присъдил на ищцата претендираното допълнително трудово възнаграждение въз основа на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/20.04.2017 г., обн. ДВ бр.

1

75 от 01.09.2023 г., в които документи изобщо не е предвидено соченото 4% увеличение на заплатите на непедагогическия персонал. С анекса е уговорено увеличение от 15 % на трудовото възнаграждение само на педагогическия персонал, а съгласно чл. 27, ал. 4 за непедагогическия персонал предвиденото увеличение е за достигане на не по-малко от минималната основна месечна работна заплата по чл. 28 от КТД, която за заеманата от ищцата длъжност „главен счетоводител“ е поне 125 % от МРЗ за страната, тоест 975 лв. (при МРЗ за 2023 г. в размер на 780 лв.). В целия исков период от 01.01.2023 г. до 15.09.2023 г. ищцата е получавала възнаграждение от 1300 лв., което надвишава така установения минимум, поради което въз основа на обсъждания анекс увеличение не й се следва. Такова не се следва и въз основа на посочената наредба, която също предвижда увеличение само на заплатите на педагогическия персонал.

Отделно изтъква, че в първото открито съдебно заседание ищцата е уточнила, че претенцията й за увеличение на заплатата е на друго основание, а именно

Анекс от

06.10.2023 г. към

Общински

КТД

№

Д23000226ВН/22.02.2023 г., като съдът не е обсъдил в решението си нито въпросния анекс, нито направените по повод приложението му възражения на въззивника и подкрепящи ги доказателства. Затова и счита, че съдът изобщо не се е произнесъл по предявения иск с оглед заявеното негово основание и не е обсъдил всички възражения и доказателства на страните. Поддържа възраженията си, че този анекс от 06.10.2023 г. е приет след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и е неприложим по отношение на нея, както и че придаденото обратно действие на анекса от дата 01.01.2023 г. касае периода, за който се дължи увеличението на правоимащите лица, а ищцата въобще няма качеството на такова лице. В тази връзка се позовава и на разпоредбите на чл. 18 от Наредба № 4/20.10.2017 г. за нормиране и заплащане на труда и приетите Вътрешни правила за работна заплата на ДГ „П...“, според които промените в индивидуалната работна заплата се извършват с двустранно подписано допълнително споразумение към съществуващ трудов договор, но не и към вече прекратен такъв.

Дори да се приеме, че анексът от 06.10.2023 г. разпростира действието си и по отношение на правоотношението на ищцата, счита, че увеличение отново не й се дължи, понеже заплатата й надвишава предвидения и с този анекс минимум. По-конкретно твърди, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Общински КТД за длъжността „главен счетоводител“ е договорено основно възнаграждение не по-малко от 140 % от МРЗ или 1092 лв., което съгласно чл.

26а, ал. 3 от Анекса от 06.10.2023 г. е увеличено с поне 4 % или 43,68 лв., при което новият задължителен минимален размер възлиза на 1135,68 лв. Сочи, че след приемане на анекса са изменени и Вътрешните правила за работна заплата на ДГ „П...“, като заплатата на главния счетоводител е увеличена от 1092 лв. на 1136 лв., последната ненадвишаваща заплатата на ищцата в исковия период от 1300 лв.

По отношение на присъденото с решението обезщетение за неизползван отпуск също намира, че са допуснати процесуални нарушения от съда и произнасянето не касае заявената искова претенция. Последната е за заплащане на допълнителни 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и се претендира на основание чл. 39в от Анекс към КТД № Д01247/11.11.2021 г., извън вече заплатените й 19 дни по заповедта за 2 прекратяване на трудовото правоотношение, а в мотивите на решението съдът неоснователно е приел, че няма спор относно дължимостта на обезщетението и същото е предвидено в самата заповед, но размерът не е съобразен с изменението на трудовото възнаграждение, като дължимата и присъдена сума от 841,93 лв. представлява разлика между изплатеното и дължимото обезщетение. Твърди, че съдът отново не се е произнесъл по възраженията му и срещу този иск, които поддържа. Излага, че разпоредбата на чл. 39в от Анекса от 11.11.2021 г. предвижда допълнителен платен годишен отпуск в размер на 20 дни за непедагогическия персонал на основание обявената с решение на МС извънредна епидемична обстановка, която е удължена последно до 31.03.2022 г. Счита, че така договореният допълнителен отпуск е за календарна година и се ползва до отмяната на епидемичната обстановка.

Сочи, че Анексът има действие за срока на КТД № Д01-197/17.08.2020 г., изтекъл на 26.11.2022 г., а в приетия и действащ след тази дата КТД № Д01269/06.12.2022 г. тази разпоредба е отменена. Затова и намира, че след 26.11.2022 г. липсва основание за ползване на обсъждания допълнителен платен отпуск, съответно за заплащане на заместващото го обезщетение при прекратяване на правоотношението. Отделно поддържа, че от представените и необсъдени от съда заявления на ищцата за ползване на платен отпуск и заповеди за разрешаването му се установява, че в периода 22.08.2022 г. – 14.10.2022 г. ищцата е ползвала 10 дни платен отпуск по чл. 39в от Анекса от 11.11.2021 г. На 13.01.2023 г. същата е уведомена, че за 2022 г. има неползван отпуск в размер на 17 дни и впоследствие същият е ползван изцяло. Сочи, че с последно подаденото от ищцата заявление вх. № 631/24.07.2023 г. тя е заявила ползване на отпуск за 2022 г. и 2023 г., с което е признала, че е изчерпала отпуска за 2022 г. и е заявила за ползване част от този за 2023 г., като останалата неизползвана част за 2023 г. е изплатена съгласно заповедта за прекратяване на правоотношението й.

С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени в негова полза разноски за платена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Н. Т. Ц. не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния му представител адв. Г. М., поддържа въззивната жалба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна не се явява лично и не изпраща представител.

Съдът констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Н. Т.

Ц. против Детска градина ... „П...“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника за заплащане на следните суми (след допуснато изменение в размера на исковете): сумата от 622,72 лв., представляваща разликата между заплатеното и дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 15.09.2023 г. след преизчисляване съгласно договореното с Анекс от 06.10.2023 г. към Общински колективен трудов договор № Д23000226ВН/22.02.2023 г. за сектор 3

„Образование“, както и сумата от 841,93 лв., представляваща обезщетение за 10 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 година съгласно Анекс № Д01-247/11.11.2021 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-197 от 17.08.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на исковата молба - 28.12.2023 г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че е полагала труд при ответника на длъжността „главен счетоводител“ до 18.09.2023 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен страж и възраст. С Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. е предвидено увеличение в размер, не по-малко от 15 % на заплатите на непедагогическия персонал, считано от 01.01.2023 г. Поддържа, че следващото й се на това основание увеличение на трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 15.09.2023 г. не е начислено, нито изплатено. Отделно намира, че й се дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 156а от КТ в размер на 10 работни дни за 2022 г., който отпуск е предвиден в чл. 39в от Анекс № Д01-247/11.11.2021 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-197 от 17.08.2020 г. Сочи, че е отправила покана до ответника да й заплати дължимите суми, но до датата на исковата молба не е последвало плащане.

В проведеното първо открито съдебно заседание по делото ищцата уточнява, че претенцията й за заплащане на трудово възнаграждение не е на основание посочения в исковата молба анекс, а на основание Анекс към Общински колективен трудов договор № Д23000226ВН/22.02.2023 г. за сектор „Образование“, в който е предвидено увеличение от 4%.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните в процесния период от 01.01.2023 г. до 15.09.2023 г. Твърди, че с уведомление по чл. 37а от НРВПО, връчено на ищцата на 13.01.2023 г. и подписано от нея, същата е уведомена, че за 2023 г. има да ползва 30 дни платен годишен отпуск и за 2022 г. – 17 дни.

Счита, че с подписа си ищцата е потвърдила тези размери на отпуска за двете години. Впоследствие е ползвала изцяло отпуска за 2022 г. и част от този за 2023 г., като неползваният остатък за 2023 г. й е заплатен при прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че в чл. 39в от Анекс № Д01247/11.11.2021 г. към КТД № Д01-197 от 17.08.2020 г. е предвиден допълнителен платен годишен отпуск в размер на 20 дни за непедагогическия персонал на основание обявената извънредна епидемична обстановка с решение на МС, която е удължена последно до 31.03.2022 г. Намира, че този допълнителен отпуск е за календарна година и се ползва до отмяната на епидемичната обстановка. Отделно счита, че анексът има действие за срока на КТД от 17.08.2020 г., който е до 26.11.2022 г., а за периода след тази дата е подписан КТД от 06.12.2022 г., в който не е предвиден такъв допълнителен отпуск. Намира, че след 26.11.2022 г. няма правно основание за ползване на този отпуск, съответно за заплащане на обезщетение за него при прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че до 26.11.2022 г. ищцата е заявила 4 желание да ползва и са й разрешени общо 10 дни платен годишен отпуск по чл. 39в от Анекс № Д01-247/11.11.2021 г. в периода 22.08.2022 г. – 28.10.2022 г.