Решение № 193 от 02.02.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 193

Сливен, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Втори състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ХРИСТО ХРИСТОВ

Членове:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА канд № 20257220600760 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. В. Д. от [населено място], общ. Сливен, подадена чрез пълномощник – адв. Т. Т. АК Сливен, против Решение № 266 от 05.11.2025 г., постановено по АНД № 1012/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-005306/13.06.2025 г., издадено от Н. Г. в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, с което на С. В. Д. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и са му отнети общо 10 к. т. на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Посочва се, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като се е позовал единствено на показанията на полицейските служители, а не е отчел обясненията на жалбоподателя относно причината, поради която е свалил обезопасителния колан. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд – Сливен и да отмени като неправилно и незаконосъобразно НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от пълномощник - адв. Т. Т. АК Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Ответникът по касационната жалба – Началник Група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, чрез пълномощник – гл. юриск. К. Б., в становище по касационна жалба, оспорва същата и я намира за неоснователна. Счита, че не са налице основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение, поради което моли съда да постанови решение в този смисъл. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност и моли за намаляване на размера му.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд е приел, че нарушението е надлежно описано и подведено под съответната административнонаказателна разпоредба. Приел, че същото е безспорно установено и извършено. Мотивирал се и с приобщената по делото справка за нарушител, от която се установявало, че се касае за системно извършване на нарушения от страна на жалбоподателя, поради което формирал извод за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 18.05.2025 г. в 09:50 часа, при изпълнение на служебните си задължения, на ул. „Михаил Греков“, до дом № 7 в посока път II-66 в кв.“Речица“, гр.Сливен, полицейски служители спрели за проверка товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № [рег. номер] управляван от С. В. Д. от [населено място], общ. Сливен, който бил без обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС-то. Актосъставителят приел, че Д. е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. От страна на Д. не било подадено възражение срещу акта и на 13.06.2025г. било издадено процесното НП, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП на С. В. Д. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му били отнети общо 10 контролни точки.

Административен съд Сливен извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради което Районният съд в съответствие със закона и обосновано е потвърдил обжалваното НП. Изложените възражения на касационния жалбоподател са изцяло неоснователни.

Правилни са изводите на Районен съд Сливен, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от съставения АУАН, който поставя начало на административнонаказателното производство, С. Д. е управлявал автомобил без поставен обезопасителен колан. Нарушението се установява както от АУАН, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, въз основа на разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, така и според свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по акта, изслушани пред Районния съд, които са последователни, взаимнодопълващи и безпротиворечиви. В случая касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства – показания на преки очевидци, с които да обори доказателствената сила на съставения АУАН. Както правилно е отбелязал РС Сливен касационният жалбоподател не се позовава и на приложение на хипотезите на чл. 137а, ал.2, т.2, т.3, т.4 и т.5 от ЗДвП, а именно, че е лице, което може да не използва обезопасителен колан, поради което законосъобразен се явява изводът на РС Сливен, че е осъществил състава на нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Независимо от неравностите на настилката в пътния участък, всеки водач на МПС е длъжен, когато приведе автомобила в движение, да бъде с поставен обезопасителен колан. В случая от касационния жалбоподател не се оспорва, че по време на управление е бил без поставен обезопасителен колан, поради което несъмнено е извършено нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което се явява правилен, обоснован и законосъобразен.

Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на правилата по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, а атакуваното решение на Районен съд Сливен е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 от АПК, Административен съд Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 266 от 05.11.2025 г., постановено по АНД № 1012/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: