Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3207 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17874/2024
Вид
Решение № 3207
Подписан
25.06.2025
В сила
12.07.2025
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3207 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330117874 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. В. Т. ЕГН **********, от гр. ************, чрез адв. К. Й. К., със съдебен адрес: гр. ********* в исковата си молба против „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от Р. А. Т., е поискала от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да й заплати сумата от 214,00 лева, представляваща недължимо платена за периода от 25.03.2022г. до 29.07.2022г. без правно основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ищецът твърди, че на ***** г., е получила от „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, паричен заем от 500,00 лева. Дружеството, видно от вписванията по партидата му в Търговския регистър, извършвало по занятие търговска дейност отпускане на парични заеми. Твърди, че като физическо лице, действала като потребител, доколкото сключила договора извън своята професионална и/или търговска дейност (чл.9, ал.З от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Независимо от получаване на заемната сума, Т. не получила екземпляр от договора, погасителния план към него и общите условия. Било и предоставено единствено „Схема за погасяване“, което било Приложение 1 от договор № ********. Това водело до извод, че не е спазено изискването на чл.10. ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК и договорът е изцяло недействителен.

1

Твърди, че за периода от 25.03.2022г. до 29.07.2022г., Т. заплатила на ответното дружество сумата от 798,00 лева. Съгласно предоставената схема за погасяване сумата се формирала от главница, възнаградителна лихва и неустойка по договора. Сумата драстично надвишавала получената в заем такава и поради недействителност на правоотношението всичко заплатено над заемната сума било получена при начална липса на основание и като такова подлежи на връщане (чл.23 ЗПК).

Твърди, че изложеното обуславяло правния интерес да предяви осъдителен иск за връщане на недължимо платените от нея парични средства над получената заемна сума от 500 лева.

Ответникът „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 126647259, не взема становище по предявеният иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Видно от приетата по делото Схема на погасяване към договор № 12008846 от 18.03.2022 г., разписки за извършени плащания, както и два броя квитанции от 13.06.2022 г. и 14.06.2022 г. се установява, че между страните е бил сключен договор за заем от 18.03.2022 г. с главница в размер на 500,00 лева, лихви в размер на 43,14 лева и неустойка в размер на 254,86 лева.

Установява се, че всички дължими суми по договора за заем са изплатени и договорът е приключен.

Ответната страна не оспорва твърденията на ищеца за това, че не му е бил предоставен договор за заем, погасителен план и общи условия.

Същевременно, съгласно представената схема за плащане сумата за лихви и неустойки, е в размер на повече от половината от размера на предоставената в заем главница.

Това и изложеното по-горе обстоятелство, че на заемополучателят не е бил предоставен екземпляр от договора за заем, погасителния план към него и общите условия, обуславя изначална недействителност на договорът за потребителски кредит, съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.

С оглед разпоредбите на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

2

Предвид представените от ищеца доказателства, за това, че е заплатил всички дължими суми по договора в общ размер на 1 341,14, а ищецът дължи единствено главницата в размер на 500,00 лева, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция в размер на 214,00 лева, като недължимо платена, при начална липса на основание.

По отоншение на разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 42,50 лева за държавни такси.

Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ/Рамков договор за правна защита и съдействие от 28.11.2022 г./, възлиза на 400,00 лева, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. *********** представлявано от Р. А.Т.в, да заплати на А. В. Т. ЕГН **********, от гр. ****** чрез адв. К. Й. К., със съдебен адрес: гр. *******, сумата от 214,00 (двеста и четиринадесет)лева, недължимо платена за периода от 25.03.2022г. до 29.07.2022г. по договор за паричен заем № ****** г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 17.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. ********* представлявано от Р. А. Т. да заплати на А. В. Т. ЕГН **********, от гр. ************** чрез адв. К. Й. К., със съдебен адрес: гр.************ сумата от 42,50(четиридесет и два лева и 50 ст.)лева представляваща направени по делото разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от Р. А. Т., да заплати на адв. К. Й. К., с адрес на практика: гр. ***********, сумата от 400,00(четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4