Присъда № 19 от 10.07.2025, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към Присъда № 19 / 10.07.2025г. по НОХД № 192/2024г. по описа на Районен съд - Велинград

Съдебното производството е образувано по внесен от РП - Пазарджик, ТО - Велинград обвинителен акт против подсъдимия М. А. К., ЕГН **********, от с. П.к., като го обвинява в това, че на 06 срещу 07.05.2023г. в с.

Кръстава, общ. Велинград е причинил на пострадалия А.М.Г. от с. А., общ.

Велинград средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник на пострадалия - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на РП - Пазарджик, ТО- Велинград поддържа така внесения обвинителен акт и счита за безспорно доказано, че подсъдимия е извършел деянието за което е предаден на съд. Иска да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,

В настоящото наказателно производство на основание разпоредбата на чл.76 от НПК в качеството на частен обвинител е конституиран пострадалия А.Г.. Чрез повереника си счита обвинението за доказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Подсъдимият М. К., лично и чрез упълномощения си защитник – адв. Р.

Апостолов, в съдебно заседание оспорва обвинението като заявява, че не е извършил престъплението, за което е бил обвинен и предаден за съдене.

Искането към съда е подсъдимият да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в следните факти, посочени в обвинителния акт, а именно:

На 06.05.2023г. пострадалият св. А.М.Г. заедно с приятелката си св.

А.А.Т. и със св. Ф.С. М. отишли на танцова забава в с. Кръстава. Пътували с автомобила на св. Т.. Останали до полунощ, вечерта била спокойна, танцували. На забавата двете момичета забелязали обв. К., който бил там с приятели. Обв. К. бил бившият приятел на св. А. Т.. Двамата - обв. К. и св. Г. не се познавали лично, но са се виждали. Около полунощ св. Г., св. Т. и св. Ф.

М. си тръгнали. Вървели до автомобила на св. Т., който бил паркиран встрани от центъра на селото. Тогава забелязали, че след тях се движи лек автомобил „Фолксваген голф“, червен на цвят с peг. № *********** - разпознали автомобила на обв. К., който се движел бавно зад тях. Автомобилът спрял зад тях, когато вече св. Г. бил почти до автомобила на св. Т.. От него слезли няколко човека, като сред тях били обв. К., сестра му св. А.К., неговия приятел св. М. К.. Св. Г. се обърнал срещу тях. Св. Т. била до него, а св. Ф. М. останала малко встрани. Около тях спрели още два автомобила и от тях слезли още момчета. Всички ги наобиколили. Обръщайки се назад, св. Г. се оказал с лице към обв. К.. Св. Т. останала между свидетеля - пострадалият Г. и св. М. К..

Още със слизането обв. К. започнал да вика срещу св. Т. и св. Г., държейки сметка на двамата защо са заедно. Всички псували и викали срещу тях двамата. В един момент, обв. К. бутнал св. Г. със сила в областта на раменете.

Св. Г. загубил равновесие и паднал, като се ударил първо в автомобила на св.

1

Т., а след това в бордюра. Усетил силна болка в дясното рамо. Ударил си и главата. Насъбралите се около него момчета продължили да го удрят и ритат.

Двете свидетелки Т. и Ф. М. се развикали изплашени, св. Т. се разплакала.

Обв. К. и приятелите му се уплашили и избягали. Св. Г. бил откаран до Спешно звено в МБАЛ Велинград, където е диагностициран и е направен неуспешен опит да се намести изкълченото му дясно рамо. Впоследствие св.

Г. бил откаран от свой приятел до Спешно отделение в МБАЛ Пазарджик, където рамото е наместено.

По доказателствата:

В хода на съдебното следствие се събраха противоречиви доказателства относно това как е настъпило травматичното увреждане на пострадалия. В тази връзка, съдът кредитира показанията на св. Г., св. Ф. М. и св. А. Т., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви. В същото време показанията на св. М. К., св. М. Р. К., св. С.О. и св. Б. са в една и съща насока, описват по един и същ начин механизма за получаване на травмата, но са нелогични по отношение на останалите приети по делото доказателства.

Съдът счита, че това е така с цел поддържане на изградената от подсъдимия защитна теза. Показанията на подсъдимия също не са кредитирани от съда, доколкото са в противоречие с доказателствения материал по делото и показанията на св. Г., св. Ф. М. и св. А. Т., които пък от своя страна отговарят изцяло на механизма на настъпване на телесната повреда, който сочи вещото лице в СМЕ. При преценка за кредитиране на показанията на посочените свидетели съдът взе предвид и съществените противоречия по повод показанията дадени веднага след инцидента, по време на ДП, и твърденията на разпитаните свидетели, чиито показания съдът не кредитира предвид, че се разминават съществено и новите им твърдения са „напаснати“ спрямо защитната теза на подсъдимия, който е техен роднина.

По делото не се събраха доказателства за това полученото от пострадалия травматично увреждане да е причинено по начин и време, различни от описаните от него, каквито твърдения имаше от страна на защитата. От една страна свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели не сочат пострадалия да е бил удрян в рамото, от друга страна още по време на ДП е назначена и изготвена експертиза, която съдът е приобщил по надлежния ред, изслушано е вещото лице в съдебно заседание и експертизата, която е била допълнителна по повод твърденията на защитата още в ДП, който поддържа по време на съдебното такова за стара травма категорично се опровергават и вещото лице отрича да се касае за стара травма на рамото.

На следващо място показанията на св. Г., св. Ф. М. и св. АА. Т. се подкрепят от писмените доказателства – медицинските документи, от прегледите на пострадалия непосредствено след получаване на травмата, в МБАЛ Велинград, където е диагностициран и е направен неуспешен опит да се намести изкълченото му дясно рамо и „Спешно отделение“ в МБАЛ Пазарджик.

На трето място показанията на св. Г., св. Ф. М. и св. А. Т. се подкрепят и 2 от заключението на двете съдебномедицински експертизи.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал. 1 НК. Описаната по-горе фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства – гласни и писмени. С действията си обв. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал. 1 НК, тъй като от обективна страна на 06.05 срещу 07.05.2023г. в с. Кръстава бутнал пострадалия Г. със сила в областта на раменете, при което пострадалия загубил равновесие и паднал, като се ударил първо в автомобила на св. Т., а след това в бордюра. Съгласно чл. 129, ал. 2 НК изкълчването на раменна става представлява средна телесна повреда. От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

По отношение на твърденията на защитата, по време на съдебните прения, че причинената телесна повреда не може да се характеризира като средна такава, съдът намира, че същите са несъстоятелни.

Според чл. 129, ал. 2 НК „Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.“. Съдебната практика приема, че е необходимо причиненото увреждане да затруднявало, в случая, движението на рамото за повече от 30 дни. Видно от заключението на вещото лице едва тридесет дни по-късно, след такава травма е изобщо възможно да започне рехабилитация.

Поради което няма как да бъде прието, че телесната повреда не е средна такава. В съдебно заседание на вещите лица са поставяни множество въпроси и недвусмислено се установява, че „ травмата на раменната става е сериозна травма, която има последици и представлява разкъсване на раменната торба, разкъсване на връзките и излизане на ставата“; „за един месец като се намести, ставата зараства и се стабилизира“; „1 месец е необходим за срастването“; Вещото лице д-р П. сочи, че оздравителния период включва – наместването, срастването и последващите ги физиотерапия и рехабилитация.

Несъмнено сочи, че последващото лечение започва не по-рано от един месец след травмата. Едва месец след травмата започват физиотерапията и рехабилитацията посредством които получени сраствания се преодоляват.

Няма как да се приеме, че е възможен възстановителен период по-кратък от 30 дни, а точно обратното рехабилитацията започва след поне тридесет дни.

3

Що се касае до механизма на получаване на травмата, по делото бяха разпитани множество свидетели, част от тях разпитани за първи път по време на съдебното производство. Както по-горе се посочи, съдът прецени същите и ги анализира съобразно цялата доказателствена съвкупност при което даде вяра на показанията на част от изслушаните свидетели по по-горе изложените мотиви. По делото е приета експертиза, която отговаря недвусмислено за механизма на настъпване на травматичното увреждане на рамото. Това е механизма, който сочат и свидетелите чиито показания съдът намира за логични, последователни, свързани и отговарящи на обективната истина, съпоставени с останалите доказателства. Предвид което съдът приема, че механизма на настъпване на увреждането е посочения от държавното обвинение в обвинителния акт.

Като взе предвид целия приложен по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че вината на подсъдимия е доказана по несъмнен начин.

Относно наложеното наказание на подсъдимия:

При определяне на вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и възрастта му.

С оглед на изложеното съдът призна за виновен подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и наложи на подс. Каунски, като наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода съда отложи за срок от три години, считано от 10.07.2025г.

Съдът намира, че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

По разноските:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК М. А. К. е осъден да заплати разноски по делото, както следва:

По сметка на ОДМВР – Пазарджик 793,80 лева / седемстотин деветдесет и три лева 80 стотинки /за изготвени съдебномедицински експертизи, плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

В полза на РС-Велинград разноски в общ размер на 250,44 лева /двеста петдесет и пет лева и 44 стотинки/, от които: 143,56 лева /сто четиридесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляващи разноски за явяване на вещите лица пред съда и 106,88 лева /сто и шест лева и 88 стотинки/ пътни за явяване в съдебно заседание на свидетел, плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

4

Съдия:

5