Решение № 275 от 03.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Бургас, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. И.

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600918 по описа за 2023 година С Присъда № 99 от 18.05.2023г., постановена по НОХД №4461/2022г., Pайонен съд - Бургас признал подсъдимия З. И. И., ЕГН **********, за невинен в това, че на 20.11.2019г. в гр. Сливен се заканил с убийство на Д. К.

К. в качеството му на длъжностно лице – ************************* при ************************* (**********) при и по повод изпълнение на службата му по организиране, ръководене, контрол и отговорност за цялостната дейност на Районното управление, изричайки думите: „К., покажи се К.! Ще те убия – ти изпрати групата да ме задържат“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.144, ал.3, пр. първо, вр. ал.2, пр. първо, вр. ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда бил подаден въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура – Бургас, в който се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата, дължащи се на превратното тълкуване на доказателствения материал по делото. Според районния 1 прокурор първоинстанционният съд следвало да се довери на последователните и недвусмислени показания на свид. К., който сочел, че ясно бил чул подсъдимият И. да изрича спрямо него думите „Ще те убия!“.

Тези твърдения се подкрепяли и от изложеното от свид. И. в досъдебното производство, надлежно приобщени по съответния ред, но които също неправилно били пренебрегнати от решаващия съд. Освен това, по делото било безспорно установено, че в деня на инцидента, преди да бъде извършено процесното деяние, подс. И. отново се бил заканил, че ще „гръмне“ свид. К., която закана била възприета от свид. Ц.. Подсъдимият бил бивш полицейски служител и притежаваните от него умения и качества допълнително създавали реална опасност за осъществяване и изпълнение на отправената към К. закана. С протеста се настоява за отмяна на присъдата на районния съд и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и да му се наложи наказание при условията на чл.54 от НК.

Във въззивното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста изцяло. Счита, че по делото били налични достатъчно доказателства, установяващи отправената от подс. И. закана срещу К., както и за това, че у пострадалия в действителност бил възникнал страх от реализирането й. Предлага на подс. И. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият И., редовно призован, се явява лично и заедно с упълномощения си защитник – адв. М. К. от АК-Сливен, който намира протеста за неоснователен и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и обоснована.

В последната си дума подсъдимият И. моли присъдата да бъде потвърдена, тъй като не бил отправял заплахи към свид. К..

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, както и в съответствие с чл. 314 НПК, установи следното:

Въззивният протест е подаден в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Въззивната инстанция констатира, че районният съд е събрал по 2 съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща на установената от настоящата въззивна инстанция, както следва:

Подсъдимият З. И. И., ЕГН **********, е роден в гр. ****** и живее в същия град, на адрес: ул. „********“ № **. Той е *******, ******* гражданин, *******, с ****** образование, работи като ********* и е ******.

На 18.11.2019г. в гр. Сливен, подс. И. отказал да изпълни полицейско разпореждане, като не преместил неправилно паркирано от него превозно средство и не представил документите си за проверка на съответния полицейски служител, а наред с това бил извадил телескопична палка и държейки я, тръгнал към същия полицейски служител, след което се качил в превозното си средство и напуснал мястото на инцидента. На същата дата, но следобед, между подс. И. и друг водач на лек автомобил възникнал конфликт относно място за паркиране, след преустановяването на който двамата, поотделно се явили в ******** и пред дежурния служител – свид. В. С. подали заявления и изложили своята версия за случилото се. За тези инциденти бил уведомен свидетелят Д.К., заемащ към посочената дата длъжността „******************************“ (Заповед № 8121К6378/02.08.2017 год. на ********************- л.122, том 2 от досъдебното производство). Във връзка с поведението му на следващия ден подс. И. бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР и отведен в ПЗЛ при ********.

На 20.11.2019г. той бил освободен, но около обяд отново се върнал до районното управление, където на пост № 1 се намирал свид. Я. З., поел смяната на свид. Ц. Ц., ползващ към този момент обедна почивка. Заедно със свид. З. бил и свид. С. Ф.. Още с пристигането си подс. И. поискал обяснение от свид. З. защо бил задържан предния ден, като твърдял, че задържането му било наредено от началника на районното управление и „Директора“.

Настоял да се срещне с началника на ********** –******* Д. К., за да говори с него за това. Свид. З.обяснил на подсъдимия, че Началникът на управлението бил в обедна почивка и нямало как да го приеме.

Около 12:35 часа свид. К. влязъл в ********. Той попитал свид. З. на кого принадлежал неправилно паркираният на спирката до управлението лек автомобил марка „********“, при което свид. З. му отговорил, че превозното средство било на подс. И., бивш техен колега, който желаел да се срещне с 3 него. Свид. К. казал на свид. З., че подс. И. следвало да си запише час за среща и ще го приеме, след което се отправил към служебния си кабинет. В този момент на входа на ******* се появил подс. И. и казал на свид. К., че иска среща с него. Последният отново казал, че е съгласен, но следвало И. да си запише час в приемния ден – сряда, след 16:00 часа. Докато се отправял навътре, свид. К. чул, че подсъдимият му казал „Ще се срещнем, обещавам Ви, даже още тази вечер ще се срещнем, бъди сигурен!“ Подс. И. напуснал района на управлението, преди да бъде санкциониран за неправилното паркиране на автомобила си, но около 12:45 часа отново се върнал, този път с велосипед. Той отишъл до пост № 1, където свид. Ц. Ц. вече бил поел смяната си. Подс. И. поискал да си запише час за среща с Началника на управлението, за да разбере точно кой му бил „пратил групата“ да го задържи, както и всичко друго, свързано със случая по задържането му. Докато се намирал в управлението, подс. И. видял и свид. С. И., полицейски служител, връщащ се от обедна почивка, на когото също обяснил за случая със задържането му и се оплакал, че не го приемали за среща, както и изразил разочарованието си от действията на свид. К., с когото били в добри отношения и се познавали отпреди, когато подс. И. също работел в структурата на МВР. В управлението дошъл и свид. С.Р. – полицейски служител в ********, който видял подс. И. да разговаря с други лица, но тъй като преценил, че поведението на подсъдимия било превъзбудено, решил да го отдръпне настрани и да се опита да го успокои. Подс. И. обяснил и на него причината за посещението си, изразил възмущението си, и питал дали той бил най-големият престъпник, че да го задържат по този начин. В хода на разговора им, докато се отправяли към паркинга на управлението, подс. И. заявил, че щял да стои, докато го приемат и ако трябвало, щял да отиде под прозореца на Началника и да започне да вика, след което двамата се разделили.

В 13:05 часа, докато се намирал в кабинета си, свид. К. бил уведомен по телефона, че подс. И. искал среща, при което свид. К. разпоредил в 16:00 часа да го пуснат при него. След като телефонният разговор приключил, в кабинета влязъл свид. С. И., който също уведомил свид. К., че подс. И. се намирал пред управлението и искал среща с него. В същото време свид. К. получил ново обаждане от постовия, който му докладвал, че подс. И. станал невъздържан. Кратко време след това, свидетелите К. и И. чули викове, идващи откъм блока срещу прозореца на служебния кабинет. К. отишъл до 4 прозореца и видял подсъдимия намиращ се на стълбите пред входа на блока, който гледал към прозореца му, викайки „К., покажи се К., страхливец, смешник, излез!“

Свид. С. Р. – *****************, също възприел виковете на подсъдимия, тъй като кабинетът му се намирал под този на свид. К., поради което се показал на прозореца, отправил забележка към подс. И. да не нарушава обществения ред, в резултат от което подс. И. си тръгнал.

Незабавно след това свид. К. разпоредил подс. И. да бъде задържан.

Видно от приложената на л.71, том 1 от досъдебното производство заповед рег. № 1670зз-75 от 20.11.2019г., в 13:15 часа подс. И. бил задържан за срок от 24 часа в ПЗЛ при *******. Още при настаняването му в съответното помещение, при извършения му личен обиск той се свлякъл на земята, при което незабавно бил отведен в Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Сливен. След извършените прегледи било констатирано, че отсъствали медицински пречки за задържането му, поради което подс. И. отново бил отведен в ******** и настанен в помещение № 8. Там той имал необуздано, несдържано и буйно поведение – демонтирал дъска от масата в стаята за задържане, хвърлял предмети в стаята, изтръгнал кабелите на камерата в стаята и други. Действията му налагали многократната намеса на различни служители в управлението, като в един от случаите допрял до гърлото си парче бяла пластмаса, заострена в единия край и заявил, че ще се самоубие, ако не дойде този, който го бил задържал. След това действие, подс. И. бил отведен с ЦСМП за консултация с психиатър, поради твърдението му, че искал да се самоубие.

От приобщените по делото множество психиатрични експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, както и от назначената и приобщена в хода на първоинстанционното съдебно производство комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза по отношение на подс. И., се установява, че той е диагностициран с Биполярно афективно разстройство, което обаче не е препятствало способността му да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си към датата на инкриминираното деяние, както и да участва в наказателния процес.

Гореизложената фактическа обстановка се извежда от наличната по 5 делото доказателствена съвкупност - показанията на свид. С. Р. (включително и показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК), от приобщените на основание чл.281, ал.5 от НПК показания на свидетелите Д. К. С. И., В. С., Я. З., Ц. Ц., С.

Ф., С. Р., В. К., В. С. и И. И., дадени по същото дело пред друг състав на Районен съд-гр.Бургас, включително и проведената между свидетелите К. и И. очна ставка, от приобщените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свид. С. И., дадени в хода на досъдебното производство, както и от обясненията на подс. И.; от писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествието, ведно с фотоалбум към него, от заключението по изготвената комплексна съдебна психиатричнопсихологична експертиза на подс. И. и приобщените от досъдебното производство психологични и психиатрични експертизи; кадрови справки, длъжностни характеристики, медицинска документация, заповед за задържане и справка за съдимост относно подс. И., докладни записки, писма и други.