Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 23.06.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 41/2026
Вид
Решение № 90
Подписан
23.06.2026
Състав
Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600041 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано пред Варненския апелативен съд по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна, по въззивна жалба на подсъдимия К. Х. П. чрез защитника му адв. Б. Б., по въззивна жалба на гражданския ищец и частен обвинител Н. Ю. Ю. чрез повереника й адв. В. М., както и по въззивна жалба на Т. М. И., К. М. И. и Г. М. И. чрез повереника им адв. В. В., подадени срещу присъда № 50/15.09.2025 г. по НОХД № 763/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

С оспорената присъда № 50 от 15.09.2025 г., постановена по НОХД № 763/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, подсъдимият К. Х. П. е признат за виновен в това, че на 22.03.2021 г. в **********, с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития умишлено умъртвил М. И. А., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 НК и чл.54 от НК му е наложено наказание петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, уважени са предявените граждански искове за обезщетяване на неимуществени вреди; налице е произнасяне относно веществените доказателства и подсъдимият е осъден да заплати дължимата държавна такса и направените по делото разноски.

Въззивният съд констатира, че Т. М. И. е родена на 28.02.2006 г., поради 1 което към датата на конституирането й като граждански ищец и частен обвинител в първоинстанционното производство – 25.06.2024 г., както и към момента на подаване на въззивната жалба, е била пълнолетно и дееспособно лице. Независимо от това искането за конституирането й като граждански ищец и частен обвинител, както и въззивната жалба срещу присъдата, са били подадени от С. Ю. М. като неин законен представител, а упълномощаването на адв. В. В. за процесуално представителство също е извършено от същото лице. Следователно към момента на извършване на тези процесуални действия С. М. не е разполагала с представителна власт по отношение на Т.

И..

Посоченото обстоятелство, макар да не е било съобразено от първата инстанция, не обуславя недопустимост на въззивната жалба, нито препятства настъпването на нейния деволутивен ефект. Липсата на представителна власт представлява отстранима процесуална нередовност, доколкото действията са били извършени от името и в интерес на носителя на процесуалните права.

В проведеното пред Апелативен съд – Варна съдебно заседание Т. И. се яви лично, изрично потвърди извършените от нейно име процесуални действия по конституирането й като граждански ищец и частен обвинител, предявяването на гражданския иск и подаването на въззивната жалба, заяви, че поддържа жалбата и желае да бъде представлявана от адв. В. В., като представи и надлежно пълномощно. По този начин тя потвърди както извършените от нейно име процесуални действия, така и волята си за обжалване на присъдата.

При тези данни въззивният съд приема, че допуснатата нередовност е надлежно санирана в хода на въззивното производство. Последващото потвърждаване поражда действие както по отношение на процесуалното й качество на пострадало лице, граждански ищец и частен обвинител, така и по отношение на подадената въззивна жалба, която следва да се счита редовно подадена от надлежна страна. Поради това жалбата е породила предвидения в закона деволутивен ефект и подлежи на разглеждане по същество от настоящата инстанция.

В протеста на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна и допълнението към него се поддържа, че първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, но е определил явно занижено наказание. Излагат се доводи, че съдът е подценил степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, като неправилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия. Според прокурора наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното престъпление и не е в състояние да постигне целите на генералната и специалната превенция. Иска се изменение на присъдата чрез увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

Във въззивната жалба на подсъдимия К. П. - чрез защитника му адв. Б.

Б., се навеждат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Поддържа се, че първоинстанционният съд 2 е достигнал до неправилни фактически и правни изводи въз основа на неправилна оценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон.

Оспорва се доказаността на обвинението и се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител Н. Ю. Ю. е насочена срещу присъдата в наказателноосъдителната й част относно размера на наложеното наказание. Поддържа се, че определеното от първоинстанционния съд наказание е явно несправедливо поради занижения му размер и не съответства на високата степен на обществена опасност на деянието, начина на извършването му и настъпилите тежки последици. Иска се увеличаване размера на наказанието.

С въззивната жалба на Т. И., К. И. и Г. И., подадена чрез повереника им адв. В. В., също се оспорва присъдата в частта относно индивидуализацията на наказанието. Поддържа се, че наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното престъпление и на причинените на пострадалите вреди, поради което се настоява за неговото увеличаване.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста и допълнението към него. Изразява становище, че събраните по делото доказателства безспорно установяват авторството на деянието и вината на подсъдимия, като споделя изводите на първоинстанционния съд относно правната квалификация на деянието. Счита обаче, че определеното наказание е занижено и не съответства на обществената опасност на престъплението и дееца. Оспорва въззивната жалба на подсъдимия като неоснователна.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на осъдителната присъда. Излага доводи за недоказаност на обвинението, като поддържа, че събраните доказателства не позволяват извеждането на несъмнен извод за извършване на престъплението при възприетите от първата инстанция фактически положения. Алтернативно развива теза за действие при неизбежна отбрана или при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Оспорва протестa на прокуратурата и жалбите на частните обвинители и граждански ищци.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Н. Ю. Ю. поддържа подадената въззивна жалба, както и становището за необходимост от увеличаване размера на наложеното наказание. Оспорва въззивната жалба на подсъдимия като неоснователна и поддържа правилността на присъдата относно признаването му за виновен.

Повереникът на Т. И., К. И. и Г. И. поддържа подадената от тях въззивна жалба и настоява за увеличаване размера на наказанието, като счита определената санкция за несъответна на тежестта на извършеното престъпление и на причинените на пострадалите вреди.

Подсъдимият К. П. упражнява правото си на лична защита и последна дума, като поддържа изложеното от защитника си и моли да бъде оправдан.

3

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, която в съществената си част съвпада с възприетата от първоинстанционния съд.

Подсъдимият К. П. и пострадалият М. А. живеели в с. Попович, поддържали близки приятелски отношения, работели заедно и често прекарвали свободното си време в обща компания. На 22.03.2021 г., в условията на действащите към онзи момент противоепидемични мерки, ограничаващи събирането на повече лица в закрити помещения, двамата решили да се съберат в помещението на клуб на ДПС в центъра на селото.

След като получили ключа от св. А.М., те се настанили в помещението, закупили бира и храна и започнали да употребяват алкохол. В различни моменти през вечерта при тях влизали и други лица. Свидетелят И. А. престоял известно време в помещението, а след като първоначално закупеното количество алкохол било изчерпано, по молба на подсъдимия закупил и донесъл допълнително още две бутилки бира. По-късно в клуба влезли и свидетелите М. П. и Н.С.. Всички те възприели спокойна обстановка, музика, нормален разговор и приятелско общуване между подсъдимия и пострадалия.

Никой от свидетелите не е възприел конфликт, напрежение или поведение, създаващо впечатление за възникнал спор или непосредствена опасност от физическа саморазправа. Именно поради действащите ограничения във връзка с разпространението на COVID-19 пострадалият отпратил посетителите, след което в помещението останали само той и подсъдимият. Тогава подсъдимият станал и заключил вратата след свидетелите с ключа, който останал в ключалката.

След продължителната употреба на алкохол между двамата възникнал конфликт, при който М. А. нанесъл на подсъдимия удар с юмрук в областта на лицето. В резултат на това П. получил ограничени по обем травматични увреждания, изразяващи се в ожулвания и кръвонасядания по вътрешната повърхност на устната кухина. В отговор подсъдимият взел намиращ се в помещението метален бар-стол и започнал да нанася удари по тялото и главата на пострадалия. Още след първите удари А. бил повален на пода и приведен в състояние, което обективно го лишило от възможност да оказва съпротива или да се защитава. Независимо от това подсъдимият продължил да му нанася множество удари със значителна сила, насочени основно към главата, лицето, шията и гръдния кош. Действията му не се изчерпали с непосредствената реакция срещу първоначалното нападение. След като вече бил привел пострадалия в безпомощно състояние, подсъдимият неколкократно преустановявал ударите, излизал от помещението и след кратко време отново се връщал, за да продължи побоя.

След преустановяване на нападението подсъдимият напуснал помещението, прибрал се в дома си, изгорил дрехите, с които бил облечен по време на инцидента, измил се и се преоблякъл. Малко по-късно св. А.М. открил М. А. да лежи в локва кръв на пода на клуба и подал сигнал на телефон 112. Пристигналият медицински екип констатирал смъртта му.

От заключенията на съдебномедицинските експертизи се установява, че 4 вследствие на нанесения побой пострадалият е получил множество тежки травматични увреждания в областта на главата, лицето, шията и гръдния кош, включително многофрагментни счупвания на лицевия череп, счупвания на черепната основа, увреждания на структурите на шията и множество разкъсно-контузни рани. Смъртта е настъпила в резултат на механична асфикция, причинена от аспирация на кръв и чужди тела в дихателните пътища вследствие на тежката лицево-черепна травма и съпътстващите увреждания. Експертите са категорични, че уврежданията са причинени от многобройни удари с твърди тъпи предмети, реализирани със значителна сила, като голяма част от тях са били нанесени след падането на пострадалия на пода. До изпадането си в безсъзнание А. е възприемал случващото се и е изпитвал значителни болки и страдания.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. От значение в тази насока са показанията на свидетелите А.М., Н.Ч., С. Ч., И. А., М. П., Н.С. и останалите разпитани по делото лица, протоколите за извършените процесуално-следствени действия, приобщените веществени доказателства, видеозаписите от охранителните камери, както и заключенията на назначените видеотехнически, лицевоидентификационни, съдебномедицински, ДНК, психиатрични и психологични експертизи. Анализирани както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка, тези доказателствени източници изграждат логична, последователна и вътрешно непротиворечива картина на инкриминираните събития, която не оставя разумно съмнение относно механизма на деянието, неговото авторство и настъпилия престъпен резултат.