Решение № 488 от 14.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Петя Колева

Пламен Дацов при участието на секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200618 по описа за 2024 година Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на а. И. в качеството му на защитник на подс. Д. В. С. срещу решение № 148/08.05.2024 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 1133/2023 г.

В жалбата са релевирани касационните основания – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

Защитникът иска оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради липса на субективна страна – пряк умисъл за причиняване на убийство. Твърди, че подзащитният му произвел само един изстрел по посока на пострадалия, който сам напуснал дома на подсъдимия и ако той желаел смъртта на В., щял да го проследи, за да се убеди в настъпването на резултата – смъртта на В.. Затова иска изменение на решението на апелативния съд с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление - причиняване на тежка телесна повреда и намаляване на наложеното на С. наказание. В подкрепа на това твърдение сочи, че не били отчетени от съда здравословното състояние на подсъдимия, поведението на свид. В., който след физическата саморазправа със свид. С. не напуснал дома на подсъдимия, както бил помолен, а останал, за да продължи разпрата с него.

Претендира намаляване на наказанието и приложение на условно осъждане.

1

Моли за отхвърляне на гражданския иск по причина на липсата на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК или неговото редуциране с оглед промяната на квалификацията.

В съдебно заседание адв. И. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като твърди, че деянието не е съставомерно по чл. 115, вр. чл.

18, ал. 1 от НК, а по чл. 128, ал. 2, пр. 2 от НК, поради липса на пряк умисъл за убийство. Пледира за намаляване на наказанието с прилагане на института на условното осъждане по отношение и на двете деяния, за които подс. С. е признат за виновен, както и след групирането им по реда на чл. 23, ал. 1 НК.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. П., намира жалбата за неоснователна. Иска потвърждаване на решението на апелативния съд. Приема, че той правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като такова по чл. 115 НК, т. к. е извършено от подсъдимия виновно при пряк умисъл. Последният се извеждал от това, че С. е взел пистолет, преправен от газов на боен, вкарал е патрон в цевта с цел да го употреби и го е употребил, като е стрелял в главата на пострадалия В.. След деянието не му е оказал помощ, което опровергавало обясненията на подсъдимия за произведен случаен изстрел, който наранил тежко пострадалия. Акцентира на нараняването – пострадалият е загубил напълно зрението на дясното око, което променя много начина му на живот занапред. Моли за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер и за осъждане на подсъдимия съобразно закона.

Прокурорът от Върховна прокуратура счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен и пледира да бъде оставен в сила, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Смята, че умисълът за убийство правилно е бил изведен от въззивния съд с оглед начина на извършване на деянието, използваното средство – преработен газов пистолет в огнестрелно оръжие, насочването директно от минимално разстояние в лицето на пострадалия и неоказване на никаква помощ и съдействие след деянието.

В последната си дума подс. С. моли за друга присъда, т. к. счита, че не заслужава тази присъда.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 19 от 30.05.2023 г. на Софийски окръжен съд по НОХД № 270/2021 г. подсъдимият Д. В. С. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, за които са му наложени наказания от шест години лишаване от свобода и една година и десет месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание от шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което подс. С. е 2 бил задържан по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ – от 03.02.2018 г. до 19.02.2018 г. и времето от 20.02.2018 г. до 18.05.2018 г., през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. И. В. десет хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на деянието. Подсъдимият е осъден да заплати дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и направените по делото разноски.

Налично е произнасяне по въпроса за веществените доказателства.

Сезиран с жалба от защитника на подсъдимия, Софийският апелативен съд потвърдил с решение № 148/08.05.2024 г. атакуваната пред него присъда на Софийския окръжен съд.

Жалбата от защитника на подс. С. е допустима, но неоснователна.

Не се установява допуснато нарушение на материалния закон чрез осъждането на подс. С. по обвинението по чл. 115 вр. чл.18, ал. 1 от НК.

Действията на подс. С., приети от въззивния съд, правилно са квалифицирани като престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а не като умишлено нанасяне на телесна повреда. Разрешението на контролираната инстанция е съобразено с ПП № 2/1957 г. ВС в случаите, когато деецът иска или допуска причиняване на смърт или телесна повреда на пострадалия, той следва да отговаря по чл. 115 или чл. 116 от НК или за опит към тези престъпления в зависимост от това дали е настъпила смъртта на пострадалия или не. Алтернативен умисъл е налице, когато деецът се насочва към два или повече различни по характер резултата, като цели и допуска настъпването, на който и да е от тях. В тази връзка, контролираният съд е съобразил използваното от С. оръжие – преработен газов пистолет, с който подсъдимият от непосредствена близост е прострелял пострадалия в жизнено важна част – главата, говорят за наличие на алтернативен пряк умисъл за причиняване на тежка телесна повреда или смърт, поради което правилно е счел, че подсъдимият следва да носи отговорност за опит за убийство.

Аргументът, че с поведението си по произвеждане на един изстрел по пострадалия подсъдимият не е целял смъртта му, защото В. напуснал дома на С., и вторият не го последвал, за да довърши стореното, а можел да го направи, говорело за умисъл за причиняване на телесна повреда е неоснователен. В настоящия случай безспорно е прието, че след размяната на удари между свид. В. и свид. С. и отправените от подс. С. към тях думи да спрат, свид. С. се изправил и си тръгнал от дома на подсъдимия, който го последвал до входната врата на къщата. С. извадил от шкаф в коридора газ сигнален пистолет марка „EKOL Special 99REV II “ кал. 9 мм Р.А. сер. № EUR1530234, в който бил поставен преработен халосен патрон марка „GFL“ 9 мм RA KNALL, със залепена в предната част метална сачма, върнал се в стаята, приближил до свид. В., който седял на стол, и от 15 – 20 см произвел изстрел в лицето на пострадалия. Потекла кръв, свидетелят напуснал дома на 3 подсъдимия, а той заровил оръжието в дворното място на къщата и легнал да спи. Поради това, както вече бе отбелязано, правилно въззивният съд при анализа на доказателствата е отчел, че подсъдимият е използвал оръжие, годно да причини смърт; съобразил е, че деецът е произвел изстрел с преработен газов пистолет, от близко разстояние в уязвима част на човешкото тяло – главата на жертвата, като единствената причина да не се стигне до съставомерния резултат е своевременно оказаната на свид. В. висококвалифицирана медицинска помощ.

От обективна страна подс. С. е направил всичко, което обикновено е необходимо, за да причини смъртен резултат, до който не се е стигнало благодарение на спешната намеса на лекарите, а от субективна е действал с пряк умисъл. Подс. С. е бил на седемдесет години към датата на деянието, достатъчно зрял, за да може да прецени последиците от стореното, няма данни да е страдал от заболяване, което да му пречи да разбира, че след употребата на преработен газов пистолет в огнестрелно оръжие и произвеждане на изстрел с него от непосредствена близост в главата на човек ще се постави началото на причинно-следствен процес, който принципно води до фатален изход. В този смисъл поведението на подсъдимия безспорно е в причинна връзка с настъпилия резултат, поради което възражението за липса на такава между деянието и последиците от него не могат да бъдат възприети. Затова правилно поведението на С. е било квалифицирано като опит за убийство, а не като умишлено нанесена телесна повреда. В тази връзка възражението на защитника за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.

128, ал. 2 от НК не може да бъде удовлетворено, поради липсата на предпоставките за това.

Налага се изводът, че в рамките на уст ановените фактически положения, като е квалифицирал деянието на подс. Д. С. по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, второстепенният съд е приложил правилно материалния закон.

Не е налице и соченото в жалбата касационно основание по чл. 348, ал.

1, т. 3 НПК.

Апелативният съд е взел предвид степента на обществена опасност на деянието, която поначало е висока, защото е насочено срещу най-висшето благо – човешкия живот, а тази на конкретното деяние не се отличава от типичната обществена опасност за същия род престъпления.

Доводите в касационната жалба за подценяване от апелативния съд на данните за личността на подсъдимия и оттам за налагането на явно несправедливо наказание са неоснователни. Видно от мотивите към проверявания съдебен акт всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказателноправната принуда, която следва да бъде приложена спрямо подс. С., с оглед постигане целите на наказанието, са обсъдени от въззивния съд. В случая, втората инстанция е направила комплексна преценка на всички значими за правилното индивидуализиране на наказанието фактори – отегчаващи – обременено съдебно минало и лоши 4 характеристични данни по местоживеене и смекчаващи - напреднала възраст, влошено здравословно състояние, продължителност на наказателното производство, добро процесуално поведение на привлеченото към наказателна отговорност лице и е приел наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като никое от тях не е изключително, но в своята съвкупност обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, т. к. и най-лекото предвидено в закона наказание за това деяние, се явява несъразмерно тежко.

Този извод е верен и защото обсъжданото деяние е приключило във фазата на опита, което обстоятелство несъмнено има значение при преценяване на интензитета на наказанието, което следва да бъде понесено от дееца. Видно е, че при специален минимум от десет години лишаване от свобода, съдилищата са индивидуализирали санкцията на подсъдимия на шест години – размер, значително по-нисък от минимума, определен в чл. 115 НК.

В този смисъл няма необсъдени от втория съд обстоятелства, значими за индивидуализацията на наказанието на С.. Данните за личността на дееца далеч не са положителни, както защитникът възразява. Събраната по местоживеене характеристична справка за подс. Д. С. го очертава като конфликтен и агресивен. Аргументът за подпомагане на процеса във всичките му фази е израз на избраната от привлеченото към наказателна отговорност лице линия на защита и е суверенно негово право. В конкретния случай, твърдяното „подпомагане“ на процеса от С. няма съществено и своевременно значение за разследването, за да се третира то като неотчетено смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.